Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (34)

34. Да мечтаеш с Пития

Онези тъй щастливи дни, когато бяхме толкова нещастни!

Александър Дюма

В Древна Гърция легендарните пророчици и гадателки, които се отдавали на предсказване на бъдещето, получавали названието питии. Носели един свещен камък и когато започвали да гадаят, се качвали или сядали отгоре му. Много известна била Касандра, в която се влюбил самият Аполон, но след като бил отхвърлен от нея, направил така, че никой да не вярва на предсказанията й.

Името на питиите идва от могъщата змия Питон, подчинена на Аполон. Били избирани сред благородните девици; не им били необходими никакви напътствия, с изключение на едно — че трябвало честно да предават всичко, което богът им говорел.

Особено изтъкната гадателка била жрицата при делфийския оракул, която пророкувала само веднъж в годината в началото на пролетта след тридневен пост. След това се къпела в извора на Касталия, който действал благотворно на възприятията, и дъвчела лаврови листа. Накрая сядала на свещения триножник, който излъчвал от специален отвор концентриран аромат и опияняващ дим.

В момента, в който божеството обладавало питията, косите й настръхвали, погледът й ставал свиреп, от устата й избивала пяна и цялото й тяло се разтрепервало. Когато успявала да овладее тази болезнена криза, се борела с жреците, които я задържали върху триножника насила. Издавала пронизителни крясъци и изпълвала с ужас душите на всички присъстващи.

Когато вече не можела да се съпротивлява на бога, който я обладавал, започвала неясно да фъфли пророчески думи, които слугите подбирали внимателно, докато ги подредят по такъв начин, че да придобият ритъм и смисъл.

След като питията приключела, се оттегляла от триножника и била отвеждана в дома си, където прекарвала няколко дни във възстановяване. Понякога припадала вследствие на изтърпените гърчове.

Отговорите, които питаните божества давали на хората, се наричали „оракули“ и обикновено носели името на мястото или на божеството, от което произлизали.

В началото „оракулите“ били изразявани в стихотворна форма, но злонамерени пътешественици заподозрели, че богът на поезията не би могъл да се изразява по такъв лишен от красота начин, поради което оттогава питията започнала да пророкува директно в проза. Нямало нужда от четене, трябвало само да бъде измъкнато съдържанието от прорицанията.

Допитвали се до питията както по въпроси от голямо значение, така и по незначителни домашни проблеми. Дали да се обяви война, да се договаря мир, да бъде премахната някоя напаст, да се съчинят закони, да се основе колония, да се предприеме пътешествие, да се вземе жена, да се построи замък, да се намери цяр за някоя болест… както правят днес хората с астролозите, гадателите на таро и другите видове врачуващи.

В онези дни можело да се отиде до Додона или до Либия, където да се чуят словата на Зевс; в Кларос и в Делфи прорицанията ги диктувал Аполон; в Епидавър диагнози поставял Асклепий, а в Беотия съвети давал самият Трофоний.

Всеки оракул имал собствен начин, по който излагал волята на небесата. Питията в Делфи изпадала в екстаз; в Додона говорели гълъбите и дъбовете; в Кларос не се допускали директни въпроси, нито се пророкувало дословно. Който се допитвал, получавал фраза, адекватна на потребностите му, и трябвало да си я изтълкува сам. На някои места отговорите идвали през нощта в сънищата. Мъдреците твърдели, че сънищата винаги са верни.

Когато питията посъветвала Нерон да бъде недоверчив до седемдесет и третата си година, императорът разбрал, че животът му ще продължи до тази напреднала възраст и тогава ще започнат проблемите му. Не заподозрял, че когато навърши тези години, заместникът му Галба ще го убие, за да му вземе трона, както и станало.

Преди да се отправи към завоюването на Азия, Александър Велики отишъл Делфи, за да обсъди съмненията си. Дошъл в един от ония дни, в които питията нямала право да се качва на свещения триножник, за да изрича пророчества. Възмутен от пречката, която изникнала пред непреодолимото му желание, защитникът на хората, владетелят на Македония и основателят на империята, която носела името му, измъкнал питията от жилището й и я повлякъл към светилището. Наранената жена се развикала: „Синко, несломим си“.

Тъй като великият воин знаел, че бог Аполон говори през устните на жената, не пожелал нищо повече да научи и изпълнен с доверие и ентусиазъм, сякаш го съпътствал самият Аристотел, който го възпитал като юноша, Александър със своя меч, талант и устременост прострял гръцката култура чак до Индия.