Илан Мастаи
Всички наши грешни дни (50)

50.

Лайънъл пренебрегва тълпата, на слепоочията му са избили капки пот, наднича в няколко контролни уреда. И точно тогава вижда нещо… странно. Чуква с пръст по един от циферблатите.

— Всичко наред ли е, господин Гьотрайдер? — пита Джером.

— Разбира се — отвръща Лайънъл. — Просто трябва да проверя данните за последен път.

— Всички горим от нетърпение да видим какво може да прави измишльотината ви — казва Джером. — Готови сме да ни зашеметите.

— Джером, моля те — казва Урсула. — Имай търпение.

— Американците платиха за всичко това — казва Джером — и мое задължение е да гарантирам, че инвестицията им ще се изплати.

Събраните наблюдатели се споглеждат притеснено, макар че е трудно да се разбере дали са объркани заради Лайънъл, или се чувстват неловко от шумната вулгарност на Джером.

Лайънъл поставя някакво устройство в конзолата, модифицирана Гайгер-Мюлерова тръба, предназначена да отчита честотата на полуразпад на радиационни вълнови форми — идеята е, че Двигателят би могъл да генерира непознати досега видове радиация, които трябва да идентифицира и каталогизира. Примитивните цветни лампички на устройството светват и сензорите му издават резки скърцания и стържене, засичайки радиационна сигнатура от неизвестен произход. Лайънъл нахвърля припряно няколко изчисления и напрегнат, моли Урсула да дойде и да погледне. Мърморят си твърде тихо, за да ги подслушам откъдето стоя, но след това любопитството като че ли надделява над дискретността на Урсула.

— Как е възможно това? — казва тя. — Ти дори не си го включил.

Чудесен въпрос. Как наистина би могло да се излъчи неоткрит вид радиация, когато Двигателят все още не е активиран? И отговорът е… аз.

Твърде късно си спомням, че нематериалността не е просто в това да предпази хрононавтите да не събарят чашки с кафе. Тя е, за да гарантира, че нищо от бъдещето не може физически да присъства в миналото. Неща като, сещате се, неоткрити видове радиация.