Марк Хименес
Тексаска история (17)

16

— Хенри, благодаря, че ми се обади.

— Тъкмо си редактирам автобиографията. Как е в Марфа?

— Различно.

Бук седеше на терасата в апартамента „Рок Хъдсън“. Небето беше синьо, следобедът топъл. Бе позвънил на Хенри Лоусън във факултета да го помоли за правен съвет. Често се съветваше с него, защото приятелят му бе работил в реалния свят. Познаваше не само теорията, а и практиката на закона. Предлагаше обективен поглед към света. И беше умен.

— Какво правиш в Марфа? Тръгна доста набързо.

— Един мой бивш помощник на име Нейтън Джоунс ми прати писмо…

— Аха… пак писмо!

— Пишеше, че сега е адвокат в Марфа и представлява клиент, който се занимава с фракинг. Че клиентът му замърсявал подпочвените води. И че имало доказателства.

— И какво каза, като се видяхте?

— Нищо. Мъртъв е. Загинал при автомобилна катастрофа същия ден, когато пуснал писмото до мен.

— Странно съвпадение.

— И аз така си помислих.

— Подозираш ли груба игра?

— Да.

— Значи поредният кръстоносен поход за справедливост?

— Боя се, че да.

— Защо толкова те вълнува Нейтън Джоунс?

— Той ми спаси живота.

— Той ли беше? В Южен Тексас?

— Същият. Жена му е бременна, ще роди след няколко седмици.

— По дяволите. И сега пак си играеш на детектив?

— Разговарях с шерифа…

— Той какво каза?

— Злополука.

— Има ли интерес да лъже?

— Не.

— Продължавай.

— После посетихме мястото на катастрофата и се срещнахме със старши партньора на Нейтън в Мидланд.

— Как се казва?

— Том Дън.

— Известен е в Западен Тексас.

— Нейтън пише, че показал доказателствата на Дън, но той отрече.

— Адвокатите винаги отричат.

— После се видяхме с клиента му.

— Кой е той?

— Петролен бос на име Били Боб Барнет.

Хенри се разсмя.

— Срещал си се с Били Боб?

— Познаваш ли го?

— Всички в бранша познават Били Боб. Той е като филмов герой, съвременен Джет Ринк. За последно чух, че ударил джакпота в Тексас. Имал разрешителни за добив на нефт и газ из цялата област. Значи онзи мъртъв адвокат е имал доказателства, че Били Боб замърсява подпочвените води?

— Така пише. Но не мога да ги открия.

— Подобни доказателства не биха се отразили добре на Били Боб. Мислиш ли, че е убил адвоката, за да му запуши устата?

— Имам такава теория.

— Бук, нямам и капка вяра на Били Боб, но убийство…? Хората убиват за печалба, а той вече е червив от пари.

— Няма ли добра репутация в бизнеса?

— Когато умре, ще трябва да отпечатат некролога попе три пъти, за да повярва някой. Той е като адвокат — щом устните му мърдат, значи лъже.

— И не може да се разчита на него?

— Само ако трябва да ти забие нож в гърба.

— Значи поуката е…

— Не заставай с гръб към Били Боб Барнет.

— Ще се постарая да го запомня.

— Е, как мога да ти помогна?

— Какво знаеш за фракинга?

— Всичко. Днес фракингът е завладял цялата петролна индустрия. Буквално всяко газово находище в Щатите се разработва чрез фракинг, както и шейсет процента от кладенците. Фракингът носи петдесет процента от цялото производство на природен газ и двайсет и пет процента от петрола.

— Били Боб ми обясни процеса. Исках само да сверя с теб това-онова.

— Казвай.

— Употребата на вода. Били Боб каза, че използва по двайсет милиона литра вода на кладенец, но според него това не било много в сравнение с производството на етанол.

— Прав е. В сравнение с другите енергоизточници фракингът използва много малко вода. Но не ти е казал цялата истина.

— Тоест?

— Тоест находищата на шистов газ имат кратък живот, защото газът изтича много бързо от резервоара. Графиките на спадане са стръмни, производството намалява стремително. Затова се налага непрекъснато да се разработват нови кладенци, за да могат приходите от производството да покриват разходите — фракингът е скъп, около седем милиона долара на кладенец — и да има печалба. Тъй че макар употребата на вода да е сравнително ниска, шистовата индустрия като цяло хаби огромни количества — между дванайсет и петнайсет трилиона литра годишно, предимно от езера и водоносни пластове, откъдето черпим и питейната си вода.

— Той не спомена за това.

— Никога не го споменават.

— Заразяване на подпочвените води.

— През последното десетилетие екозащитниците се опитват да свържат замърсяването на водоносните слоеве с фракинга. Ако успеят, федералните власти може да забранят метода. А те искат точно това.

— Защо? Били Боб каза, че преминаването от въглища на газ намалява наполовина въглеродните емисии.

— А преминаването към зелена енергия ги свежда до нула. Това искат еколозите — да се спре добивът на петрол и газ и да се премине изцяло на възобновяеми източници. Без преход. Просто един голям скок от осемдесет и пет на сто въглеродна енергия към сто на сто възобновяема. В момента сме на три, може би четири десетилетия от това.

— Били Боб твърди, че Енергийният институт към Тексаския университет не е открил пряка връзка между фракинга и замърсяването на подпочвените води.

Хенри пак се разсмя.

— Не е прочел целия доклад. Те казват също, че замърсяването не е присъщо само на фракинга, че пробивите в обшивката и некачественото циментиране се случват и при обикновените сондажи. Но досега никой не е открил преки доказателства за замърсяване, дори Агенцията за защита на околната среда. Има някои куриозни данни — зловонна и кафява питейна вода, на места в Пенсилвания хората палят водата от крана, защото е наситена с метан — но трудно може да се определи дали причината е във фракинга. Първата възможност за замърсяване е пробив на обшивката, който би позволил на фракинг течността да проникне пряко във водоносните пластове. А ние не искаме химикали в питейната си вода.

— Той каза, че всичко това го имало и в шкафчето под мивката.

— Но не е за препоръчване да го пиеш. Някои сондьори използват и доказано канцерогенни препарати като бензол и формалдехид. Не знаем кой, кога и къде го прави, защото те не са задължени да разкриват химическия състав.

— Тия неща не се ли регулират от федералните закони за водата и замърсяването?

— Ако искаш да инжектираш химикали в земята по каквато и да било причина, длъжен си да спазваш правилниците на Агенцията за защита на околната среда и Закона за опазване на питейната вода… освен ако не се занимаваш с фракинг. Тогава си свободен да помпаш в сондажа каквото ти хрумне.

— Защо?

— През две и пета година Конгресът освободи фракинга от спазване на Закона за питейната вода по молба на бившия шеф на „Халибъртън“, вицепрезидента Чейни. Тъй като фракингът е изобретение на „Халибъртън“, изключението стана известно под името „поправката «Халибъртън»“. Тъй че могат да сипват в сондажа всичко, с изключение на дизелово гориво, без контрол и без разрешение.

— Не звучи много умно.

— Та има ли в политиката нещо умно?

— Ти каза, че това е първата възможност за замърсяване. Коя е втората?

— Просмукването. Дори ако фракинг течността слезе надолу без пробиви, по-голямата част от нея остава в резервоара. След време може да се просмуче през скалния слой и да замърси по-горните водоносни слоеве.

— Каква е вероятността?

— Залежите на шистов газ са на три до пет километра под водоносните слоеве, тъй че просмукването е почти невероятно, поне така твърдят геолозите. Но те са грешили и друг път. А сега се прилага „суперфракинг“ с помощни експлозиви, за да се пробият още по-дълбоки пукнатини в шистовата скала, което предлага повече пътища за извличане на газа. Проблемът е, че и замърсяването чрез просмукване ще е по-тежко, защото процесът на фракинг освобождава арсен, подземни газове като радон, радий две-две-шест, метан, бензол и така наречените ЕСРМ — естествено срещани радиоактивни материали…

— Разбирам защо предпочитат съкращението.

— … а всичко това се поема от течността и отива нагоре. Проникнат ли тия вещества в питейната вода, става ужасно зле.

— Има ли и трета възможност?

— Отработеният разтвор. Онази част от фракинг течността, която се изтласква навън от налягането. Тя е крайно токсична, тъй че не може просто да я излееш в реките или езерата. Можеш да я рециклираш и използваш повторно, което е най-доброто решение, защото така се намалява и употребата на вода при фракинга. Но рециклирането е скъпо. На някои от големите находища рециклират една част, но независимите като Били Боб не могат да си го позволят. Затова я инжектират в отпадъчни шахти втора степен. Би трябвало да са шахти първа степен за опасни отпадъци, но химикалите в петролния бизнес минават по Закона за опазване и възстановяване на ресурсите, тъй че течността се смята за безопасна, независимо какво има в нея.

— Защо е направено изключение точно за тях?

— Шахтите втора степен са по-евтини. Имаме сто и четирийсет хиляди такива, а първа степен са само петстотин. Хвърляме в тях какво ли не.

— Защо?

— Все някак трябва да се освобождаваме от отпадъците. Проблемът е, че индустрията изхвърля четири трилиона литра такава течност всяка година и шахтите втора степен постепенно поскъпват. Въпрос на търсене и предлагане. Някои оператори помпят в сондажа твърде много течност под твърде високо налягане, а това пропуква стените на резервоара, химикалите се просмукват навън и замърсяват близките питейни кладенци. Железопътната комисия би трябвало да регулира подобни проблеми, но тя винаги е била марионетка на индустрията. Когато си в петролния бранш, тия неща ти харесват. Когато си навън, искаш на всяка цена да си гледат работата.

— И като стана дума за работа…

— Да, много работни места. Фракингът използва петдесет хиляди работници в Игъл Форд в Южен Тексас, сто хиляди в „Барнет“, може би триста хиляди, ако се разработи „Марселъс“. И тия работни места са добре платени — сондьорите могат да изкарват до сто хиляди годишно — а с парите купуват къщи, коли, храна, дрехи, плащат данъци. Газът пък дава енергия за фабриките, така че поевтиняването му прави САЩ по-конкурентоспособни в глобалната икономика. Което означава повече работни места, повече доходи, повече благоденствие. Това на свой ред създава повече работа в обслужващата и търговската сфера. Икономиката расте. Евтината енергия е добра за Америка. Добра за света. А шистовият газ е евтина енергия. И ще бъде. За дълго.

— Последно, кажи за геополитическия ефект.

— Това може да промени играта. Ако шистовият газ надделее, Западът печели, а Русия и Иран губят жестоко. Ако се провали, те печелят, а ние губим. Енергията е равна на политическа и икономическа власт. Просто и ясно.

— Така каза и Били Боб.

— Прав е в това отношение.

— Значи Били Боб Барнет не е просто един тъпак?

— Не, разбира се. Разиграва театър. Смята за по-добре хората да го подценяват. Но не се подлъгвай. Той не е глупав. Познава бизнеса. Знае как да намира нефт и газ, и как да печели пари. Богат е и е помогнал на мнозина видни възпитаници на университета си да забогатеят. На мен не, но на доста други. — Хенри помълча. — Ще подам молба за място в новия им юридически факултет. Ако пак срещнеш Били Боб, помоли го да каже добра дума за мен. — Той се разсмя. — Само се шегувам. Виж, Били Боб Барнет е сондьор. Знае как да дупчи земята. През последните десет години е използвал фракинг в поне хиляда сондажа. Правеше го още преди фракингът да излезе на мода. Знае, че еколозите са на нокти и се молят някой кладенец да замърси питейната вода, за да обявят цялата технология извън закона. Били Боб не е толкова тъп, че да заколи гъската, която снася златни яйца. За него фракингът е печатница за пари. Няма сам да си ритне столчето, като умишлено замърси подпочвените води. Глупаци не забогатяват в петролния бизнес.

— И какво ще ме посъветваш?

— Открий доказателствата на адвоката.

— Показах писмото му из целия град с надеждата някой да клъвне. Разговарях с всички, които биха могли да знаят нещо, но никой не реагира. Нейтън не ги е показал на жена си, на най-добрия си приятел, нито пък на екозащитничката, с която е работил.

— Добре, Бук, дай да погледнем фактите обективно: първо, адвокатът твърди, че има доказателства, но никой не ги е видял и не можеш да ги откриеш. Второ, шерифът казва, че няма признаци за насилствена смърт. Всичко говори за злополука. Трето, Били Боб е твърде богат и твърде хитър, за да си позволи подобна издънка. Не му трябват мошеничества, за да печели пари. И четвърто, ти страдаш от сериозно чувство за вина пред онзи твой стажант, затова търсиш неща, които не съществуват. Всичко това ме води към един извод: няма доказателства. Няма убийство. Било е злополука. — Хенри помълча. — Понякога няма загадка, Бук. Понякога нещата са точно такива, каквито изглеждат.