Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 河童, 1921 (Обществено достояние)
- Превод от японски
- Дора Барова, 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
-
- XX век
- Далекоизточна литература
- Линеен сюжет с отклонения
- Магически реализъм
- Митологично време
- Паралелни вселени
- Път / пътуване
- Япония
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Рюноске Акутагава
Заглавие: Разговор в мрака
Преводач: Дора Барова
Език, от който е преведено: японски
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1986
Тип: сборник разкази
Националност: японска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Николай Ракитин“ 2
Излязла от печат: декември 1986 г.
Редактор: Цветана Кръстева
Редактор на издателството: Ганка Петкова
Художествен редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Емилия Георгиева
Рецензент: Вера Вутова
Художник: Асен Иванов
Коректор: Теодора Гатева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12442
История
- — Добавяне
8
Колкото и да е странно, собственикът на стъкларските заводи господин Гер ми беше доста симпатичен. Гер е класически капиталист. Предполагам, че в цялата страна на каппите не би се намерил екземпляр с толкова огромно шкембе като неговото, но въпреки това седне ли в креслото си, заобиколен от своята орехоподобна съпруга и децата си, наподобяващи краставици, Гер се превръща в олицетворение на самото щастие. От време на време той ме канеше заедно със съдията Беп и доктор Чак на вечеря в дома си, а благодарение на препоръчителните му писма често имах възможност да посещавам както неговите, така и предприятията, в които имаха дял негови познати и приятели. Но от всички най-силно впечатление ми направи печатницата на една издателска фирма.
Развеждаше ме млад инженер. Трябваше да видя с очите си цеховете с огромни машини, които се задвижваха с водна сила, че за пореден път да се смая и възхитя от невероятния технически напредък на тази страна. От обясненията стана ясно, че годишният капацитет на печатницата е седем милиона книги. Но лично аз останах поразен не от нечувания тираж, а от факта, че за производството на книги не се изразходва никакъв човешки труд. Оказа се, че там просто слагат във фуниестата паст на машината хартия, мастило и някакъв сивкав прах и след пет минути потичат като водопад книги с най-различен формат — една осма, една дванадесета, една четвърт. Загледан в неспирния книжен поток, аз попитах инженера що за вещество е сивкавият прах. Инженерът, който стоеше неподвижно пред лъскавата черна металическа грамада, отвърна разсеяно:
— Сивкавият прах ли? Магарешки мозък. Изсушен и смлян магарешки мозък. В момента цената му е два — три сена[1] за тон.
Този технически феномен не е патент само на книгоиздаването, а се използува и при отпечатването на картини, и при производството на нотни издания. Гер ми обясни, че в страната се изобретяват месечно около седемдесет — осемдесет нови машини, а масовото промишлено производство е поставено извън всякаква зависимост от човешка работна ръка, в резултат на което предприятията в страната се освобождават месечно от четиридесет — петдесет хиляди работници. Но макар всяка сутрин да преглеждах съвестно вестниците, нито веднъж не се натъкнах на думата „безработица“. Това, разбира се, ме учуди, тъй че при поредното ми гостуване у Гер заедно с Беп и Чак аз се заех да изясня загадката.
— Просто изяждаме уволнените — отвърна небрежно Гер, който пушеше пурата си след вечерята.
Не ми стана ясно обаче какво значи това „изяждаме ги“ и докторът се нае да ми обясни.
— С една дума, уволнените работници се убиват и месото им се използува за храна. Да разгърнем вестника. Този месец например са уволнени общо шестдесет и девет хиляди седемстотин шестдесет и девет души, в резултат на което цената на месото спадна.
— И те се оставят безропотно да бъдат убивани?
— Просто нямат изход, тъй като съществува специален закон — обясни с кисела физиономия Беп, който седеше зад делва с планинска праскова.
Аз, разбира се, неприятно се изненадах, но по всичко личеше, че и домакинът, и гостите не виждат нищо неестествено. Доктор Чак дори се усмихна и ми подхвърли подигравателно:
— С тази мярка правителството свежда до минимум случаите на гладна смърт и самоубийствата. Още повече че уволнените се умъртвяват безболезнено с отровен газ.
— И все пак да се яде месото им е…
— О-о, я оставете шегите настрана! Философът Маг ще се пръсне от смях, ако ви чуе. Нима в Япония не е прието бедняците да продават дъщерите си в публични домове? Възмущението ви е чиста сантименталщина, драги.
Гер ни изслуша и най-спокойно приближи към мен чинията със сандвичи.
— Е, какво? Няма ли да опитате? И те са с месо на работници.
Аз, естествено, се обърках напълно. После почувствувах, че ми призлява и изпроводен от гръмкия смях на Беп и Чак, изхвръкнах от дома на Гер. Времето беше лошо и по небето нямаше звезди. Вървях към къщи и непрестанно повръщах. Повръщах безспир и оставях белезникава диря в мрака.