Рюноске Акутагава
Каппа (7) (Моля да го произнасяте с две „п“)

6

В действителност любовта на каппите е съвършено различна от човешката. Набележи ли си подходящ партньор, женската не се спира пред нищо, за да го спечели, като по-простодушните натури директно се нахвърлят върху обекта на своите чувства, без много-много да се церемонят. Самият аз съм виждал как женските преследват като луди възлюблените си. На всичко отгоре към амбицираните девойки често се присъединяват и техните родители и братя, тъй че самците са наистина за окайване. Дори все пак да имат щастието да се измъкнат, впоследствие ще са принудени да прекарат два-три месеца на легло, докато се съвземат от изтощителния маратон.

Веднъж си четях на спокойствие вкъщи една стихосбирка на Ток, когато неочаквано връхлетя студентът Рап, рухна на пода и с последни сили простена задъхан:

— Ужас! Успя все пак да ме залови!

Аз захвърлих книгата, пуснах веднага резето и надникнах през ключалката. Пред вратата сновеше напред-назад нисичка и напудрена със сяра самка. Седмици наред Рап остана да лежи в кревата ми, като на всичко отгоре трябваше да преживее още една неприятност — клюнът му изгни и окапа.

Случва се, разбира се, и обратното — мъжки каппи да преследват неистово някоя самка. Само че и в този случай инициаторът е пак тя. Веднъж видях такава сцена. Мъжкият препускаше след своята любима, а тя хем му се изплъзваше, хем от време на време спираше, оглеждаше се назад и дори заставаше на четири крака, за да го подразни, а когато прецени, че е време да се предаде, падна уж съвсем обезсилена и се остави да бъде заловена. После мъжкият се стовари отгоре й и двамата лежаха известно време задъхани. А когато той най-сетне стана, на лицето му се четеше твърде сложно чувство — разкаяние или отчаяние, не знам как да го определя. Във всеки случай физиономията му беше безкрайно страдалческа. Въпросният самец обаче бе едва ли не за завиждане в сравнение с друг свой събрат, на чиято трагедия също присъствувах. Нещастникът, един такъв дребосък, преследваше самката, а тя, както си му е редът, бягаше, но го подмамваше изкусно. В този миг от страничната уличка насреща им изскочи огромен пръхтящ мъжкар. Щом го зърна, самката изведнъж писна пронизително: „Помощ! Спасете ме! Онзи там иска да ме убие!“. Мъжагата, естествено, тутакси спипа дребничкия любовник, стисна го в яките си лапи и го запрати насред улицата. Мъничето размаха няколко пъти плавниците си и издъхна. А самката бе вече успяла да се впие в гръкляна на мъжагата и висеше ухилена на врата му.

Всичките ми приятели бяха жертви на преследване от страна на самки. Дори Баг, който имаше жена и деца. При това няколко пъти го бяха настигали. Единствено изключение от общото правило правеше философът Маг, който живееше в съседство с поета Ток. Това може би се дължеше преди всичко на вида му — мисля, че в страната нямаше по-грозен самец. Другото обяснение е, че Маг почти никога не се подаваше вън от къщи. Понякога се отбивах на приказки при него. Винаги го заварвах да седи на високата маса в сумрачния си, осветен само от един шарен фенер хол и да се рови в дебели книги. Веднъж се разговорихме за любовните отношения на каппите.

— Защо правителството не наложи строги мерки срещу безобразията на самките?

— Ами най-вече защото в ръководния апарат на страната има твърде малко самки. Както е известно, жените са несравнимо по-ревниви от мъжете. Ето защо лично аз съм убеден, че ако броят на женските отговорни кадри се увеличи, своеволията на самките несъмнено ще намалеят. От друга страна обаче, надали бихме могли да се надяваме на голям ефект. Искаш ли да ти обясня защо? Защото самките — чиновнички навярно ще погнат колегите си.

— Искате да кажете, че единственото разумно разрешение е да се живее като вас, така ли?

Тогава Маг стана от стола, стисна ръцете ми и произнесе с тежка въздишка:

— Не сте каппа и едва ли ще ме разберете. Но понякога и на мен ми се приисква да бъда преследван от тези ужасни създания.