Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 河童, 1921 (Обществено достояние)
- Превод от японски
- Дора Барова, 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
-
- XX век
- Далекоизточна литература
- Линеен сюжет с отклонения
- Магически реализъм
- Митологично време
- Паралелни вселени
- Път / пътуване
- Япония
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Рюноске Акутагава
Заглавие: Разговор в мрака
Преводач: Дора Барова
Език, от който е преведено: японски
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1986
Тип: сборник разкази
Националност: японска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Николай Ракитин“ 2
Излязла от печат: декември 1986 г.
Редактор: Цветана Кръстева
Редактор на издателството: Ганка Петкова
Художествен редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Емилия Георгиева
Рецензент: Вера Вутова
Художник: Асен Иванов
Коректор: Теодора Гатева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12442
История
- — Добавяне
7
С поета Ток често ходехме на концерти, но най-незабравимо за мен ще остане третото посещение. Залата бе досущ като която и да е японска концертна зала — амфитеатрално разположени редове, триста — четиристотин души публика, всички превърнати в слух и всеки с неизменната програма в ръце.
На концерта, за който искам да разкажа, бяхме с Ток, приятелката му и философа Маг. Седяхме на първия ред. Най-напред изслушахме соло на виолончело, подир което, размахал небрежно партитура, на сцената излезе каппа с необикновено малки очи. Според програмата това бе знаменитият композитор Крабак. Всъщност нямаше защо да я гледам, тъй като Крабак беше член на клуба на суперкаппите и го познавах по физиономия.
„Lied — Craback“.[1] (И техните програми в повечето случаи са на немски.)
Крабак се поклони леко на бурно ръкопляскащата публика, настани се спокойно пред рояла и засвири с артистично нехайство собствената си творба. Ток твърдеше, че в страната нито се е раждал, нито някога ще се роди талант като Крабак, тъй че аз бях силно заинтригуван от музиката и от поезията на тази необикновена личност и се вслушвах с огромно внимание в звуците на рояла. По всичко личеше, че Ток и Маг са далеч по-развълнувани от мен. Само красивата (във всеки случай според каппите) дама на моя приятел мачкаше трескаво програмата в ръцете си и от време на време изплезваше дългия си език. После Маг ме осведоми, че преди десетина години тя преследвала безуспешно Крабак и оттогава възненавидяла знаменития талант.
Крабак все повече се развихряше и свиреше с такъв плам, сякаш се бореше с рояла. Изведнъж в притихналата зала отекна като гръмотевица нечий глас: „Прекратете концерта!“. Сепнах се и се обърнах назад. Оказа се, че гласът принадлежи на един снажен полицай от последния ред. В мига, в който погледът ми спря на него, той, без да става от мястото си, изрева още по-силно: „Прекратете концерта!“. След което… След което последва безумна неразбория. Залата закрещя: „Полицейски деспотизъм!“, „Крабак, продължавай!“ „Свири, Крабак!“, „Идиоти!“, „Животни!“, „Вън!“. Сред тези крясъци падаха столове, летяха програми, заваляха празни лимонадени шишета, камъни и дори огризки от краставици… Зашеметен, аз понечих да попитам Ток какво всъщност става, но той бе стъпил на стола си и бесен от възбуда, викаше колкото му глас държи: „Свири, Крабак, свири!“. Дамата му, изглежда, бе забравила временно, че ненавижда композитора, защото крещеше още по-невъздържано: „Полицейски деспотизъм!“. Видях се в чудо и попитах сега пък Маг:
— Какво става? Защо?
— А-а, това ли? У нас често се случват подобни работи. Поначало идеята на всяка картина или литературна творба… — заобяснява както винаги спокойно Маг, като от време на време се свиваше, за да се предпази от летящите предмети. — Поначало идеята на всяка картина или литературна творба почти веднага стига до съзнанието на зрителите и читателите и затова в нашата страна няма закон, забраняващ уреждането на художествени изложби или издаването на художествена литература. В замяна на това обаче може да се наложи забрана върху изпълнението на музикално произведение. Че нали единствена музиката, независимо с колко вредно за морала произведение се сблъскваме, е съвършено непонятна за лишените от слух каппи.
— Тогава, значи, онзи полицай има слух.
— Ами-и-и… Малко е съмнително. Нищо чудно творбата на Крабак да му е напомнила как тупка сърцето му, когато е в кревата с жена си.
Междувременно суматохата се засилваше. Крабак седеше пред рояла и ни наблюдаваше надменно. Вярно, че му се налагаше непрестанно да се пази от летящи предмети и това пречеше донякъде на надменността му, но, общо взето, знаменитият композитор успяваше да запази необходимото достойнство, като святкаше застрашително с очички от висотата на сцената. А аз… Аз също се мъчех да избегна многоликата опасност и се спотайвах зад гърба на Ток, но, от друга страна, изгарях от любопитство и продължавах да разпитвам Маг:
— А нима подобна цензура не е садизъм?
— Какво говорите! Тя е несравнимо по-прогресивна от цензурата в която и щете друга страна. Да вземем например… Всъщност само преди месец… — подхвана той, но за беда в този миг една бутилка го прасна точно по темето. Маг извика „quack“ (това е междуметие) и загуби съзнание.