Рюноске Акутагава
Каппа (12) (Моля да го произнасяте с две „п“)

11

Тук ще цитирам извадки от книгата на Маг „Размисли на един идиот“^[1].

* * *

Идиотът е убеден, че всички освен него са идиоти.

* * *

Обичаме природата отчасти и заради това, че тя нито ни мрази, нито ни завижда.

* * *

Най-разумният начин на живот е да презираш порядките на своето време, но за нищо на света да не ги нарушаваш.

* * *

Склонни сме да се гордеем най-много с онова, което ни липсва.

* * *

Всеки е готов на драго сърце да събаря идолите. В същото време всеки е готов на драго сърце да бъде превърнат в идол. Само че на пиедесталите могат да седят спокойно единствено благословените от бога — идиотите, престъпниците, героите. (Крабак бе подчертал фразата с нокът.)

* * *

Основните и най-съществени житейски мъдрости са били навярно изречени още преди три хиляди години. Ние само подклаждаме затихналия огън.

* * *

Характерна наша черта е, че постоянно превъзмогваме собственото си съзнание.

* * *

Щом щастието върви ръка за ръка със страданието, а спокойствието с апатията, тогава…

* * *

По-трудно е да защищаваш себе си, отколкото другите. Който не вярва, нека погледне адвокатите.

* * *

От три хиляди години насам горделивостта, сладострастието и подозрителността са причина за всички злини на земята. А може би и за всички добродетели.

* * *

Никак не е сигурно, че ако ограничиш физическите си нужди, непременно ще постигнеш хармония. За това е необходимо да ограничиш и духовните си нужди. (Под тази фраза също личеше следа от нокътя на Крабак.)

* * *

Ние, каппите, сме по-нещастни от хората, защото хората са по-изостанали от нас. (Тук аз неволно се изсмях.)

* * *

Да действуваш, значи да можеш. Да можеш, значи да действуваш. В края на краищата животът ни не може да се измъкне от този порочен кръг… Следователно е лишен от всякаква логика.

* * *

Вече луд, Бодлер изразил представите си за света с една-единствена дума — „жена“. Но тя не изчерпва напълно жизнената му философия, защото, предоверявайки се на своя гений — поетичния гений, осигурил му завидно съществование, Бодлер забравя друга една дума — „стомах“. (И тук личеше следа от нокътя на Крабак.)

* * *

Ако се осланяме само на разума, неизбежно ще стигнем до отрицание не само на себе си, а и на съществуването си изобщо. Фактът, че Волтер, който се е прекланял пред разума, е бил през целия си живот щастлив, за сетен път доказва, че хората са по-изостанали от каппите.