Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (39)

39. Многовалентни мечти

… порцеланова котка, за да не мяука от любов. И приглушена светлина…

Едгардо Донато — Карлос Сесар Ленси

Семиотиката е обща теория на знака, която го изучава в качеството му на основен носител на информация. Никога не трябва да се бърка думата с предмета, точно както и картата не е територия. Освен когато не следваме Платон в „Кратил“, където философът твърди, че думата е архетипът на предмета, или не разсъждаваме с Борхес над твърдението, че „в буквите на розата се намира розата и целият Нил е в думата Нил“.

Всеки знак има съответно съдържание, значение, но това не означава, че значението съответства точно на нещо, което съществува в действителност. Това, което обърква хората, не са самите дела, а думите, които използваме, за да ги опишем.

„Котка“ е термин, съставен от пет букви; изменението на структурата й означава пълна смяна на синтаксиса, на семантичния й обхват и на практическата й употреба.

Дребни изменения на думата „котка“ я променят на „както“ или на „откак“, или пък я превръщат в нищо незначещото „акток“. Това напълно променя приложението, и то не вследствие на количеството елементи, съставящи знака, а поради практическата употреба и реалното значение.

Всеки термин е многовалентен; в нашия случай котка означава животно, куртизанка, танц, приспособление, професионалист и знак, освен всички други останали възможности.

Котката: cattus

Знае се, че лъвът е създаден от Господ. Котката обаче — не. Кралят на саваната е нещо съвсем различно от светския лъв.

Името произлиза от латинското cattus. Херодот го споменава за пръв път във връзка с Египет, за да обясни религиозния култ, който го обгръща. Котката присъствала във всички храмове, трупът й се балсамирал, за да бъде погребана тържествено, а собствениците й в знак на траур си бръснели веждите.

С малко и здраво тяло, с опашка от около двайсет и пет сантиметра, кръгла глава, грапав език, къси крачка с пет пръста на предните и четири на задните лапи, снабдени със здрави нокти, тя умее да се отбранява още от мига на раждането си. Котките са свещени животни, поради което воините от античността ги рисували на щитовете си, та съперниците им в битките да не ги удрят от уважение.

Когато ловува, гладната котка е способна дори да полети. Бързината на скока й е огромна; ноктите й улавят веднъж завинаги и не оставят да се измъкне никоя птица или мишка, която хванат. Игриви са и обичат да си играят с жертвите си, докато ги изучават, като се правят, че ги пускат, или когато ги хипнотизират с дълбокия си поглед, който преминава през стени.

За повечето хора гальовната котка е това, което е била Суламита за цар Соломон. Ако притесните котка, докато спи, внимавайте. Умее да се бие дори с коремчето нагоре.

Падат винаги на крака, след като са се въртели много пъти във въздуха, и учените от НАСА все още не могат да разгадаят техниката им на приземяване, още повече че приличат на тихи хеликоптери, сякаш имат допълнително окачване на тялото при извъртане. Те са скиори или сърфисти, без да докосват водата, или подвижни стълби, за да достигнат който и да е покрив.

Спят будни. Отговорът им на нападението е мигновен, бягат като мълнии и когато решат, никой не може да ги открие. Мустаците им са радарна система, изследователски настроени са, виждат през нощта и говорят с духовете. Когато се разгонят, всички разбират; липсва им сдържаност в любовта, скандалджии са, прегръдките им плашат и парализират.

Загубата на любима котка е жестока болка; не я утолява нищо друго, освен времето или друга котка.

Сред египтяните е живяла светложълтата нубийска котка, описана от специалистите с името felis maniculata.

Котката: уличница

Игрива, закачлива, другар през нощта или по време на следобедната дрямка, котка с таксиметров апарат, болногледачка на квотен принцип, споделена нежност. Деликатна или груба компания според мъжките потребности. За многократна употреба на кратки или продължителни периоди в зависимост от ситуацията, подходяща за всеки пол, естествен или виртуален. Имало е гейши, обучени специално, за да задоволяват духовните потребности на мъжете.

Съществували са известни котки, обогатили изкуството, политиката и шпионажа. Шимабара и Кикуя в Япония, мадам де Монтеспан във Франция, Мата Хари през Втората световна война.

Анаис Нен, интелектуална другарка на Хенри Милър, поддържа невероятна кореспонденция, в която описва духовните си търсения, доверява чувства и изповеди на приятели. Всичко това в периода 1931–1946, когато споделя много размишления за човека въз основа на наблюденията си в бордеите.

Херман Хесе разказва, че в младостта си Сидхарта имал мъдра котка, която го научила на всички тайни в леглото, за да го обучи да се придвижва през живота. Освен това неговият степен вълк Лари бил спасен от котка, която го научила да танцува.

Японците открай време различават гейшите от проститутките — чак до начина им на обличане. Гейшата завързвала своя оби, пояса си, на гърба, докато кокотките го връзвали отпред поради практични съображения за по-бързо обслужване.

Шунга изпълнявали много важна функция. За гейшите те били „книгите за възглавници“, малки наръчници за секс, които деликатните жени пазели в лакирани кутийки под поставката си за глава. Били много разпространени; някои искали котката да ги чете на висок глас, а други предпочитали илюстрациите да им бъдат обяснявани практически.

Котката: професионалист

Става дума за измислен вид, който има отблясъци на реалност и донякъде е подобен на онези единствени представители на семейство Котки, които живеят на групи. Много автори са ги изобличавали.

Живеят на Острова на изпитанията. Хищни са и са подкупни.

Големият френски критик Франсоа Рабле ги описва като страшни и ужасни животни със сплескани носове, които се хранят с малки деца. Обичат да спят върху мрамор. Това им придава специален облик.

Носят като символ отворена чанта; едни я премятат на врата си като шал, у други виси на задника, у трети — на тумбака. Винаги са нащрек към всичко, което ги заобикаля, за тях порокът е добродетел, предателството е лоялност, кражбата е щедрост.

Ноктите на пухкавите котараци са толкова дълги, здрави и остри, че веднъж докопат ли нещо, никаква сила не може да го изтръгне от тях. Мяукат изразително.

Говори се, че някои пътници са били похитени от тези диви социални животни, които им искали книжа и разрешителни за свободно преминаване.

Затворниците трябвало да се представят пред Хищника, ерцхерцога им, и батальона пухкави котараци, които му помагали в игрите на гатанки. Били се организирали като върховен трибунал с власт над живота и смъртта, докато напявали в унисон люлчината си песен: „Злато тук, злато тук, злато тук“.

На обвиняемите, които по презумпция били виновни, за да възвърнат свободата си, им давали да разплетат безчестна загадка, невъзможна за разгадаване.

Когато невинните жертви открили умствения смъртоносен капан, в който били попаднали, находчивият Панюрж представил убедителен аргумент: хвърлил им торба, пълна със златни екю. Като добри котки те я раздрънкали, удовлетворени от умението си да убеждават и горди от правосъдната система, която били измислили.

Когато пухкавите котараци иззели всичко, което могли, признали, че делото е завършило с щастлив край. Процесът бил минал перфектно, исковете били приети от точните хора и поради това следвало замесените да възвърнат веднага свободата си.

Уплашените пътници се махнали от ужасните владения на Злото. Били дали всичко, което притежавали, за да задоволят капризите на Хищника и легалната му войска от ненаситни пухкави котараци.

Рабле ни убеждава, че след освобождението си от това мъчително училище пътниците продължили пътя си към Острова на дългопръстите и крадливи апедевти, където се натъкнали на други ужасии и чудовища.

Пухкавите котараци не са читатели. Просто повтарят наизустени лозунги като „просрочена вноска“, „недопустимо поведение“, „правилна присъда“ и „злато, злато, злато“, които се предават генетично от дишането и хроничните изпарения на замърсения въздух, характерен за мазетата и баните на съдилищата, където нощем се провеждат семинари за усъвършенстване на лукавството, ударите с лапа, пречките и задължителните обезщетения.

Котката: танц

Това е артистична проява, включваща танц и музика, популярен танц, известен в Мексико и Южна Америка, пикареска, ценена най-вече сред обикновените хора от село. Танцът е жизнерадостен и изящен, хармония от невинност и коварство. Лесната хореография включва завъртания и фигури в акомпанимент от кастанети и потропвания с токове, изпълнявани от свободни и независими двойки под звуците на двойния ритъм.

Често след първото тропване на обувка се прекъсва музикалното развитие — капризно извъртане, може би котешко, та мъжът да открие момент, в който да импровизира движение, отправено към партньорката му, най-добре провокативно и галантно, на което тя да отговори след второто потропване с обувки. Хората се радват на тази закостеняла традиция.

Котката: приспособление

Много полезен инструмент за скално катерене. Много е важно да не се бърка с хищната или домашната котка, с уличницата, която не е добре да е в къщата, с танца или с пухкавите котараци. Макар че приспособлението, което ще накара една уличница да затанцува, обикновено е отвореният портфейл.

За тази цел многото четене не е уместно, тъй като може да създаде практическо объркване на понятията.

Котката: знак

Истината е, че термините котка, уличница, танц, професионалист и приспособление ще съществуват винаги, особено последният, по причини, които биха могли да се възпеят в някое танго: „Застиваш изтощен, подхлъзваш се и падаш“.

Четенето е декодиране на символи, фрази, предложения, въпроси, възклицания и цялата вселена от смисли и безсмислици, които понякога съвпадат с това, което авторът е искал да изрази, и с това, което читателят е успял да изтълкува или да си измисли.

Котката: заек

Едно истински важно събитие показва още веднъж как страдаме до края на живота си заради лошата комуникация или в най-добрия случай, заради лошото разшифроване на знаците.

Преди много години една тежко болна жена, която предусещала скорошното си сбогуване с тоя свят, помолила дъщеря си да й донесе един „кръст“. Момичето веднага отишло до хладилника и грижовно казало: „Мамо, не е останал круш^[1], искаш ли кола?“

Друга истинска история потвърждава, че заекът е предпочитано ястие в някои национални кухни, но се знае, че много често на котките се пада да го заместят при нужда. Това залъгване има за цел да накара лъжата да изглежда като истина, като се хвали продуктът.

Уругвайската поетеса Мароса ди Джорджо в своята поема „Мартенски заек“ се пита: „Дали ще е заекът шеф? Или ще бъде майка? Или ще се окаже мъж? А може би самата аз ще бъда заек?“