Рюноске Акутагава
Каппа (4) (Моля да го произнасяте с две „п“)

3

Преди да продължа, трябва да дам някои сведения за въпросните създания. Съществуването на каппите все още буди съмнение. Но не и у мен, който лично живях сред тях. Какво представляват ли? Тук е мястото да потвърдя, че външността им почти напълно се покрива с описанията, дадени в писмените паметници от рода на „Суйко-коряку“^[1] тоест главите им са покрити с къса козина, а пръстите на крайниците им са съединени с ципа и наподобяват плавници. Каппите са високи около метър и според доктор Чак тежат към двадесет-тридесет фунта. Но пак по негови думи се срещат, макар и рядко, и по-едри индивиди с тегло петдесет фунта. На темето си каппите имат нещо като чинийка, която се втвърдява с възрастта. Аз лично се убедих в това — чинийката на главата на значително по-възрастния Баг бе съвсем различна на опип от тази на младия Чак например. Ала най-необикновеното у тези същества си остава цветът на кожата. За разлика от нас, хората, кожата на каппите не е с определена окраска — цветът й се мени в зависимост от околната среда и става зелен в трева и сив сред камъни. Подобно свойство е присъщо, разбира се, и на хамелеоните, което позволява да се допусне, че строежът на кожата при двата вида е сходен. Споменатата характерна особеност на каппите ми напомни, че според националния ни фолклор каппите от западните провинции са зелени, а тези от североизточните — червени. Спомних си също така и как Баг изчезна по най-невероятен начин от погледа ми, докато го гонех като луд. А-а и да не забравя. По всичко личи, че каппите имат доста дебел слой подкожна мас, защото въпреки сравнително ниските температури в подземното царство (средногодишната е петдесет градуса по Фаренхайт) те не знаят що е дреха. Много от тях са с очила, повечето носят табакери и всеки, разбира се, носи портфейл, но липсата на дрехи с джобове не ги затруднява, защото каппите имат на корема си торба като кенгуруто. По-странно ми се видя това, че те не прикриват макар и символично дори най-интимните части на тялото. Веднъж попитах Баг що за обичай е този. Баг избухна в неистов смях и дълго не можа да се съвземе, но най-сетне отвърна:

— А на мен пък ми е чудно, че вие се увивате.