Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (15)

15. Анархизмът не моли за прошка

Непокорството е основната човешка добродетел.

Артур Шопенхауер

Веднъж, когато известен анархист излагал мислите си за работническото движение в Аржентина, внезапно паднала малка картина, закачена на стената в дъното на залата, и произвела силен и неочакван шум. За да се измъкне от ситуацията и запазвайки присъствие на духа, той викнал: „Ред в залата, господа!“

Уолт, поет анархист, казва в своите „Стръкчета трева“, че няма нужда от машини, за да облекчи труда си, нито пък желае интелектуален или литературен успех, нито книга на полица. Затова бил оставил някои песни за влюбени. Биографията му не е в проза, а в песен, „Казва се Уитман, но Бог му вика Уолт; така зоват го вятърът, птиците и теченията на големите реки в неговата страна“, казва Леон Фелипе^[1].

Когато починал на 26 май 1892 г., ръката му държал негов приятел лекар, а той молел присъстващите за прошка, че толкова се забавил да умре.

На погребението му дошли много хора; нямало религиозна служба, нито пастор, само се чели откъси от негови произведения, думи на Платон, Исус, Буда и Мохамед.

Джордж Стайнър смяташе, че красотата е нарушение на правилата, на установения ред. Изкуството е анархистко, не иска прошка, обезоръжава обикновените библиотеки, налага нов ред в изложбените зали и по улиците.

През 1920 година Пьотър Кропоткин^[2] предсказва: „В бъдещето, когато човек има нещо полезно за казване, дума, превъзхождаща идеите на неговия век, няма да се обади на издател, който да благоволи да му изплати аванс, а ще потърси сътрудници сред тези, които познават естеството на работата и са разбрали същността на новата творба. Тогава заедно ще публикуват книгата или вестника.“ Днес множество публикации са от автори, подписали се с универсалното Лутър Блисет или Ву Мин, което на мандарин значи „без име“^[3]. Това е друга форма на анархистичен протест, групов и солидарен, който предпочита извинението, вместо да иска разрешение.

Литературата, науката и изкуството трябва да се обслужват от доброволци. Само при това условие ще успеят да се освободят от игото на държавата, на парите и на буржоазния манталитет, който ги задушава.

Недоволството в Испания започнало сред работниците на полето. В чифлиците, в загубените селца, на светлината на маслените лампи „апостолите анархисти“ говорели за свобода, за равенство и за правосъдие пред ентусиазираните слушатели, формиращи малки кръгове в селото. Създавали вечерни училища, в които много селяни се учели да четат; провеждала се противорелигиозна пропаганда и донякъде се практикувало вегетарианство и въздържание от алкохол.

Така разказва англо-испанският историк бунтовник Джералд Бренан в изследванията си за андалуската култура, която толкова обичал.

Анархистите били добри читатели и мечтатели. Симон Радовицки успял да избяга от непристъпния затвор в Ушуайа и Освалдо Байер уверява, че въпреки кладите и палачите унищожените книги се раждат отново.

Ученият анархист Елисео Реклус казвал: „Да дадеш на някого власт означава да я загубиш.“

Писателите трябва да изберат или да сложат ред в приказката, или да се наслаждават на красотата, която живее в хаоса, съзидателното безредие, способно да роди нова вселена. Едно висше усещане въпреки привидното безредие в залата.

Ако никога не си чел, кажи си

Ако лъжеш, бъди кратък.

Ако си ядосан, не яж

Ако си уморен, спи.

Ако си изтощен, дишай дълбоко.

Ако откриеш някоя истина, качи се на покрива и я извикай.

Ако твоето мнение е ценно, за мнозина ще е като чисто злато, миг на мир и на разбиране, почивка сред битката.

Съществуват много повече неща от тези, които можем да доловим с петте си сетива; следователно всичко, което виждаме, се ограничава от осезателните ни способности, които се опитват да въведат в ред инструментариума, с който съзнанието оперира.

Би трябвало да говорим по-малко и да слушаме повече, да не приемаме нищо за догма, да трупаме скромност, да развиваме въображението си, да изследваме вътрешния си мир, да медитираме на спокойствие или в движение. Да пишем, преди да четем това, което публикуват невиждащите и неразбиращите.

Този феномен на непокорност вече е обяснен:

Спроед излседването еидн англйиски университет нмяа значнеие рдеът, по кйото букивте са напсиани, единтсевно вжано е пръвата и полседната бкува да са псотаевни на правлиното мсято. Осталнаото мжое да е наплъно рзабръкано и пак ще мжоеги да го порчетеш без порбелми.

Знаете ли защо? Изследователите невролози и психолози са стигнали до заключението, че твоа е зщаото не чтеем вяска бкува смаа за сбее си, но дмуата пордлъжава да е ендо цляо. Изгелжда невреотяно.