Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (41)

41. Прекалени метафори

Защо тъй трудно е да се обича, а лесно е да се желае?

Защото при желанието се дава израз на безсилието, а в любовта изпъква силата.

Алберт Линдер

Метафората е свободно пространство, което обогатява човешкото общуване. Тя е образец на изразителната гъвкавост, красив израз, който създава вселени, толкова имагинерни, колкото и близки, толкова въображаеми, колкото и реални. Човек трябва да е отворен за играта на метафорите, способност на поетите и мистиците, които се сблъскват със сричките и с буквите на някоя дефиниция, когато искат да намекнат за величието на мистерията, за широтата на някоя гледна точка, за трансформацията, до която води връзката с мистичното.

Имало едно време един баща, който се смятал за роден поет. Той научил трите си деца на очарованието на дар словото. Довел до крайност това изразително упражнение, което, без той да разбере, от полезно станало досадно. С думите си дотягал на всички — и в семейството, и в квартала. Полученият ефект бил обратен на очакванията му, но това не го засягало.

Когато овдовял, децата му развили още повече тази семейна особеност, с която били известни из градчето. Веднъж и четиримата седели на масата, за да вечерят, когато икономката им сервирала рибена чорба по нейна рецепта. Супата още била вряла. Бащата благодарил на красивата жена:

— Богиньо, ти носиш любовта, която храни, находчива и нежна си, а добротата ти ни доближава до гозбите, които единствен Нептун, богът морски, познава…

Първо супата опитала най-малката му дъщеря и като си изгорила езика, възкликнала от болка:

— Като бурно море е… Вълшебството на неговите вълни привлича ни и ни прегръща… Оххх!

И големият брат изразил чувствата си, щом усетил огъня в устата си:

— Труден и недостижим за мен е полетът на чайката, с който да премина безопасно този поток лава…

Последният син, като опитал димящата лъжица, която бил надигнал към устата си, извикал:

— Няма моряк, който гръдта си не би изгорил в присъствието на този величествен вулкан!..

Поетът, който не разбрал нищо от това, което наследниците му приказвали, лапнал една лъжица и като се изгорил, презрял неуместното вдъхновение на децата си и вбесен ги заблагославял:

— Кретени загубени… Да се бяхте удавили в дълбините на това кипящо море, за чиито опасности не ме предупредихте, запалвайки тъй необходимия фар!

Не бива метафорите да ни развалят удоволствието от споделянето на богата трапеза или да ни отдалечат от закрилата на семейния уют.

Когато се налага да се разберат средствата за комуникация, Маршал Маклуън открива, че всички те не са нищо друго, освен активни метафори, предназначени да променят реалността в нови форми. Изговорената дума е първата технология, посредством която човекът става способен да се отдалечи от средата си, за да я възприеме по различен начин.

Има хора, на които им е достатъчно да погледнат телефонния указател на някой град, за да поставят пълна диагноза на развитието му и възможностите, които предлага. Вместо това други си плащат, за да получат сведения, които после да приберат в архива, без да ги четат. Твърди се, че те са невежи, че нямат основа и са с много ограничена способност да мечтаят силно.