Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (6)

6. Има светлина, която никога не гасне

Сам себе си поправям, когато преправям творбите си.

У. Б. Йейтс

На един тихоокеански остров туземците се чувствали щастливи и сигурни в естествената си среда, живеели приспособени към своята икономика и култура, докато западни „учени“ не открили след скъпи изследвания, които никой не им бил поръчал, един необикновен феномен: тези общности в по-голямата си част били изостанали, защото не умеели да четат.

С мащабни ограмотителни програми успели да се справят с този проблем.

В наши дни населението очаква каталозите, които им изпращат магазините от големите градове, пълни с оферти за електродомакински уреди, оръжия, парфюми, лакомства, ликьори и рекламни списания, чиито цени, както и условията за плащане и получаване усвоили със завидна бързина.

Деца и възрастни островитяни, на времето „диваци“, в момента са заринати от лавина общински съветници, депутати и акредитирани сенатори, които им обясняват важността на образованието и ограмотителните кампании, на навременното плащане на данъци, на облагите, които носи четенето и гласуването.

Твърде многото четене стопило качеството на работата им, практичната им схватливост, решителността и усърдието им. Днес знаят как да превърнат лесното в трудно, простото в сложно, светлото в тъмно. Всички дават съвети и ползват аргументи, които обясняват действията им, като че ли са фабрики за извинения, работещи в непрекъснат режим. За да си почешат дясното ухо, протягат лявата си ръка над главата, а за да почешат лявото, правят същото упражнение с дясната си ръка.

Цар Питей от Трезена един ден казал на младия Тезей: „Чуй, ще ти разкрия тайна. През юношеството, както и през старостта, силата, която сломява отрицателните сили, не е смъртта на изкупителните жертви, нито пък е гневът на боговете, не е и пролятата кръв; нито съгласието и примирението с всички житейски дела. Всичко е в отварянето на ума. Да откриеш сърцето си за възможностите на настоящето е благотворен процес на пречистване, който отдалечава маловажните неща. За да се надяваме, че прахът няма пак да ни покрие, трябва цял живот да се почистваме.“

Грешните преводи на този текст, преминавал от уста на уста, довели до отпечатването на: „За да се надяваме, че прахът няма пак да ни покрие, трябва цял живот да се прочитаме.“

Тази груба грешка в превода ни кара да се четем един друг, вместо да очистим духа си от негативните слова, да го освободим от илюзии и миражи. Необходимо е преобразяващо почистване, за да изтъркаме от себе си зле съставените читанки.

Печатната грешка в учебник по медицина може да доведе до фатални последици. Така е и в книгите за готварство или алхимия при рецептите за приготвяне на бульон или някоя отвара, или указанията на дхармата за достигане на духовна реализация.

Но грешки допускат не само преводачите, а и авторите, коректорите, печатарите и читателите, които смятат писателите за герои от „Галактиката на Гутенберг“.

Без това оздравително измиване от илюзиите и миражите няма трансформация. Самюъл Джонсон съветвал: „Изчисти ума си от псевдоинтелектуални теми“, а Емерсън твърдял: „За да четеш добре, трябва да си откривател“.

Напътствията и образованието сами по себе си не са достатъчни, за да бъдем винаги подготвени. Парфюмът на живота се улавя само когато сърцето е отворено единствено към същественото.

Прекаленото четене води до натрупване на прахоляк по ума. Липсата на хигиена проваля угощението, което ни носи всяка възможност.

Злоупотребата с наложилите се социални етикети много пъти затруднява вкусването на оригиналните изненади, които ни поднася настоящето.

Паметта трябва да бъде пречистена. Дори компютрите от време на време се нуждаят от актуализация на базите си данни.

Не четат бебетата, потъналите в мизерия, потиснатите, умиращите, умствено изостаналите, твърде учените, мумиите, птиците, нито лечебният евкалипт; нито съдиите — присъдите си, нито нотариусите — протоколите си, нито шефовете — докладите си. Нито влюбените — бележниците си: „Ела, вземи си книгата, забраванке, изпълнена със светлина и блян. С романтика пропита, луда… Остави любовта си там, на пианото… Ще се изтрие всичко от главицата на моята любима“, предупреждавал Еваристо Кариего, поетът от народа, юношите от своето време, които откривали трепетите на пламтящото сърце. Те не познавалите днешните възможности на блоговете, които глобално обвързват чувствата.

Четенето не включва ученето, усвояването, разбирането, комуникацията. То може да е бягство, развлечение, забавление, чисто запаметяване, без това да означава чудото на осъзнаването, на проникновението, на непредвидената ценна находка, на прояснението, на вдъхновението, креативността и интуицията.

Още Платон във „Федър“ критикува фетишизма към книгата, когато вижда зараждането в Атина на издателския пазар, който съпровожда изгряващата западна култура. Същото наблюдава и Карл Попър в „Книгите и чудото на демокрацията“. В наши дни човечеството публикува книга на всяка половин минута.

При все това ние хората продължаваме да дешифрираме по някакъв начин многофасетните послания на живота. Този неизчерпаем източник на изненади съдържа нашия преходен телесен епизод, говори ни с много гласове и чрез много тълкуватели, във всички свои царства и на всичките си езици. Невъзможно е връзките му да се резюмират само в един текст, макар легион писатели неуморно да се опитва да го постигне, а още толкова читатели копнеят да познаят плодовете и загадките, които предлага тайнственото умение да пишеш, гмуркането или спускането на душата.

Всички се стремим да построим мост или да прокопаем тунел към безкрая, към единството, към любовта, която ни освобождава от ненужното страдание. Който не живее в любовта, не живее никъде. Когато душата мисли, тя обича; не дели, а обединява. Светлината е нейната природа. Тя е единствената революционна сила, не с бои, преминава през стени и брони, погледът й възвисява. Мечтателите чувстват, че е точно така, че има светли на, която никога не гасне.