Рюноске Акутагава
Каппа (16) (Моля да го произнасяте с две „п“)

15

Седмица по-късно доктор Чак ми съобщи нещо необикновено — в дома на покойния Ток се появил призрак. Междувременно сърдечната приятелка на поета се бе изселила оттам и в бившата му обител се помещаваше фото-студио. Според Чак на всяка направена там снимка зад изображението на клиента непременно стоял неясният силует на покойника. Докторът бе, разбира се, заклет атеист и не вярваше в задгробния живот, затова, докато ми разправяше за призрака, от устата му не слизаше тънка ехидна усмивка. Накрая той заяви: „Убеден съм, че въпросният призрак е материален като нас с теб“. И аз като Чак не вярвах в такива работи, ала, от друга страна, се бях привързал силно към Ток, затова веднага хукнах към първата книжарница и изкупих всички вестници и списания, в които се споменаваше за призрака и имаше снимки с необикновеното видение. Впоследствие се убедих със собствените си очи, че на всяка снимка зад гърба на млади и стари личи смътен силует, напомнящ фигурата на Ток. Далеч повече от снимките ме поразиха статиите за призрака и най-вече докладът на спиритическото дружество. Преведох го почти дословно и ще се опитам да го цитирам по памет.

„Доклад за разговора с призрака на господин Ток. (Бюлетин №8274 на спиритическото дружество)

Заседанието на извънредната комисия на нашето дружество се състоя на улица НН №251 в бившия дом на самоубилия се неотдавна поет господин Ток, а понастоящем фотостудио на господин К. На заседанието присъствуваха следните членове на дружеството (пропускам имената).

«На двадесет и седми септември в десет и тридесет сутринта ние, седемнадесетте членове на дружеството, начело с председателя господин Пек се събрахме в една от стаите на гореспоменатото студио. В качеството на медиум бе поканена ползуващата се с безграничното ни уважение госпожа Хоп. Още щом влезе, тя моментално усети присъствието на призрака, получи конвулсии и няколко пъти повърна. Госпожата обясни, че в резултат на пристрастието на поета към силен тютюн приживе, сега призракът му бил пропит от нетърпима миризма на никотин.

Членовете на комисията и медиумът — госпожа Хоп, заехме мълчаливо местата си около кръглата маса. След три минути и двадесет секунди госпожа Хоп изпадна в състояние на неудържим транс и духът на поета влезе в нея. Като се редувахме по старшинство, ние, членовете на комисията, зададохме на овладелия медиума дух на поета следните въпроси и получихме следните отговори:

Въпрос: Защо се появихте отново в света на живите?

Отговор: За да намеря посмъртна слава.

Въпрос: Нима вие, пък и другите многоуважавани духове се стремите към слава и след смъртта?

Отговор: Лично аз се стремя. Но един поет, японец, когото срещнах случайно тук, презира посмъртната слава.

Въпрос: Знаете ли името му?

Отговор: Забравих го, за жалост. Помня само любимото му стихотворение.^[1]

Въпрос: Бихте ли ни го цитирали?

Отговор:

Старо езеро.

Жаба скочи в него.

Плисък на вода.

Въпрос: И вие смятате това стихотворение за изключително?

Отговор: Във всеки случай не мисля, че е лошо. Бих обаче заменил думите „жаба скочи“ с „каппа скочи“.

Въпрос: От какви съображения?

Отговор: Ами от такива, че ние, каппите, сме склонни да търсим упорито във всяка форма на изкуството каппи.

Тук председателят на дружеството се намеси, за да ни напомни, че сме се събрали на спиритичен сеанс, а не на литературна дискусия.

Въпрос: Какъв впрочем е тамошният начин на живот?

Отговор: Досущ като вашия.

Въпрос: Разкайвате ли се в такъв случай, че се самоубихте?

Отговор: Не, разбира се. И ако ми омръзне да съм призрак, пак ще грабна пистолета и ще се самовъзродя.

Въпрос: А лесно ли е да се самовъзродиш?

Призракът на Ток отвърна на въпроса с въпрос. Тази привичка на поета е известна на всички, познавали го приживе.

Отговор: А лесно ли е да се самоубиеш?

Въпрос: Безсмъртни ли са духовете?

Отговор: Съществуват много теории и предположения относно продължителността на нашето съществуване, но нито една не заслужава доверие. Не забравяйте, че и сред нас има, за щастие, вярващи — християни, мюсюлмани, будисти, огнепоклонници…

Въпрос: Вие самият какво изповядвате?

Отговор: Аз съм непоколебим атеист.

Въпрос: Надяваме се, че вярвате поне в съществуването на духове.

Отговор: Далеч по-малко от вас.

Въпрос: Кажете, имате ли там приятели?

Отговор: Да, около триста души от разни времена и народи, като например Клайст, Майнлендел, Вайнингер…

Въпрос: Всичките ви приятели ли са самоубийци?

Отговор: Не. При все че Монтен, който оправдава самоубийството, е един от най-скъпите на сърцето ми същества тук. Но не искам и да чуя за онзи мизантроп Шопенхауер, който така и не се самоуби.

Въпрос: Как е той, здрав ли е?

Отговор: В момента разработва теорията си за песимизма на духовете и изяснява оправдано ли е или не самовъзраждането. Струва ми се обаче, че се поуспокои, като разбра, че и холерата е заразна болест.

После ние, членовете на комисията, разпитахме за духовете на Наполеон, Конфуций, Достоевски, Дарвин, Клеопатра, Шакямуни, Демостен, Данте и други знаменити личности. За жалост, призракът на поета не можа да ни съобщи интересни подробности и на свой ред ни разпита за неща, които го интересуваха.

Въпрос: Какво се говори за мен след смъртта ми?

Отговор: Някакъв критик ви нарече „един от посредствените поети“.

Въпрос: Сигурно е от обидените, на които не подарих стихосбирката си. Издадоха ли пълните ми събрани съчинения?

Отговор: Да, но доколкото ни е известно, не се купуват.

Въпрос: Ще се търсят и купуват от милиони, но след триста години, когато авторското право ще бъде, надявам се, премахнато. Каква е, кажете, съдбата на моята самка и сърдечна приятелка?

Отговор: Омъжи се за книжаря господин Рак.

Въпрос: Горката, тя навярно и досега не знае, че Рак е с изкуствено око. А децата ми, какво става с тях?

Отговор: Настанени са, доколкото ни е известно, в държавния приют за сираци.

След кратко мълчание духът на поета попита:

Въпрос: А моят дом?

Отговор: Сега в него е фотостудиото на господин К.

Въпрос: А бюрото ми?

Отговор: Не сме наясно.

Духът: В чекмеджето криех купчина писма… Но вие, господа, сте твърде заети и това, за щастие, не ви засяга. А сега трябва да се сбогуваме, защото тук при нас вече се свечерява. Сбогом, господа, сбогом. Останете със здраве, любезни и добри господа!

След тези последни думи госпожа Хоп се съвзе внезапно от дълбокия транс. Ние, присъствуващите на срещата седемнадесет членове на дружеството, се кълнем в името божие, че всяка дума от гореизложения разговор с духа е самата истина. (Ползуващата се с нашето най-дълбоко уважение госпожа Хоп бе възнаградена за услугата със сума, възлизаща на дневния й хонорар като актриса.)»“