Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (42)

42. Да сънуваш не значи да спиш

Тук почива шумът на вятъра, разнасял ухания, топлина и семе в празнота.

Анонимен гроб в Гърция

Много хора развиват навика да четат само за да призоват Морфей, бога на съня. Това е икономичен метод, елегантен, социално възприет, понякога поучителен и стимулиращ, посредством който се изпълнява двойната функция да се оцени текстът и да се информира човек, или пък чрез този ритуал да се предизвикат уместни съновидения.

Издателствата все още не са развили множеството сънотворни възможности, които предлагат много от авторите им. Те са по-безобидни от повечето медикаменти за масова консумация, които хората всекидневно използват, за да потънат, и то невинаги успешно, в благословените обятия на дълбокия сън.

Има книги, които успяват да приспят още при първия контакт. В тези случаи никога не се стига по-далеч от първа страница, а някои дори са с Нобелова награда, че и бестселъри. Това са иначе добре подвързани творби, които си съперничат с телевизионните програми, произвеждащи същия социален ефект — упояват. Понякога са политически речи, които изчерпателно ни обясняват какво предстои да бъде извършено в „обществената сфера“, когато бъде спечелена по-добра властова позиция при бъдещите избори; друг път са неумолимите рекламни блокове, които от разсъмване се въртят като повредена грамофонна плоча; или пък някои до болка познати лица и брътвежи, които притежават хипнотичната власт да сломяват и най-малката невронна съпротива.

Какъвто и да е случаят, престижно е да се пазят на нощната масичка някои предпочитани книги, творби, наричани „четиво за сън“.

Веднъж един писател чул от красива дама:

— Какво удоволствие е да ви срещна лично… От години всяка нощ си лягам с вас!

Говори се, че авторът, който в този момент страдал от авитаминоза, с удивление открил най-явната причина за отпадналостта си.

Един фирмен консултант имал навика да подарява на участниците в семинарите си екземпляр от своите книги. Когато се срещнал с някакъв директор, който бил присъствал на събранията му, му се сторило уместно да запита за мнението му за подарената книга при последния семинар.

Човекът отвърнал със задоволство:

— Знам книгата ти наизуст, мога да повторя всяка глава. Много добра ми се стори.

— Значи чак толкова много ти е харесала? — изненадал се авторът.

— Не, нищо подобно. Аз никога нищо не чета, не ми доставя удоволствие. Жена ми обаче обича книгите и толкова й хареса твоята, че по цели нощи ми я чете в леглото. Коментираше, после отново показваше някоя фраза, подчертаваше я. Е, след месец вече я знаех наизуст…

При друг случай една дама, която работела в сферата на сигурността, отишла при един автор и му казала:

— Господине, трябва да ви кажа нещо. Синът ми е тийнейджър и беше в депресия. Затваряше се в стаята си и си оставаше в леглото, нищо не искаше да прави. Но когато занесох у дома книгата, която ми подарихте, „Всичко е любов“, ми я взе. Остави си я на нощната масичка; прочете я легнал, всичко е подчертал и си е водил записки в полетата. Когато я изчете, най-сетне излезе и от стаята си, и от безразличието. Повече не ми я върна.

Един млад хотелски гостенин с галантен и поверителен тон предложил на госпожицата от телефонната централа да прекарат заедно нощта в интимни забавления. Докато се наслаждавали на срещата си, младата дама го запитала как се е сетил да я покани. Прелъстителят тутакси отговорил с усмивка:

— Прочетох го в Библията.

— Къде?

— В Библията.

— И в коя част?…

— На края, след съдържанието, в екземпляра, който е на нощната масичка, от тия, дето от хотела ги оставят. Там с червено мастило е написано: „Ако искаш приятно забавление тази нощ, обади се на телефонистката“.

Някои автори пишат най-добрите си творби в леглата; особено когато рязко се събудят сутринта с брилянтна идея в някое кътче на ума, чийто произход е неизвестен дори на самия Морфей.