Оноре дьо Балзак
Шуаните ^[0] (33)

Тридесет я втора глава

Изумително бързо, както само жените умеят, маркизата и Франсин преоблякоха Монторан в шуански дрехи. Когато видя, че мъжът й зарежда пистолетите, които Франсин бе донесла, маркизата незабелязано излезе от стаята, разменяйки многозначителни погледи с вярната си бретонка. Тогава Франсин отведе маркиза в будоара. Тук той видя куп здраво вързани един за друг чаршафи и можа да се убеди в неизтощимото усърдие на бретонката, желаеща да заблуди бдителността на войниците.

— В никакъв случай не бих могъл да се измъкна оттук — каза маркизът, като разгледа малкото прозорче.

Неочаквано широко, тъмно лице закри отверстието в овалната рамка и хрипливият, тъй познат на Франсин глас тихо подвикна:

— Побързайте, господин генерале! Сините жаби се разшаваха.

— О, една целувка! — помоли треперещ и нежен глас.

Неизмъкнал се още от прозорчето, маркизът беше вече стъпил на спасителната стълба, когато изведнъж почувствува, че някой в отчаяна прегръдка го притиска към себе си. Той позна жена си и неволно извика, разбрал, че бе облякла неговите дрехи; поиска да я задържи, но Мари стремително се изтръгна и маркизът бе принуден да се спусне. Ръката му несъзнателно стискаше някакво късче плат и при светлината на луната, осветила го внезапно, видя, че бе откъснато от жилетката, която беше носил вечерта.

— Стой! Огън! Бий!

Тази заповед на Юло, произнесена сред ужасната тишина, разруши очарованието, под властта на което като че бяха и хора, и природа. След яростния залп на сините, поставени на булеварда, към подножието на кулата като градушка полетяха куршуми от дъното на долината. Сгъстеният огън на републиканците не секваше. Жертвите не нададоха ни един вик. Мигновеното затишие между залповете беше страшно.

Но забелязал, че от високата стълба падна една от висящите във въздуха фигури, които показа на Юло, Корантен заподозря някаква измама.

— Нито едно от тези животни не гъкна — изсъска Корантен. — Нашите влюбени наистина са способни да отвлекат вниманието ни с някоя хитрост, докато сами се измъкнат от другата страна на кулата.

Нетърпелив да разкрие тайната, шпионинът изпрати сина на Налейстакан за факли. Предположението на Корантен се стори на Юло напълно вероятно; вслушал се с безпокойство в пукота на стрелбата пред поста „Сен Леонар“, където явно се бе завързала сериозна схватка, старият воин извика:

— Вярно е! Те не могат да бъдат двама!

И се затича към караулното.

— Най-после набиха олово в главата му — каза Бързохода, когато излезе да го посрещне. — Но той уби Гюден и рани двама войници. Ех, какъв бяс! Промъкна се през три реда наши момчета и щеше да хване полето, ако часовоят при вратата „Сен Леонар“ не го намуши на щика си.

Чул тези думи, Юло изтича в караулното помещение и там видя окървавеното тяло, което току-що бяха положили на походното легло. Той пристъпи към мнимия маркиз, вдигна шапката, която покриваше лицето му, и тежко се отпусна на стола.

— Така си и мислех! — извика Юло, като скръсти здраво ръце на гърдите си. — Гръм да ме порази! Твърде дълго го задържа тя при себе си!

Всички войници стояха безмълвни. Юло накара да разпуснат дългите черни коси на жената. Внезапно тропот на приближаващо се множество въоръжени хора наруши тишината. В караулното влезе Корантен; след него на носилка от кръстосани карабини четирима войници внесоха маркиз Дьо Монторан, с ръце и крака, надупчени от куршуми. Положиха го на походно легло, редом с жена му. Той я видя и с конвулсивно движение улови ръката й. Умиращата с мъка обърна глава, позна мъжа си и изведнъж се затресе така, че предизвика ужас в присъствуващите.

— Ден без бъдно утро! Бог твърде скоро изпълни молбата ми — прошепна тя с почти угаснал глас.

— Командире — каза маркизът, събрал сетни сили и без да пуща ръката на Мари, — позовавам се на честността ви. Съобщете за смъртта ми на моя по-млад брат в Лондон. Пишете му, че ако иска да изпълни последната ми воля, да не вдига оръжие срещу Франция, но и винаги да служи вярно на краля.

— Ще бъде изпълнено — каза Юло, като стисна ръката на умиращия.

— Откарайте ги в най-близката болница! — извика Корантен.

Юло улови шпионина за раменете, но така, че впи нокти в тялото му.

— Твоята работа тук е свършена. Сега се махай и добре запомни лицето на командира Юло, за да не се изпречиш някога на пътя му, ако не искаш коремът ти да стане ножница на сабята му.

И старият воин вече посягаше към кавалерийската крива сабя, увиснала на бедрото му.

„Ето още един от честните хора, които никога няма да направят кариера“ — си каза Корантен, когато се озова далече от караулното помещение.

Маркизът намери сили с леко кимване на главата да поблагодари на противника си, изразявайки му по този начин уважението, което войниците изпитват към честния враг.

В 1827 година на пазара във Фужер един старец с жена си купуваше добитък и никой не му казваше лоша дума, макар да бе убил повече от стотина човека, никой дори не си спомняше някогашното му прозвище: Скитника по Земята. Лицето, на което дължим ценни сведения за всички действуващи лица в това повествование, го е видяло да си води кравата от пазара и да върви с такъв простодушен, наивен вид, който карал хората да казват: „Какъв добър човек!“

Що се отнася до Жибо, с прозвището Пипникравай, ние вече видяхме как свърши. Може би Скитника по Земята се бе опитал, макар и напразно, да изтръгне приятеля си от ешафода, тъй като се намираше на площада в Алансон по време на ужасните метежи, предизвикани от нашумелия процес на Рифоел, Брион и Ла-Шантри.