Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (36)

36. Времена и легенди

Това, което наричаме демокрация, е една измама, фасада, защото единствената реална власт е мултинационалната икономическа мощ.

Жозе Сарамаго

В покрайнините на Дунхуан, китайски град в провинция Гансу, се издига планината Миншан. Там преди много години будистите са осветили множество места за медитация, които се пазят като една от традиционните красоти на човешката духовност, каквито са пещерите Могао.

В легендите се разказва, че един императорски слуга се къпел в реката, когато изгубил равновесие и бързо бил отнесен от течението.

Всички се паникьосали и не могли да му помогнат, макар да викал за помощ. Внезапно се появил бял елен, който влязъл във водата, задържал се върху камъните и започнал да плува към човека. Изпънал врата си колкото можал, докато удавникът не се хванал за рогата му, за да се спаси.

Щом видял прекрасното животно, слугата останал впечатлен от осанката и разума му, а еленът величествено и бързо се изгубил в дъбовата гора край реката, след като изпълнил мисията си.

Императрицата, която се вслушвала в дворцовите клюки, научила за съществуването на белия елен и го пожелала, за да украси с него градините си. Отегчен от постоянните й молби, съпругът й издал официална прокламация, в която молел за съдействие всичките си васали, за да му дадат информация за леговището на елена. Искал бързо да задоволи каприза на императрицата, превърнал се във важен държавен въпрос.

Дните минавали, никой не идвал със сведения и императорът удвоил наградата.

Именно тогава се появил раболепният му слуга и го уверил, че знае къде се намира еленът. Със сведенията му императорът наредил да заловят животното в гората и да го доведат в двореца, без да го наранят.

Междувременно императорът научил за подвига, който белият елен извършил в реката, за да спаси този, който сега го предавал. Веднага извикал слугата си и го запитал:

— Как можа да издадеш елена, който спаси собствения ти живот?

Несигурен в истинските си намерения, човекът отвърнал:

— От лоялност към ваше величество издадох леговището му в гората.

На това владетелят отговорил:

— Не заслужаваш никаква награда. Точно обратното. Благодарността е хиляди пъти по-ценна от лоялността. Това животно отново те спаси, за да се научиш да влагаш достойнство в живота си. Искам за в бъдеще да се грижиш за него така, сякаш се грижиш за самия себе си. Върни парите, които получи. Не трябва да се награждава несправедливостта, извършена спрямо приятел. Помни, че този бял елен отново те спаси от смърт: първия път заради твоята непредпазливост, а сега заради неблагодарността ти. С живота си отговаряш за здравето му.

Където няма благодарност, нищо добро не може да се роди, макар да съществува лоялност към случайните изгоди, които може да поднесе властта. Благодарността, както и кашлицата, не може да се скрие. Тя се проявява непрестанно. Ако на някой човек му липсва благодарност, нищо добро не може да се чака от него, дори и да чете много. Съществува силата на простотата.