Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (28)

28. Змията и въжето

Не използвай ни една ненужна дума, нито едно прилагателно, което да не обяснява нищо.

Езра Паунд

Може би не съществува по-кратка и поучителна приказка от историята на онзи човек, който прекарвал времето си, играейки си с едно безобидно въже, докато един ден не открил нещо притеснително: това, което държал в ръцете си и бил увил около врата си, се оказало страшна змия. Щом осъзнал това, веднага променил живота си.

По същия начин друг живял в страх от присъствието на отровна змия, огромна и с големи зъби, която пречела на всяко негово действие.

Една сутрин открил, че това било безобидно въже. Щом осъзнал това, страхът му изчезнал и всичко се променило.

Илюзиите и миражите вилнеят свободно в света на желанията, на разочарованията, на провалите, а също и на рекламите за „успешни реализации“. Въжето на егоцентризма изплита всички шалове, с които имаме навика да загръщаме невежеството и ненужното страдание, което стимулира жлезата на суетата.

Съществува мнение, което освобождава от илюзията, която облекчава. Нищо не остава същото след правилното възприятие. Лошите догадки или добродетелите, които ни възпират или ни задоволяват, могат да се превърнат в наша същност благодарение на някое разкриващо четиво.

Духовното освобождаване не е нищо повече от разпръскването на миражите и илюзиите, които властват над всекидневието ни. Това е голям опит, единствена гледна точка, неповторима, способна да освободи човешкото съзнание от цунамито на ненужното страдание, което го сломява.

Индийският световноизвестен писател Раджа Рао чувствал, че писането с негова съдба, негов дълг и негова лична драма. През 1960 година написва „Змията и въжето“, изключителна творба, синтез между Изтока и Запада. На страниците й се твърди, че човек обича, защото не може да се занимава с какво да е. Писателят с широка култура се представя скромно със следните думи: „Не съм никакъв ерудит. Обичам да играя с идеи като шах с конете, топовете, офицерите и царя, които се бият един с друг. Партията не е предвидена да се спечели, а е за забавление, за удоволствие.“

Роден е през 1908-а и най-интересното от житейския му път е, че личният му живот приключва, когато се запознава с Атмананда, починал през 1959 година. Такава енергия избликнала при тази среща, че съпругата му Сюзан твърдяла как след този освобождаващ опит Раджа се смятал за духовен син на великия учител.

Писателят, когато се срещнал със своя учител, могъл да види змията и въжето в собствения си живот и в целия свят. Уроците, получени в Тривандрум в Керала, позволили да отвори очите си за енергията на безвремието, място без пътеки, където изчезват завинаги личните фантазии на унинието, както тъмнината се отдръпва в собственото си нищо пред присъствието на светлината.

Индия не е една държава, тя е перспектива; не е страна, тя е влага в огъня на живота. Там са се преобразили Валтер Киев, Джийн Клайн, Джоузеф Кембъл, Джон Леви, Нитя Трипта, Катлийн Рейн и мнозина други. Тези, които спират да се страхуват от змията, получават способността да си играят с въжето на илюзиите, а илюзиите са щастливи и не нараняват величествения танц на абсолюта.

Призракът

Една нощ в градината един мъж видял призрак. Мислейки, че става дума за някаква заплаха, изпразнил пушката си в тялото на видението. После разбрал, че това било собствената му бяла риза, която, простряна, се веела на вятъра.

След като страхът му се изпарил, отишъл да разкаже случката на жена си. Тя започнала да му се кара, защото бил съсипал чисто нова дреха, като на всичкото отгоре изглеждал твърде щастлив от стореното. Той я успокоил с целувка и й обяснил:

— Толкова съм щастлив, че не ти е хрумнало да облечеш ризата ми.

Тя веднага го разбрала, спряла да го кори за призрака и му върнала целувката.

Разредено мляко

Един дворцов готвач тайно разреждал с вода млякото, което кралят пиел всеки ден, и запазвал за себе си ценния остатък. Владетелят бил свикнал така да приема напитката, мислейки я за чиста.

По-късно на служба постъпил нов готвач и започнал да му приготвя млякото, без по някакъв начин да го променя. Кралят скоро се разболял. Първата реакция на дворцовите лекари, а и на самия владетел, била да се обвини отговорния за немарливостта му и да се върне този, който работел зле.

Толкова сме привикнали да поемаме илюзии и миражи, че оценяваме вредата като единствената здравословна реалност. Готвачите, отдадени на чистите продукти, ни разболяват.

Да си дадеш сметка

Които гледат навън, мечтаят, които гледат навътре, се будят, обичал да казва ученият Карл Юнг.

Човеците от сняг или от огън, ледените конструкции, книгите, написани в пясъка, димните сигнали в небето свидетелстват за ефимерната природа без минало и без бъдеще.

Само съзнанието, което ги възприема, остава като единствена реалност. Вътре в нея лежи субстанцията на всички възприемани форми. Всичко е съзнание; само човекът събира стари картички, лишени от настояще.

Думите са взаимозаменяеми символи, които включват споделена памет. Змията и въжето обичат да се представят в различен облик, с който раздвижват мечтите на твореца, страдалеца и наслаждаващия се.

Говоримият език, също като пръстовите отпечатъци, създава уникална следа у всеки отделен човек, но всички с безбройните си варианти разправят все същата приказка. Постоянният разказвач е познавач, будната съвест, която никога не гасне.

Буда бил познат като Пробудения.