Марк Хименес
Тексаска история (34)

33

Бук се събуди във вигвама от писукането на телефон. Той се пресегна към джинсите си и извади мобилния от джоба.

— Професоре.

Беше Надин.

— Защо не тичате тая сутрин? — изхили се тя.

— Успах се.

— Сигурно. Е, събудете Карла и идвайте в болницата.

— Защо?

— Разбрах всичко.

 

 

— Направих сметките. Не се връзват.

Един час по-късно те седяха в болничната стая на Надин. Леглото беше отрупано с документи.

— Разговарях с професор Лоусън. Той каза, че най-бързо се икономисва от разходите за изхвърляне на отработения разтвор. Цените били скочили главоломно и достигали девет долара на барел. Значи, ако в сондажа влизат двайсет милиона литра фракинг течност и половината се връща обратно, това прави десет милиона, които трябва да се инжектират в специални шахти. Един барел — в този бизнес измерват всичко в барели — е равен на сто петдесет и девет литра, следователно десет милиона литра правят около шейсет хиляди барела. Като умножим по девет долара на барел, получаваме половин милион долара за всеки сондаж. Това са много пари, затова задълбах в разходите за отработения разтвор.

Тя посегна наляво и взе лист хартия.

— Сондаж номер триста двайсет и четири. Извършен фракинг на седемнайсети ноември миналата година. Според сондажния дневник са инжектирали в шахтата дванайсет милиона литра разтвор.

Тя взе друго листче, този път отдясно.

— Но според обявените разходи за миналата данъчна година — счетоводителите ги съставят въз основа на фактури, банкови извлечения и тъй нататък — на седемнайсети ноември Барнет е платил за доставката на шестстотин двайсет и пет цистерни фракинг течност до сондаж номер триста двайсет и четири.

— И какво?

— И всяка цистерна носи по трийсет хиляди литра. Като ги сметнем, излизат около деветнайсет милиона литра.

— Значи или хитрува с данъците, или лъже за използваното количество фракинг течност. За данъците разбирам, но какво общо има това?

— Сега ще обясня.

Надин вдигна друго листче.

— След фракинга от петнайсет до петдесет процента от течността се връщат на повърхността — помните ли, Били Боб ни го каза?

Бук кимна.

— Това е отпадъчният разтвор. Той се събира в открита яма, после го товарят на цистерни и отива в отпадъчни шахти.

— Добре.

Тя се върна към второто листче.

— Разходната сметка показва, че Барнет е платил за изпращане на триста цистерни до отпадъчните шахти. Значи малко над девет милиона литра. Това са осемдесет на сто от дванайсет милиона, но само четирийсет и осем на сто от деветнайсет милиона. Което е точно.

— И това ни води към извода, че…

— За фракинга в този сондаж са използвали деветнайсет милиона литра и са изтеглили обратно девет милиона.

— Съгласен.

Нов лист.

— Но тук има списък на пълните разходи за отпадъчна течност, само че не по сондажи, а по дати. На деветнайсети ноември Барнет е платил сто и седемдесет хиляди долара за извозване на деветнайсет хиляди барела разтвор до отпадъчната шахта в окръг Пекос.

— Което означава?

— Че сметката не излиза.

— Как?

— Както казах, един барел се равнява на сто петдесет и девет литра. Следователно от този сондаж са извозени само три милиона литра.

— Значи от сондажа са излезли девет милиона литра, но само три са превозени до отпадъчните шахти?

— Така изглежда.

— Какво е станало с другите шест милиона?

— Не са стигнали до шахтите.

— А къде са?

— Изхвърлил ги е — каза Карла.

— Защо?

— За да спести пари.

— Около триста и четирийсет хиляди долара — каза Надин.

— От един сондаж — уточни Карла. — Като умножим по сто сондажа годишно, стават…

— Трийсет и четири милиона долара — каза Надин.

— Големи пари — каза Карла. — Дори за Тексас.

— Особено ако имаш да плащаш издръжка на три бивши съпруги — добави Бук.

— И пет деца — каза Надин.

— И за кокаин — каза Карла.

— Значи Нейтън е сбъркал. Били Боб не замърсява подпочвените води; замърсява повърхността и откритите водоизточници.

— Дотук прегледах данните за двайсет сондажа — каза Надин. — Все същото.

— Но за да изхвърля толкова много отработен разтвор — каза Бук, — ще трябва и транспортната компания да е съучастник в престъплението.

— Няма да е за пръв път — каза Карла. — Търговският договор с Мексико позволява съвместни превози, тъй че картелите са закупили десетки мексикански транспортни фирми. Те са специалисти по нарушенията.

— Ето още едно късче от пъзела, професоре — каза Надин.

— Какво?

— Изглежда, някой в транспортната компания е имал съвест. Уейд Чандлър, отговарящ за превозите. Нейтън се е сдобил с няколко пътни листа, подписани от Чандлър.

— Как?

Тя сви рамене.

— Кой знае? Може би след като е разбрал как стоят нещата, Нейтън е помолил Чандлър за документи.

— Къде е този Уейд Чандлър?

— Мъртъв. Загинал при автомобилна злополука два дни преди Нейтън.

— Защо шерифът не ни спомена за това?

— Сигурно не е знаел. Станало е в окръг Пекос. Това е през един окръг на север от Марфа.

— Изглежда, че Били Боб се е събрал с лоши момчета, професоре — каза Карла. — Може би с наркокартел.

— Как се е срещнал с тях?

— Всеки наркоман се нуждае от доставчик. Може да е убивал с един куршум два заека — купува кокаин и изхвърля отработения разтвор.

— Трябват ни доказателства.

— Тези документи — каза Надин.

— Твърде сложно. Трябва да го спипаме с димящо дуло в ръцете.

— Дулата не димят ли, след като гръмнат?

— Къде би могъл да изхвърля разтвора?

Карла разпери ръце.

— Пустинята е голяма.