Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (37)

37. Градинарят мечтател

Имай милост към сърцето, изгарящо в огъня на любовта ти!

Шехерезада

Има личности, които са едновременно обикновени и могъщи, анонимни и красноречиви; те трябва да се помнят заради човешките си качества и готовността да споделят знанията си с тези, които ценят силата на духа над невежеството на хората. Ако тези светци не съществуваха, щеше да ни се наложи да си ги измислим, за да се срещнем с величието на идеите им.

Имало едно време милостив градинар, който водел скромен живот със спечеленото от работата си. То му стигало, за да помага на бедните, които срещал по пътя си. Който и да почукал на вратата му, бивал сърдечно приет. Градинарят живеел в мир със себе си и с останалите, бил прегърнал силно Христос в сърцето си и не се боял от никого.

Човешката история е поредица от жестоки и ненужни кланета и той паднал жертва на властта заради вярата си. Живял във време, в което имало гонения срещу християните. Фока — това било името на светеца покровител на градинарите — бил изобличен, както било обичайно, заради странностите си и религията си, която обиждала езическата власт.

Князът на страната изпратил група войници, за да го заловят и да го убият. Смрачавало се, когато уморените от пътя наемници, без да знаят, минали покрай дома му. Помолили го за вода и подслон. Както бил обичаят му, той спонтанно ги приветствал, напоил ги и ги нагостил, с каквото имал.

Докато войниците се хранели и почивали, Фока разбрал, че търсели него. Обещал им тогава да им помогне в издирването и ги поканил да пренощуват в дома му. Онези с удоволствие приели любезното гостоприемство и отношението, на което не били навикнали, впечатлени от магнетичното присъствие на домакина.

Фока прекарал нощта, като копаел в тишината собствения си гроб, уреждал домашните и личните си проблеми и още веднъж се врекъл на единствения Отец.

На следната сутрин се явил пред палачите и им казал: „Аз съм градинарят Фока, когото търсите. Изпълнете дълга си и сторете каквото ви е наредено.“

Гостите се вцепенили пред добрия човек, не можели да разберат извора на тази сила и това желание. Фока настоял с ясен глас: „Добре зная, че тук няма нищо лично. Онези, които ви пращат, те ме убиват. Вие сте само техни инструменти и трябва да се подчините на заповедта им.“ След като дълго и развълнувано спорили помежду си, войниците го обезглавили в мълчание. След това с голяма почит го положили в гроба, който сам си бил изкопал.

Изобразява се с лопата и меч. Смята се и за покровител на моряците поради познанията и опита, които натрупал като мореплавател във водите на живота.

Бил човешки градинар; изживял смъртта като обикновено подкастряне, като смяна на сезоните; не се предал пред лошото, простил невежеството, не написал нищо. Знае се, че част от сърцето му се върнала в градината, преобразена като храст бели рози. Новата му съдба била да чете изгревите, тези небесни учители, които неуморно се явяват, за да учат на изкуството да се разпръсква мракът.