Рюноске Акутагава
Каппа (1) (Моля да го произнасяте с две „п“)

Това е историята, която пациент номер двадесет и три от една психиатрия разказва охотно всекиму. Според мен той е минал тридесетте, но на пръв поглед доста младее. Приключенията му… но това е не чак толкова важно. С една дума, болният седеше неподвижно, прегърнал колене, пред двама ни със завеждащия клиниката доктор С. и разказваше надълго и нашироко преживяванията си, като от време на време отправяше поглед навън. (През прозоречната решетка на фона на мрачното, покрито със снежни облаци небе се виждат само голите клони на дъба.) Не оставайте обаче с впечатление, че болният изобщо не помръдваше. При думите „бях потресен“ например той внезапно отмяташе рязко глава назад…

Мисля, че съм записал доста точно разказа му, но ако някой остане неудовлетворен, винаги може да се отбие в клиниката на доктор С. в село Х. край Токио. Младеещият на пръв поглед номер двадесет и три ще го посрещне, предполагам, с учтив поклон и ще му посочи коравия стол срещу себе си. Сетне, усмихнат печално, ще повтори тихо историята си. А накрая… Още помня какво беше лицето му накрая. Щом завърши своя разказ, болният ще скочи и размахал юмруци, ще закрещи на посетителя, без да се съобразява кой е.

— Махай се оттук! Бандит! Махай се! Знам те аз теб! Глупаво, завистливо, гадно, нагло, безсрамно, кръвожадно, отвратително животно! Махай се! Мръсник такъв!