Марк Хименес
Тексаска история (7)

6

Стажантката му не отвори, когато Бук позвъни на вратата — апартаментите „Рок Хъдсън“ и „Елизабет Тейлър“ имаха звънци — затова той слезе долу. Взе телефонния указател от рецепцията, откри домашния адрес на Нейтън Джоунс и го записа в малкия бележник, който винаги носеше в задния си джоб. Попита дежурната за местния вестник, но той се оказа седмичник и последният брой бе излязъл един ден преди смъртта на Нейтън, а следващият се очакваше едва утре. Попита къде е редакцията на вестника. После тръгна да търси стажантката си.

Намери я в музея на „Гигант“.

В неголяма зала, близо до фоайето, се продаваха сувенири, свързани с филма — плакати, снимки, чаши, тениски — а самият филм вървеше непрекъснато на малък екран. Надин Хъниуел се бе настанила удобно в коженото кресло и следеше внимателно действието през тъмните си очила. Както всеки пълнолетен тексасец, Бук бе гледал „Гигант“ няколко пъти — филмът беше национална гордост на щата. На екрана Джеймс Дийн в ролята на ратая Джет Ринк тъкмо бе открил нефт на малкото парче земя, наследено от Лус Бенедикт. Той подкара право към ранчото „Реата“, за да натрие носа на своя бивш работодател, едрия земевладелец Бик Бенедикт, изпълняван от Рок Хъдсън.

— Разкошен е — каза Надин. — И е гей.

— Джет Ринк?

— Джеймс Дийн.

— Знаеш ли, че е загинал няколко седмици след приключването на снимките тук. Бързал с поршето си за автомобилно състезание в Южна Калифорния, насреща му изскочил камион и той не успял да спре навреме. Бил само на двайсет и четири. Живял бързо и умрял млад. Така и не успял да види филма, но бил номиниран за „Оскар“. Направил само три филма: „Гигант“, „На изток от рая“ и „Бунтовник без кауза“.

Надин откъсна очи от екрана и погледна Бук.

— И какво? Опитвате се да бъдете новият Джеймс Дийн?

— Не съм гей.

— Бунтовник без кауза… само че вие сте бунтовник с твърде много каузи.

 

 

Закусвалнята „Джет Грил“ се намира точно срещу входа на хотела. Това е цивилизовано заведение с платнени покривки, под от розово-зелени плочки и персонал с черни униформи. Бук си поръча такос тилапия и студен чай. Надин избра чийзбургер „Гигант“ — с над двеста грама говеждо — картофки с пармезан, джинджифилова бира, кафе и шоколадово кексче за десерт.

— Госпожице Хъниуел, ще искате ли и парче масло към това?

— Не.

Надин вдигна очи към сервитьорката — млада жена с татуирана роза на внушителната гръд. Тя беше художничка; денем припечелваше с работа в закусвалнята.

— Искам сладолед. Ванилов.

— Знаеш ли какво си вкарваш в организма?

— Каквото и да е, все е по-добре от мъж.

— Амин — каза сервитьорката. Тя намигна на Надин, после си тръгна с поръчката.

Помощничката на Бук се бе изкъпала след пътуването. Косата й беше пристегната на опашка, а лицето — невинно и без следа от грим. Тя бръкна в платнената си чанта, извади мокра кърпичка и се зае да бърше солниците, приборите — посегна към неговите, но той ги дръпна — и чашата за вода.

— Малко предпазливост никога не е излишна — каза тя.

— Не знам. Понякога може и да е излишна.

Тя пак бръкна в чантата и извади флакончето дезинфектант за ръце „Пурел“. Изстиска малко гел в шепата си и разтърка длани като хирург преди операция. Около масата се размириса на болница.

— Харесваш ли това нещо? — попита Бук.

— „Пурел“ е доста добър. Шейсет и два процента етилов спирт. В „Джърм-Екс“ са шейсет и пет. Любимият ми е „Аутласт“. Съдържа седемдесет процента етилов спирт, убива деветдесет и девет цяло и деветдесет и седем на сто от микробите и ефектът му трае шест часа. Но ми се отразява зле на кожата.

— Не излизаш често, нали?

— Светът е пълен с опасни микроби.

— Животът е опасен.

— И Нейтън го доказа.

Нейтън Джоунс бе умрял на двайсет и девет години. А на двайсет и пет бе работил като стажант при Бук. За един месец. Това бе всичко, докато не пристигна онова писмо. И те потеглиха за Южен Тексас.

— А за Рене беше ли опасен?

— Струва ми се, че тя така мислеше. Но аз винаги я пазех.

Тя помълча, после каза:

— Прав сте.

— За кое?

— Не излизам често.

— Като моя стажантка ще ти се наложи.

Надин се вгледа в избърсаните си длани.

— Професоре… — Тя се обърна към него; отново приличаше на тринайсетгодишно момиченце. — … можете ли да ме пазите?

— Да, госпожице Хъниуел. Мога. И ще го направя.

— Нищо лично, но вие сте професор по право. А светът е суров.

— Имам си умения.

Тя се вгледа в него за миг, после доизбърса ръцете си. Предложи гела на Бук.

— Вече се измих горе.

Сервитьорката се върна. Остави питиетата им на масата, после подаде визитка на Надин.

— Обади ми се.

Тя пак намигна и се отдалечи.

— Привличам лесбийките — каза Надин. — И не, не съм от тях.

Бук сипа подсладител в студения чай, разбърка и отпи дълга глътка. Надин смукна от джинджифиловата бира с дълга сламка.

— Писала ли си някога жалба до съда? — попита Бук.

— Като студентка ли?

— Време е да се научиш.

— По какъв въпрос?

— Обиск и конфискация. Четвъртата поправка.

— Кой е клиентът?

— Боби Уелч.

— Синът на настоятеля.

— Не знаеш коя е Елизабет Тейлър, но знаеш кой е Боби Уелч?

— Някой ми спомена в Туитър, че са го арестували за притежание на наркотици.

— От там ли се осведомяваш? От Туитър?

— Както всички на моята възраст. — Тя сви рамене. — Няма реклами.

— Ако имах акции в Си Би Ес, щях да ги продам.

— Какво е Си Би Ес?

Бук се облегна назад и препрочете писмото на Нейтън Джоунс.

— Той казва, че клиентът му трови подпочвените води, но не споменава името на клиента. Казва, че някой го следял. Че жена му се страхува. Че се нуждае от помощта ми. — Бук въздъхна дълбоко. — Как да помогна на мъртвец?

— И какво ще правим?

— Ако в малко градче умреш от насилствена смърт, обикновено в местния вестник пускат статия. И некролог. Затова, госпожице Хъниуел, отиваме да потърсим редакцията на вестника и да видим какво ще узнаем там. После ще поразпитаме из града кой може да е тайнственият клиент на Нейтън. А довечера ще посетим съпругата му да разберем дали доказателствата са у нея.

— И утре се прибираме у дома?

— Вероятно.

— Вероятно?

Бук сгъна писмото и го прибра в плика, после пак погледна пощенския печат.

— Пуснал е писмото на пети и същата вечер умрял.

— Съвпадение.