Илан Мастаи
Всички наши грешни дни (87)

87.

Сестра ми е тази, която уж трябваше да получи нервен срив. Родителите ми изобщо не бяха притеснени за мен, докато не колабирах в порой от ругатни в калта на строителния обект.

В университета „Макгил“ в Монреал Грета взе два едновременни курса по философия и компютърна наука, което изискваше да се справи с приблизително 1 000 000 000 000 000 000 000 000 тъпи шеги от тъпи копелета в тъпи барове. Диаграмата на Вен на що-годе приемливи неидиоти, събрани между философия и компютърна наука в горния курс, беше анаеробна, или поне така твърдеше Грета, за да обясни защо прекара толкова много от свободното си време в работа над апликация за смартфон, която накрая хвърли на съветниците си в двойната дисциплина като своя областно интегрираща докторантура, което й позволи след това да прекара цялото си време над нея.

Грета има проста философия за живота: „Вярваш в това, което правиш“.

Състави списък на това, в което вярваш. Първите десет най-важни неща за теб. Като… справедливост, равенство, различие, устойчивост, каквито там са политическите ти, религиозни или морални убеждения. Седни и ги отметни. Това е, в което вярвам аз.

Но Грета смята, че това са глупости. Състави друг списък. Списък на това, което направи днес. Няма значение какъв е денят, делник, неделя, празник, рожден ден, календарната дата е несъществена. Опиши всички неща, които запълниха времето ти в даден ден. Събуди се, закусва, прескочи във фитнес залата, отиде на работа, сърфира в интернет, пи кафе с колега, свърши малко работа, хапна на обед, свърши още малко работа, измъкна се навън да купиш нови маратонки, кликна из социалните медии, прибра се вкъщи, обади се на родител, погледа телевизия, вечеря, преоблече се, срещна се с някого за едно питие, разделихте се на уличен ъгъл, хвана такси до къщи, почете книга, легна да спиш.

Това е, в което вярваш. Според Грета системата ти на убеждения е това как всъщност прекарваш времето си всеки ден. Няма предвид да бъде нравоучително. Иска хората да осъзнават по-добре себе си. По същество тя вярва в действието. Ако вярваш в един куп неща, но никога не действаш по тези убеждения те са без значение. Иска хората по-добре да познават себе си, за да могат по-добре да са себе си. Това е нейната философия за живота и също така целта на приложението й за смартфон.

Наречено „Мап Ю“, то проследяваше интегрирани операции, за да начертае графика на ежедневната дейност на потребителя по серия програмируеми критерии. Смисълът беше да ти покаже кой си чрез това, което правиш. Ако промениш ежедневната си дейност, движения и продължителности, графиките се променят, за да отразят как ставаш по-съвместим с онзи, който вярваш, че си.

Пусна приложението за даунлоуд в деня, в който защити, и тъй като беше учебен проект, го пусна безплатно. За година го свалиха 2 000 000 души. Беше хит. Но не генерираше доход, а сървърното пространство, нужно за съхраняването на всички данни, беше скъпо и нарастваше експоненциално, докато добавяше стотици хиляди нови ползватели месечно. Продължи известно време на академична субсидия, но Грета изобщо не гледаше на приложението като на работа — беше експеримент. Просто обичаше да бърника под капака на място, където проект срещаше етика.

Тъй че когато удари 5 000 000 потребители и получи предложение да й купят апликацията, Грета помисли, че това е забавно. Беше безплатен продукт. Хоби. Хабене на пари. Назова абсурдна цена и бързо го легализира, когато се съгласиха на нея. Грета предположи, че цялата работа е грешка, че рано или късно някой ще прегледа числата и ще разбере, че това е студентски проект, който по някакъв начин се е вдигнал на гребена на малка вълна в социалните медии и скоро ще изгори. Но ето я, с писалка в ръка, подписва къс хартия, който моментално я направи богата. Трябваше да е някаква шега. Тези хора трябваше да са малоумници, които заслужават да бъдат облекчени от техните един и половина милиона долара. Грета подписа.

Отне й седмица, докато разбере, че малоумниците бяха по-умни от нея.

Изобщо не ги интересуваше приложението й и определено не даваха пет пари за философията й. Искаха данните й: 5 000 000 души, още по половин милион всеки месец, доброволно даващи им достъп в реално време до своите движения, навици, склонности и покупки. Грета неволно беше изградила гениален механизъм за свеждане на едно човешко същество до нещата, които могат да му се продадат. А точно това искаше купувачът: да продава неща.

Тя помисли дали да не пусне вирус, който да изпече цялата система, но това изглеждаше подозрително и хлапашко, а не искаше да иде в затвора. Родителите ни бяха направили кариера в академичните среди. Постоянната преподавателска длъжност беше идеал и за двамата. Отраснахме в уют, но не толкова обезпечени, че парите да нямат значение. Имаха.

Тъй че Грета стана богата и депресирана — депресирана с малко „д“ — и всъщност не е направила нищо в последните шест месеца, освен да причинява на родителите ми значително безпокойство. Беше едновременно семейната история на успеха и най-голямото притеснение. Докато аз не изиграх дръзката игра на вечеря за титлата „най-прецаканото дете на Берън“.