Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (14)

14. Страст към четенето

Гордият дъб бе превърнат в тояга.

Римски-Корсаков

Безкрайни купчини книги успяха да спасят от студ малка група оцелели. Това стана по времето, когато планетата беше залята и после замръзна, както ни разказва един филм, в който бегълците, наредени около едно огнище и зъзнейки от студ и страх, подхранваха непрестанно и неуморно огъня с книгите, наредени по рафтовете на Централната библиотека. Оцелелите вече не мислеха за четене.^[1]

В друга известна продукция, „Обществото на мъртвите поети“, ентусиазиран учител подстрекаваше учениците си да скъсат един учебник. Предупреждаваше ги, че ако човек не е способен да го направи, не би могъл и да преодолее учителския авторитаризъм, за да поеме отговорността за собственото си мнение. Той смяташе педагогиката за умствено състояние от полицейски характер.

Порокът да четеш и преписваш

Оливерио Хирондо, знаейки, че някои хора изпитват необходимостта да четат навсякъде, написа своите незабравими „Двайсет поеми за четене в трамвая“.

От своя страна Джовани Папини с неповторимия си стил признава в „Лична изложба“, че страстта към четенето е била постоянна през целия му живот:

Винаги съм страдал от порока да чета всичко, дори трамвайните билети, обявите, залепени по стените на учрежденията, надписите по кибритените кутийки, етикетите на бутилките, инструкциите за употреба на лекарствата, икономическите новини във вестниците, повелителните условни забележки в бюрократичните формуляри и т.н. Съсипах очите си и още повече — главата си.

Но за мен отпечатаната дума е, както при децата, нещо тъй свято, че заслужава поне ритуала на прочитането.

Понякога ми се е случвало при препрочитане на някоя книга да ми се стори, че никога до тоя миг не съм я чел. Случвало ми се е при препрочитане да откривам красота и мисли, които не съм забелязвал, а също така, за съжаление, съм намирал грешки, пропуски или петна, които преди това не съм виждал.

Възниква съмнението дали такива промени на разсъдъка са доказателство за напредъка ни в знанието и във вкуса, или са белези за перверзия и упадъчност, които високомерието не успява да скрие. Дали книгата ми се струваше прекрасна в младежките ми години, защото задоволяваше всичко свято в младостта, или заради незрелостта и невежеството ми? Дачи днес ми се струва посредствена, защото възрастта ме накара да загубя най-доброто от себе си, или защото наистина съм се научил да различавам тенекията от златото, кратката светкавица от вечността на слънцето?

„Предпочитаните книги са като градове в ръцете на варварите“, продължава Папини:

Усеща се подтикът да бъдат ограбени. Не всички бележки, които се правят по белите полета на книгите, са несъгласия или агресивни задоволства; напротив, точно обратното.

Преди много години имах навика да преписвам в тетрадки и на отделни листа пасажите, които ми бяха доставили най-голямо удоволствие със стила или с мислите си. Разполагам с хиляди и хиляди такива страници, но съм сигурен, че нито една не се е озовала в някой мой ръкопис.

Да четеш добре несъмнено означава да пишеш или да преписваш: да преписваш заради себе си, не заради другите. Когато преписваш, усещаш по-добре определена изтънченост, вътрешния ритъм на периода, определени тайни тонове на думите и почти изглежда, че изслушваш отново отдалеч, много отдалеч, духовната музика, съпроводила щастието на сътворението. За да се разбере добре една велика книга, би било задължително да се препише цялата.

Четене на глас

„Ако се съмняваш, чети на глас“, съветваше Джеймс Джойс, великият портретист на Дъблин, този замръзнал във времето град, където почтеността и разрухата вървят ръка за ръка. Този автор иконоборец е презиран от критиката на своето време и бил смятан за нечист и безсрамен. Днес е герой на своя град.

Това е златно правило, за което предупреждава Сарамаго, а и други автори. Предупреждението е много просто: състои се в слушането на текстове, четени с добра изразителност. По този начин се е пробудила истинска страст към четенето.

Феномен от такава величина може да се припише на Хуан де Авила, покровител на писателите и книжарите, които на времето препоръчвал на учениците си като „печелещи с коленете си души“.

Папагалите четат

Този следобед една състрадателна енориашка поиска да говори с енорийския свещеник.

— Отче, притеснява ме един голям проблем. Вкъщи имам две женски папагалчета, които могат да казват само: „Здрасти! Здрасти! Ние сме проститутки, искаш ли да се позабавляваме?“

— Това е много лошо, дъще, но не се тревожи. Мисля, че мога да ти предложа решение. От години уча два красиви папагала да четат Библията и да се молят. Държа ги в двора на сакристията. Донеси ми твоите папагалчета и ще ги сложим в същата клетка. Моите верни ученици ще ги научат да се молят с библейски текстове и те скоро ще забравят тези непристойни слова. Уверявам те, че за кратко ще ги отучат от неприятния навик, които са придобили поради липса на добри уроци.

На следващия ден госпожата, очарована от предложението на свещеника, занесла птиците си в двора на сакристията. Щом влязла, видяла, че папагалите са съсредоточени в четене на Библията и в цитиране в унисон на светото богослужение. Точно така, както й било казано.

Когато красивите папагалчета били пуснати в клетката, верни на навика си викнали в дует:

— Здрасти! Здрасти! Ние сме проститутки, искаш ли да се позабавляваме?

Щом гостенките влезли и след като чул тази покана, единият папагал въодушевено казал на другия:

— Братко, скрий броениците, остави славословията и затвори Библията… Молитвите ни бяха чути!