Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 河童, 1921 (Обществено достояние)
- Превод от японски
- Дора Барова, 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
-
- XX век
- Далекоизточна литература
- Линеен сюжет с отклонения
- Магически реализъм
- Митологично време
- Паралелни вселени
- Път / пътуване
- Япония
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Рюноске Акутагава
Заглавие: Разговор в мрака
Преводач: Дора Барова
Език, от който е преведено: японски
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1986
Тип: сборник разкази
Националност: японска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Николай Ракитин“ 2
Излязла от печат: декември 1986 г.
Редактор: Цветана Кръстева
Редактор на издателството: Ганка Петкова
Художествен редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Емилия Георгиева
Рецензент: Вера Вутова
Художник: Асен Иванов
Коректор: Теодора Гатева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12442
История
- — Добавяне
4
Лека-полека речникът ми се обогати с достатъчно необходими думи и това, естествено, ми даде възможност да понавляза в нравите и обичаите на моите домакини. Най-силно ме удивиха абсурдните им представи за смешно и сериозно, защото каппите се шегуват с всичко, което хората смятат за сериозно, и възприемат за сериозно онова, над което ние пък се надсмиваме. Справедливото и хуманно от наша гледна точка например ги кара да се хващат за корема от смях. Думата ми е, че понятията ни за комичното в живота се разминават напълно с техните. Веднъж разказах на доктор Чак за взетите в страната ни мерки за ограничаване на раждаемостта, при което той зина и се разсмя така, че очилата му паднаха на пода. Аз естествено се вбесих и веднага попитах какво смешно намира в думите ми. Предполагам, че някои нюанси безспорно са ми убегнали, тъй като тогава все още не разбирах в тънкости местния език, но ако не ме лъже паметта, отговорът бе горе-долу следният:
— А нима не е смешно да се съобразявате само с интересите и възможностите на родителите? Ами че това е чиста саморазправа!
Затова пък от човешка гледна точка няма, струва ми се, нищо по-парадоксално от процеса на раждане при каппите. Броени дни след разговора с Чак имах възможност да се убедя лично в това — чух, че жената на рибаря Баг ражда, и веднага се запътих към колибата му.
Женските каппи раждат като нашите жени, и то, разбира се, в присъствието на лекар и акушерка. Но малко преди плодът да тръгне, бащата приближава уста до утробата на майката и високо, сякаш говори по телефон, пита: „Размисли добре и чак тогава отговори наистина ли искаш да се появиш на бял свят!“.
Баг, разбира се, също приседна на колене пред жена си и зададе няколко пъти този въпрос, после си изплакна устата със специална дезинфекцираща течност от една чаша на масата. След миг плодът се отзова тихо и очевидно смутено от утробата на майка си:
— Не ми се ще да се раждам. Първо, защото се боя от наследствената психическа обремененост на баща си. И, второ, защото съм убеден, че е ужасно да си каппа.
Като чу този отговор, Баг се почеса смутено по главата, а акушерката веднага напъха в утробата на родилката широка стъклена тръба и вкара през нея някаква течност. Родилката въздъхна дълбоко и с облекчение, а едновременно с това огромният й корем спадна като спукан балон.
След като малките каппи са способни на такива смислени отговори още преди да се родят, то съвсем ясно е, че с появата си на бял свят децата стъпват на крака и започват да говорят. Чак ми разказа за някакво дете, което на двадесет и шестия ден от раждането си изнесло лекция на тема „Има ли бог?“. Оказа се обаче, че то починало на двумесечна възраст.
Тъй като и бездруго отворих дума за тези неща, искам да спомена за огромния плакат, който видях на един ъгъл на третия месец от пребиваването ми в страната на каппите. В долната част на плаката бяха нарисувани двадесетина — тридесетина каппи с фанфари и голи саби, а цялата горна част бе изпъстрена със спираловидните, наподобяващи часовникови пружини знаци на националната писменост. В превод текстът е горе-долу следният (Искам пак да обърна внимание, че може и да съм допуснал някоя несъществена грешка, но иначе си записах съвестно дума по дума така, както ми четеше студентът Рап, с когото бях.):
„Здрави самки и самци!
Присъединете се към редиците на доброволните отряди!!!
Встъпете в брак с болни събратя и дайте своя принос в борбата срещу обременената наследственост!!!“
Аз, разбира се, веднага заявих на Рап, че призивът е абсурден, при което не само той, а и всички сбрали се пред плаката каппи избухнаха в смях.
— Абсурден ли? Но ако се съди по разказите ви, и вие хората прибягвате към подобни мерки. Иначе как ще обясните защо богатите синчета се влюбват в слугините, а госпожиците си загубват ума по личните си шофьори? Много ясно, че зад това се крие подсъзнателният им порив да се борят за унищожаване на вредната наследственост. Преди време сам споменахте, че доброволните ви отряди се избиват взаимно заради някаква си железопътна линия. В сравнение с тях нашите са несравнимо по-благородни.
Рап говореше съвсем сериозно, но, изглежда, едва сдържаше смеха си, защото огромното му шкембе се тресеше. Но на мен никак не ми беше до смях, понеже забелязах, че един каппа се възползува от моментното ми невнимание, за да ми отмъкне автоматичната писалка. Опитах се да го хвана, но не успях, защото кожата на каппите е ужасно хлъзгава. Крадецът ми се изплъзна и хукна да бяга. При това тичаше така силно приведен напред, че очаквах хилавото му като на комар телце всеки миг да се просне на земята.