Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (4)

4. Глобализацията на посланието

За какво би послужила една книга, ако не притежава способността да ни отведе по-далеч от всички други книги?

Жил Дельоз

Преди времето на Йоханес Гутенберг малко хора четели. Той бил човекът, който в Майнц започнал да конструира първите печатарски матрици.

С това нововъведение произвел първия бестселър, поставил рекорд от 200 екземпляра. Става въпрос за 42-редовата Библия, наречена така заради броя на колоните, съставляващи двата й тома от общо 643 страници; била е отпечатана между 1452 и 1455 година.

Издателската революция, която дръзкият Йоханес си позволил да започне, го довела до огромни финансови затруднения, които му вгорчили живота. Дълговете, които генерирала новаторската му дейност, надхвърляли ресурсите, от които се нуждаел, за да осъществи мечтите си.

В края на петнайсети век всички големи градове имали своя печатница и бавно започнало да се заражда това, което впоследствие щяло да се превърне в социален феномен от планетарен мащаб, наречен от културолога Маршал Маклуън през 1962 г. „Галактиката на Гутенберг“.

Неговият ученик, Дерик де Керкхофе, вярвал, че книгата е единственото място, където информацията остава спокойна. Днес електронните книги ни позволяват да разговаряме с екрана, а телевизията като че поражда някакъв обществен разум. Личният разум не е естествен. За сметка на това едновременното мислене в мрежата довежда до точно толкова дълбока трансформация, до каквато на времето е довела азбуката. Бракът на езика с електричеството постига интерактивна връзка на умовете; всеки човек е глобален онлайн.

Във времената, когато хората не са четели, са изгаряли библиотеки, съхранявали литературни съкровища. Езотеричката Елена Петровна Блаватска твърди, че посредством ясновидство е получила достъп до тайните „Станси Дзиан“, които прочела на езика сензар. В едно от кланетата в Ирак била погубена чрез огън и плячкосване една от най-ценните библиотеки, притежавани от човечеството.

През XVIII век мнозина можели да четат, но не умеели да пишат. Хартията и мастилото били много скъпи. Единствено духовенството и благородниците имали достъп до тази привилегия. В наши дни хората знаят за ползите от културата и науката, които могат да се открият в книгите, но повечето не знаят какво е книга.

Една жена си четяла внимателно отбрана поезия, когато възмутено споделил със съпруга си, с когото били женени от четирийсет години:

— Какъв срам, Маноло! Тоя тип Густаво Адолфо Бекер, дето го чета в момента, е откраднал от теб същите стихове, които ти ми пишеше, докато бяхме годеници!

Дори самият Гутенберг не си е представял, че подемът на книгата в световен мащаб ще направи възможно до такава степен разпространението на рекламните брошури; на обявите, замислени да повишат продажбите, на книгите, които дават наставления за техниките на маркетинга, които предизвикват масова консумация на продукти без друго социално отражение, освен комерсиалната рента на онези, които разполагат със средствата за разпространение. Този процес се е развил с такова голямо ускорение, че не е позволил дори да се помисли върху него.

В годините на така наречената Индустриална революция някои пророци си представят възможността за един обширен свят със снимки, радио и кино. Тези мечти са се претворили във виртуалните реалности и се врязват във всекидневието ни. Филмът „Il postino“, известен още като „Пощальонът и Пабло Неруда“, прави Неруда известен за широката публика, може би дори повече от книгите му.

Случва се също книгите да избират своите автори, а заглавията имат властта да диктуват неочаквани съобщения. Обсъжданият Салман Рушди смята, че писателите, както и политиците, си съперничат помежду си за същата територия, защото „се опитват да променят света според собственото си виждане“.

През трийсетте години на двайсети век творецът Мохоли-Наги твърдял, че неграмотните в бъдещето ще са тези, които няма да могат да си служат с фотографската камера. В същото време други се питат дали в същността си фотографията е документ или изкуство. Някои отговарят, че не е рисунка, нито пък текст, а най-добре може да се опише като комплексна медитация върху смисъла на живота; магическа реалност, в която всичко е възможно.

В наши дни много хора, които не четат, гледат снимки, за да мечтаят. За тях се издават списания в големи тиражи, специално замислени за неграмотни хора, с недвусмислени снимки, които илюстрират една-единствена приказка за секс, насилие или консумация.