Марк Хименес
Тексаска история (39)

38

Пустинята бе променила Джон Букман. Той бе дошъл в тази сурова земя и бе платил един стар дълг. И макар че никога нямаше да бъде баща, сега щеше да стане кръстник. На Нейтън Джоунс-младши. Бренда го бе помолила за това, докато се сбогуваха.

— Последен изпит, Надин. Какво научи в Марфа, Тексас?

— Първо, обичам да бия лошите по главата с бирени шишета. Второ, много по-жилава съм, отколкото си мислех. И трето, аз съм важна. За вас. За татко. За себе си.

— Много добре. За този практически изпит заслужи отлична оценка.

— Сега можем ли да се приберем у дома?

— Да. Сега можем да се приберем у дома.

Беше петък сутрин. Предишния ден Бук бе върнал Надин в „Паисано“. Той и Карла бяха дали писмени показания пред шерифа, ФБР, Агенцията за борба с наркотиците и граничния патрул, както и ексклузивно интервю на Сам Уокър за следващия му брой. Нейтън Джоунс не беше убит от зловеща петролна компания или алчен магнат, а от най-добрия си приятел, който не искаше да остане без работа. Били Боб Барнет вече чакаше зад решетките на местния арест да бъде изправен пред федералния съд в Ел Пасо по обвинение в екологични престъпления. Срещу Том Дън се водеше разследване за съучастие. Но видеозаписът беше изгубен, цистерните изгоряха, а съдът нямаше юрисдикция над престъпление, извършено в Мексико. Тъй че Барнет и Дън едва ли щяха да бъдат осъдени. Оставаха си невинни до доказване на противното. Така повеляваше Конституцията.

Бук седеше върху ремонтирания мотоциклет пред двора на хотел „Паисано“. Педро бе свършил добра работа. Надин седеше зад него, все още с шини на ръката и крака. Шериф Брейди Мун и Карла Кент стояха до тях.

— Официалната версия е, че онези двамата от граничния патрул са загинали при изпълнение на служебния си дълг — каза шерифът. — Злополучен сблъсък с наркотрафиканти.

— Звучи логично. Благодаря още веднъж, шерифе. За помощта.

— Така постъпваме тук в пустинята, професоре.

Карла се наведе и целуна Бук по бузата.

— Какво ще правиш сега? — попита той.

— Ще се погрижа Били Боб да бъде осъден. И ще се боря срещу фракинга.

— Хубаво е да си имаш занимание.

— Ако някой път минеш през Санта Фе, обади ми се, каубой.

— Не каубой, а индианец.

Предишната вечер Бук, Карла и Надин си взеха храна от „Мая“ и хапнаха на терасата на апартамента. Пиха твърде много вино и бира. Надин заспа и Бук я пренесе в леглото на Лиз Тейлър. После Карла му напомни за даденото обещание. Танцуваха под звездите на музиката, долитаща от „Падре Марфа“. Прекараха заедно последната нощ.

Бук включи двигателя и си върза кърпата на челото.

— Знаеш ли — каза Карла, — наистина би трябвало да носиш каска. Имаш късмет, че не получи мозъчно увреждане в онази катастрофа.

— Мозъкът ми и без това си е увреден.

— Е, може да си полусмахнат индианец, но все някак ще намериш пътя към дома.

— Засега.

Тя се вгледа в него, после рязко притисна лицето му с длани и го целуна по устните. Дълга целувка.

— Ще има романтика — обади се помощничката му.

Най-сетне Карла пусна Бук и отстъпи назад. Шерифът застана на нейно място и протегна ръка.

— Няма да те целувам.

Стиснаха си ръцете.

— Да се пазиш, мой човек. И ти, госпожичке.

Бук завъртя глава към спътничката си.

— Готова ли си да тръгваме?

Надин надяна предпазните очила върху слънчевите.

— Аха. Облякох си последния чифт ново бельо. Добре съм.

— Пак прекаляваш…

Бук си сложи тъмните очила. Шерифът докосна с пръст периферията на каубойската си шапка.

— Adiós, приятел.

Бук включи на скорост и подкара мотоциклета на юг по Хайланд авеню. Надин размаха здравата си ръка. Шериф Мун и Карла Кент се усмихнаха, като видяха на седалката зад нея лепенка, която гласеше: АЗ ♥ ДЖЪД.