Илан Мастаи
Всички наши грешни дни (116)

116.

Посред нощ е на другата страна на планетата, а докато аз пътувах до Сан Франциско, летях до Хонконг и сменях времеви зони, Пени бе имала няколко дни да мисли за всичко, което се случи. Какво ли прави точно сега? Отвори ли книжарницата, посреща ли клиенти, зарежда ли рафтове, поръчва ли стока, дали се държи сякаш всичко е наред? Дали спи кротко, или изобщо не спи? Отсъствието ми по-лоши ли прави нещата, или по-добри? Как мога да й докажа неопровержимо, че Джон никога повече няма да се върне?

Нуждая се от отговори, но това, което Лайънъл ми дава, е просто информация. Очаквах Лайънъл Гьотрайдер, който умря през 1965 г., самоотвержения гений мъченик, неговите грешки, провали и скърби, бронирани със задна дата в биографични баналности. Но тук, в този свят, те са си просто грешки, провали и скърби. Лицето му не е лице на статуя. Лицето му е на похабен от времето човек. И колкото повече говори, толкова по-малко му вярвам.

Може би Пени щеше да знае как да реагира на изповедите му. Може би тя щеше да покаже подходящата смес от съчувствие, почитание и любопитство. Може би щеше да му повярва. Поне онази Пени, която съществуваше, преди аз да се появя в живота й. Дали в нощта си с Джон не е създала нова версия на реалността, както направих аз, пътувайки във времето, версия, в която е толкова различна от жената, която срещнах в книжарницата, колкото аз съм от Джон.

Не ти трябва пътуване във времето, за да разбиеш един свят.

Но помага.