Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (27)

27. Среща за отваряне на въображението

Човек трябва да пише за младите от своето поколение, критиците — за следващото, а учителите — за всички, които идат след това.

Франсис Скот Фицджералд.

Магията на залеза подчертаваше спокойствието на мястото: небе и камък, бриз и тишина, портокалов цвят и зеленина.

Прибираше се, след като бе пийнал няколко питиета в кръчмата в долината на Панкарта. Беше разменил някои мисли с група селяни, експерти по всичко, които никога не четяха за самотата и ефимерността на живота. Все още работеха върху поставянето на основите, необходими за да се скрият от страха от смъртта и от анонимността.

Беше се получила много приятна среща, весела и сериозна, както често става в онези кътчета от света, където не се случва нищо по-важно от сезоните, винаги точни и обновени. Всичко беше на мястото си, в съвършен естествен ред, без бързане и без почивка, като слънчевите залези.

С все същото пълно спокойствие продължи по пътеката, която се изкачваше към върха. По средата на пътя срещна друг селянин, който вървеше със същата бавна стъпка. Изглеждаше внимателен човек, сериозен, макар и малко пристрастен към четенето.

Селянинът го поздрави, като си махна шапката с поклон, след което забави хода си. Изчака го и когато разстоянието между тях се скъси, го попита направо, като че искаше да продължи някакво дълбоко размишление върху някоя метафизична тема, която го тревожи:

— Добър ден, приятелю… Знаете ли, че освен това, което виждате в мен, нося и своите мисли? Тези лисици в ума ми търсят изход от някои ситуации, които вие, е белите си коси, може би ще успеете да разрешите. Но да си кажа направо: как се открива или дешифрира специфичното слово, което отключва думата?

Конете се подушиха и изглежда, се зарадваха на срещата.

Помълча малко, зачуден за целта, която би могъл да преследва подобен въпрос. Заради миризмата заподозря, че човекът е донякъде вдъхновен от постоянното действие на виното, което сериозно поставяше под въпрос умственото му състояние. Все пак, може би защото до някаква степен го разбра, му се стори разумно да поиска допълнително изясняване на този толкова необичаен въпрос.

— Приятелю, може би говорите за, което използваме сега, като разговаряме, или за писаното слово като това на тази табела, която ни насочва „към връх Томоласта“?

— Не, нищо подобно — отвърна непринудено самозваният философ, като в същото време отново поздрави с шапката си. — Моето е по-елементарно, по-просто. Питам ви дали знаете това-онова за силата, която носят някои магически формули, познати на старите кабалисти, били като ключови слова, които да отварят съкровища толкова желани, колкото и забранени.

Опита се да отгатне по погледа му за какво говори. Събеседникът също разбра, че трябва малко повече да се изясни, и добави:

— Вие трябва да знаете, че някои хора са научили думите, необходими, за да отключат сърцето; други — думите, отключващи известността, и малцина — думите, които да отключат парите. Разбирам, че някой трябва да знае тези прости формули, които аз все още не съм имал щастието да открия, макар да ги търся из всички пътища на живота. Въпреки че ме е срам да го призная, трябва да ви кажа, че не пътувам из света на книгите, страхувам се от тях… Но си давам сметка, че вие сте човек, който много е чел.

След продължителна пауза продължи да говори уверено:

— Затова питам вас, тъй като изглеждате начетен, та кажете, ако знаете, коя е думата, която отключва жената?

Убеден, че е разбрал нещо от въпросите, запитаният отвърна:

— В действителност, приятелю, тази тема е много деликатна и за да ви отговоря обстойно, се налага да започна с думите, които отключват знанието: човек трябва да признае, че нищо не знае. След тази стъпка човек става съсредоточен, почтителен и благодарен. Ще ви отговоря според собствения си скромен опит. Точното слово, което отключва сърцето, се нарича доверие; словата за жената са цвете и музика; за парите словото е решителност, за словата, които отключват славата, трябва да се напише книга. Но ако добиете известност, много вероятно е да се сдобиете с доверие, с жена и с пари, и другите да кажат за вас, че сте мъдрец.

— Върху думите ви трябва да помисля насаме, приятелю — рече селянинът и отново поздрави с шапката си.

Другият успя да добави и следното:

— Вижте, словата ви ми се струват уместни, за да отключат диалог, който ще даде възможност да се отключи приказка, но отсъждам, че ще трябва да сме по-скромни, за да отключим яснотата.

Щедрият пейзаж тихо отключваше красотата си, без да влага мисъл или езотерични думи, с онази енергия на безвремието, която прави съзнанието свято и благословено, като че ли всичко, във всеки миг, е откриването на едно ново начало.

Бяха заобиколени от камъни, които съхраняваха морски дневници, от скали, които говореха за единството на живота, и в същото време замлъкваха тайни, които никой не би могъл да прочете, ако не се превърнат в част от този минерален пейзаж.

Френско-уругвайският поет Хорхе Енрике Рампони в „Безкрайният камък“ казва: „Човекът, малък пастир с дни преброени и едничка плът на земята, иска да обича камъка, величествен в своята сурова обвивка; от кръвта си му влива; нещо в него обожава застиналото съвършенство… опиянен от камъка, от тежкото му вино, от миризмата му на храм…“

От толкова пиене на гранит и близане на неполирани ахати се появяваме в живота с минерална същност. Ние сме твърди диаманти, макар и непрозрачни, и ни липсва нужното слово, което да отключи светлината.