Рюноске Акутагава
Каппа (13) (Моля да го произнасяте с две „п“)

12

Денят бе доста мрачен. Следобед аз се отегчих от „Размисли на идиота“ и реших да отида на приказки у философа Маг. Но точно на ъгъла на пустинна уличка забелязах да стои облегнат на някаква стена хилав като комар каппа. Нямаше съмнение, че е онзи, който преди време ми бе отмъкнал автоматичната писалка. „А-ха, падна ли ми?“, казах си и веднага повиках минаващия наблизо як полицай.

— Много ви моля да арестувате онзи тип там, защото преди месец ми открадна писалката.

Полицаят размаха палката си (вместо саби тамошните полицаи са въоръжени с тисови палки) и подвикна на каппата:

— Ей ти, я ела тук!

Очаквах онзи да хукне да бяга, но за моя изненада хилавият приближи най-спокойно. На всичко отгоре, като спря пред нас, скръсти ръце и ни заоглежда открито и нагло. Полицаят обаче не се ядоса, а измъкна от торбата на корема си тефтерче и пристъпи моментално към разпита:

— Име?

— Грук.

— Професия?

— Допреди два-три дни бях раздавач.

— Добре. Този господин твърди, че си му откраднал автоматичната писалка.

— Така е. Откраднах я преди месец.

— Защо?

— За играчка на детето си.

— Е, а детето? — осведоми се полицаят и за пръв път погледна строго крадеца.

— Умря. Преди седмица.

— Имаш ли смъртен акт?

Хилавият извади от корема си листче и му го подаде. Полицаят го прочете набързо, усмихна се и потупа Грук по рамото:

— Всичко е наред. Извинявай за безпокойството.

Безкрайно удивен, аз се втренчих в пазителя на обществения ред. Междувременно хилавият се отдалечи, мърморейки си нещо под нос. Съвзех се най-сетне и попитах:

— Защо го пуснахте?

— Защото е невинен.

— Но той ми открадна писалката!

— Е да, за да я занесе на детето си, което обаче е мъртво. Ако имате някакви възражения, погледнете точка хиляда двеста осемдесет и пет от наказателния кодекс — подхвърли полицаят, обърна се и пое по пътя си.

Аз също тръгнах бързо към дома на Маг. Какво друго можех да направя. Вървях по улицата и непрестанно си повтарях номера на въпросната точка.

Философът Маг обичаше гости и този ден в сумрачния му хол седяха сред облаци цигарен дим съдията Беп, доктор Чак и собственикът на стъкларските заводи Гер, а пушекът от цигарите им се виеше нагоре към седемцветния стъклен фенер. Присъствието на съдията Беп бе добре дошло за мен, затова, щом седнах, веднага се обърнах към него. Попитах го обаче не какво гласи точка хиляда двеста осемдесет и пет от наказателния кодекс, а друго:

— Извинявай, Беп, но би ли ми обяснил наказвате ли тук престъпниците.

Съдията изпусна бавно дим от цигарата си със златен филтър и чак тогава отвърна с известна досада:

— Наказваме ги, разбира се. В нашата страна има даже смъртна присъда.

— Но ето че преди месец ми откраднаха… — разказах с всички подробности историята и се осведомих за нужната точка от кодекса.

— Хм, тя е следната: „Независимо от характера на извършеното престъпление извършителят не подлежи на наказание, в случай че е изчезнала причината за простъпката му“. Да вземем твоя случай. Лицето, откраднало писалката ти, е било родител, баща на едно дете. След кражбата обаче той е престанал да е баща, тъй че и престъплението изчезва от само себе си.

— Но това е абсурд!

— Какво говориш! Абсурд е да се слага знак на равенство между каппата, който е бил баща, и каппата, който е баща. А-а, сега разбирам, ти съдиш по японските закони, които очевидно не различават тези две състояния. Но това е направо смешно! Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха! — разсмя ся предизвикателно съдията и хвърли цигарата си.

Намеси се и доктор Чак, който нямаше нищо общо с правосъдието. Той си намести очилата и попита:

— А в Япония има ли смъртна присъда?

— Разбира се! Смърт чрез обесване. — Беше ме яд на адвоката за откритото му нехайство, затова добавих заядливо: — Но вашите методи са, предполагам, далеч по-цивилизовани от нашите.

— Да, далеч по-цивилизовани — отвърна все така спокойно Беп. — Тук не се прилага смърт чрез обесване. Понякога, но рядко използуваме електричество, при все че и това е почти излишно. Екзекутираме, като просто обявяваме гласно в присъствие на осъдения неговото престъпление.

— И той пада и умира?

— Умира. Имай предвид, че нервната ни система е много по-деликатна от човешката.

— Това средство се използува, за жалост, не само при съдебни екзекуции, а и за убийство въобще — обясни фабрикантът Гер. В момента лицето му изглеждаше виолетово от светлината на шарения фенер. — Преди време един социалист ме нарече публично крадец и аз насмалко не получих инфаркт.

— Колкото и да е странно, това се случва като че твърде често. Неотдавна така умря и един мой приятел адвокат — обади се някой и аз обърнах поглед към гласа. Беше Маг. Без да гледа присъстващите, той продължи както винаги с иронична усмивка: — Някой го нарекъл жаба… А всеизвестно е, че за нас, каппите, това е най-жестоката обида. Приятелят ми се измъчва денонощно от мисли дали е жаба, или не и в крайна сметка умря.

— Ама това е чисто самоубийство! — извиках смаян.

— Не, онзи е целял да го убие. Но може би от човешка гледна точка случаят да се тълкува и като самоубийство…

Точно в този миг иззад стената откъм дома на поета Ток долетя остър сух изстрел, който раздра въздуха.