Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (30)

30. Приключението на един чип

Защо да не изляза от живота както си тръгва от пира отегченият гост?

Лукреций

Характерът на хората около нас най-добре се познава в облачните и дъждовни дни.

Когато я срещнах, беше сива сутрин. Видя ми се много бледа и помислих, че има треска, че цяла нощ не е спала.

Оправих й жаковете, целунах кабелите й, потупах по гърба принтера и клавиатурата, уверих се, че устройствата функционират, и се помолих системите да не изпаднат в състояние на аутизъм.

Беше вярна и изпълнителна приятелка. С нея бях прекарал много часове. Знаех, че е чувствителна към промените в климата.

Вече бях научил, че всекидневната връзка винаги е трудна. Понякога димът на цигарата, друг път кашлицата пред монитора или лошите думи и грубостите прахосват очарованието, характерно за първите дни на годежа, когато мозъчната химия възприема единствено добродетелите и красотата там, където има хлад и грубост, които не исках да опознавам.

Връзките с нашите приятелки — офисната техника, претърпяват всички процеси, характерни за всяка сватба. Човек трябва да е много подготвен, за да превъзмогне постепенния упадък. Младата съпруга, която в началото е любовница, с падането на листата от календара се превръща в непреклонна икономка и благодарение на голямото старание, което влага, за да контролира всичко ставащо у дома, свършва като болногледачка. Съпругът, който започва като герой от легендите, се превръща в отегчителен стопанин, който с нежелание изпълнява авторитарната си роля и успява да спечели титлата за мрънкащ инвалид.

Никоя любовна връзка не може да устои на ерозията, която причиняват десетте часа на ден пред клавиатурата. Разногласия, провалени срещи, изпуснати газове, непредвидени усложнения, изневери и от двете страни, подходящи измъквания според възрастта, ледени отговори… успяват да разсеят всички ореоли и да започнат да се сравняват модели, стилове и време на реакция на други машини в магазина. Срещу рутината нищо не може да се направи.

Ето защо, помислих си, беше толкова бледо лицето й.

Няма съмнение, че целият компютър си има своето сърчице и че подчинява сърцето на всеки потребител. В тези разгулни времена няма значение дали контактът е лесбийски или гей.

Докато страховете ми нарастваха, без да имам ясна представа как да успокоя тревогата си, натиснах enter, решен да приема всеки резултат. Тогава забелязах повече блясък на лицето й. Нямаше обяснение за естеството на произхода му, но на екрана се появи следното съобщение:

Не искам повече да ме докосваш, непознати!

Престани да плямпаш, футболът е унищожил и малкото неврони, които са ти останали. Нищо от това, което си мислиш, не е вярно!

Превърнал си се в хроничен заплес, мислиш, че познаваш всичките ми тайни, защото четеш учебници с инструкции и ходиш на курсове по програмиране.

Откога не си ми носил цветя? Пролет е. Нима не знаеш, че обичам рози и жасмини, морално джудже такова! Обичам изненадите, неочакваното. Я се размърдай!

Първо застинах, изненадан от вида на този комуникационен феномен. После всичко се промени и вниманието ми беше насочено към други хоризонти. С удоволствие установих, че слънцето бе започнало да се показва, че пейзажът беше започнал да се променя от неочакваните лъчи.

Винаги си бях мислил, че машините четат и най-скритите мечти и чувства; че паметта им, макар и изключителна, не успява да заздрави имунната система пред вирусите, боклуците и пропагандата, разпръскващи се вследствие на информационната криза.

И завърших, когато съзнанието ми се сблъска с мисълта, която също веднага изплува на екрана на монитора:

Скъпа, все още има надежди!

Ако времето се оправи, сигурен съм, че срещата ще бъде тази вечер… И ще спечелим!

Някои хора, склонни към дискриминация, казват, че някои мъже предпочитат да поддържат интимни отношения с травестити по една основна причина: ако нещата по някаква причина не се получат, могат да си говорят за футбол.