Оноре дьо Балзак
Една тъмна афера ^[0] (7)

Седма глава
Обиск

Пейрад, пазител на хубавите традиции на дореволюционната полиция, и Корантен, магьосникът на шпионажа, пристигнаха с тайни поръчения. Мален не се излъга, като приписа на тези майстори на трагическите фарсове двойствена роля; затова може би няма да е безполезно, преди да се вгледаме в делата им, да покажем главата, на която те служеха за ръце. Когато Бонапарт стана Пръв консул, начело на полицията стоеше Фуше. Революцията открито и с пълно основание бе създала министерство на полицията. Ала, завръщайки се след победата при Маренго, Бонапарт учреди и префектура на полицията и за неин началник назначи Дюбоа, а Фуше назначи за член на Държавния съвет, при което негов приемник при Министерството на полицията стана бившият член на Конвента Кошон, впоследствие граф Дьо Лапаран. Смятайки Министерството на полицията за най-главно от всички министерства в едно правителство, което набелязва широки преобразования и избира твърд политически курс, Фуше прие промените като немилост или най-малкото — като признак на недоверие. След историята с адската машина и разкритията около заговора, за който става дума тук, Наполеон върна Фуше като министър на полицията, тъй като се убеди в ненадминатите качества на този велик държавен деец. Но по-късно, побоял се от държавническия замах на Фуше, проявен в негово отсъствие по време на аферата Валхерн^[1], императорът предаде това министерство на херцог Дьо Ровиго, а херцог Д’Отрант^[2] назначи за управител на илирийските провинции, което бе равносилно на заточение.

Своеобразната гениалност, изплашила Наполеон, не се прояви у Фуше отведнъж. Този невзрачен член на Конвента, един от най-способните и най-зле оценени навремето си, израсна в бурите на Революцията. При Директорията той достигна върхове, от които хората с дълбок ум съумяват да проникнат в бъдещето, основавайки се на опита от миналото; а после изведнъж подобно на посредствени актьори, които под влияние на някакви внезапно припламнали искри стават гениални, прояви поразителна ловкост по време на мълниеносния преврат на 18-и брюмер. Бледолик, възпитан в дух на монашеска сдържаност, посветен в тайните на монтанярите, към които принадлежеше, и в тайните на роялистите, към които в края на краищата се присъедини, той дълго и незабележимо изучаваше хората, техните нрави и борби на политическата арена; той отгатна замислите на Бонапарт, комуто даваше полезни съвети и ценни сведения. Доволен, че бе показал необикновената си ловкост и полезност, Фуше се въздържаше да се разкрие напълно, искаше да задържи кормилото на управлението, но двойственото отношение на Наполеон към него му върна политическата свобода. Неблагодарността, или по-точно недоверието, проявено от императора след валхернската афера, достатъчно ясно обяснява поведението на този човек, който за свое нещастие не беше аристократ и само подражаваше на принц Талейран. В това време ни предишните, ни новите му колеги подозираха всичката широта на неговия гений, чисто административен и в дълбокия смисъл на думата държавен, точен в предвижданията си и невероятно проникновен. Разбира се, днес за всеки безпристрастен историк е ясно, че една от хилядите причини за падането на Наполеон, с което впрочем той изкупи всички свои грехове, беше чрезмерното му самолюбие. Недоверчивият монарх се отнасяше прекалено ревниво към своята още млада власт и това проличаваше в постъпките му не по-малко от затаената му ненавист към онези талантливи хора, които получи като драгоценно наследство от Революцията и с помощта на които можеше да състави правителство, способно да осъществи всички свои замисли. Наполеон се отнасяше с недоверие не само към Талейран и Фуше; бедата на узурпаторите се заключава в това, че техни врагове са и тези, които им помагат да завладеят короната, и онези, от които са я отнели. Наполеон не успя да убеди в своята царственост ни тези, които бе смятал за свои началници или за равни на себе си, нито онези, които поддържаше; ето защо никой не се смяташе за обвързан с него чрез клетва. Мален, като човек посредствен, неспособен да оцени мрачния гений на Фуше, ни да се запази от неговата проницателност, сам се погуби като пеперуда, налетяла на пламък, когато се яви пред Фуше и доверително го помоли да изпрати в Гондрьовил агенти, за да понаучели нещо около заговора.

Без да отправя към приятеля си въпроси, Фуше се запита в себе си защо този Мален се върти из Гондрьовил, защо не съобщава в Париж, и то веднага, сведенията, които събира? Бившият ораторианец, свикнал с измамите и отлично знаещ, че мнозина членове на Конвента водят двойна игра, си зададе въпроса: „От кого ли пък Мален може да научи нещо, щом ние самите още почти нищо не знаем?“ И Фуше стигна до извода, че Мален вероятно в известна степен сам е участник в заговора, но че се крие и чака. Ала Фуше не каза ни дума на Първия консул за своите подозрения. Той предпочете да направи Мален свое оръдие, отколкото да го погуби. Фуше всякога се стараеше да запази за себе си значителна част от тайните, които разкриваше и благодарение на които придобиваше над хората далеч по-голяма власт, отколкото самия Бонапарт. Това двуличие бе един от поводите на Наполеон за недоволство от неговия министър. Фуше знаеше за машинациите, на които Мален дължеше имението Гондрьовил и които сега го караха да не изпуща от очи господата Дьо Симьоз.

Дьо Симьозови служеха в армията на Конде и госпожица Дьо Сен Син им беше братовчедка, следователно можеше да се допусне, че се укриват някъде наблизо и че участвуват в заговора, а тяхното участие на свой ред свидетелствуваше за участието на семейство Конде, на които те бяха толкова предани. Господата Дьо Талейран и Фуше смятаха за много важно да изяснят тази твърде мъглява страна на заговора от 1803 година.

С обичайната си бързина и проницателност Фуше взе под внимание всички обстоятелства. Но Мален, Талейран и Фуше бяха свързани помежду си с особени връзки, които принуждаваха последния да действува крайно внимателно и да желае всячески да узнае вътрешното разпределение на гондрьовилския замък. Корантен беше беззаветно предан на Фуше, както господин Дьо Лабенардиер — на княз Талейран, както Генц — на господин Метерних, Дъндас — на Пит, Дюрок — на Наполеон, Шавини — на кардинал Ришельо. Корантен бе не съветник, а лакей на този министър, таен Тристан на този Луи XI в умален вид; Фуше го беше оставил в Министерството на полицията, за да има там свой човек. Носеше се слух, че е роднина на Фуше, но че по някакви причини това роднинство се премълчава, тъй като Фуше го възнаграждаваше щедро всякога, когато ползуваше услугите му. Корантен се беше сприятелил с Пейрад, стар ученик на последния кралски началник на полицията; независимо от това обаче си имаше тайни от Пейрад. Фуше заповяда на Корантен да обследва гондрьовилския замък, да запечата в паметта си неговия план и да разузнае всичките му потайни местенца.

— Това може да ни послужи — забеляза бившият министър, точно както Наполеон, когато заповядваше на генералите си да огледат внимателно бойното поле при Аустерлиц, до което смяташе да отстъпи.

На Корантен освен това бе заповядано да наблюдава Мален, да разбере доколко е влиятелен в окръга, да следи хората, с които поддържа връзки. Фуше не се съмняваше, че младите Симьозови се намират някъде из тези места. Проследявайки ловко двамата офицери, любимци на принц Конде, Пейрад и Корантен можеха да се сдобият с ценни сведения за заговора отвъд Рейн. Във всеки случай Корантен получи пари, указания и агенти, за да обкръжи замъка и обходи цялата местност от Подемската гора до Париж.

Фуше му препоръча да бъде крайно внимателен, а обиск в Сен Син му разреши да извърши само в случай, че от Мален се получат неопровержими доказателства. Накрая уведоми Корантен за загадъчната личност на управителя Мишю, наблюдаван зорко от три години насам. Корантен дойде до извод, до който бе стигнал и началникът му: „Мален е осведомен за заговора! А кой знае — помисли си той — дали в него не участвува и самият Фуше?“

Пристигнал в Троа по-рано от Мален, Корантен влезе във връзка с началника на местната жандармерия и избра най-интелигентните хора, начело на които постави сръчен капитан. Корантен предупреди капитана, че за сборно място определя гондрьовилския замък, нареди му да изпрати през нощта патрул от дванайсет мъже и да ги разпредели в четири различни пункта из сенсинската долина на достатъчно разстояние един от друг, за да не предизвикват смут сред хората. Четирите патрула трябваше да образуват около сенсинския замък примка, която постепенно да затягат.

Като остави Корантен да се разпорежда в замъка по време на съвещанието си с Гревен, Мален му даде възможност да изпълни част от поръченията на Фуше. След завръщането си от парка държавният съветник с такава увереност бе казал на Корантен, че Симьозови и Д’Отсерови се намират някъде тук, че агентите върнаха капитана, който за щастие на младите дворяни тръгна през гората по големия път; а в това време Мишю напиваше своя шпионин Виолет.

Държавният съветник разказа на Пейрад и Корантен за засадата, от която току-що се бил изплъзнал. В отговор на това парижаните му описаха историята с карабината, а Гревен изпрати Виолет в ловджийския павилион, за да разузнае какво става там. Корантен посъветва нотариуса да отведе своя приятел, държавния съветник, за по-голяма сигурност при себе си в Арси и да му предостави там място за нощуване.

И така, когато Мишю влезе в гората и забърза към Сен Син, Пейрад и Корантен напуснаха Гондрьовил в неугледен, плетен кабриолет, запретнат с пощенска кранта; кабриолета караше арсийският старшия, един от най-хитрите местни жандарми, препоръчан от началника на жандармерията в Троа.

— Най-добрият начин да ги заловим е да се предупредят — каза Пейрад на Корантен. — Те ще бъдат зашеметени, ще се опитат да унищожат документи или да избягат, а в това време ние като мълния ще се стоварим върху тях. Жандармерийският отряд постепенно ще обкръжи замъка и от тази примка никой няма да се измъкне.

— Изпратете при тях кмета — посъветва ги старшията, — той е човек услужлив, не е лош към тях, те ще му повярват.

Гулар вече се готвеше да си ляга, когато Корантен, заповядал да спрат кабриолета до някакъв храсталак, се яви пред него и поверително му съобщи, че след няколко минути правителствен агент ще му заповяда да обкръжи сенсинския замък, за да залови господата Д’Отсерови и Симьозови; Корантен добави, че ако младите дворяни вече са успели да се укрият, ще се наложи да се изясни нощували ли са в замъка предната нощ, да се прегледат документите на госпожица Дьо Сен Син, а вероятно да се арестуват както господарите на замъка, така и слугите.

— Госпожица Дьо Сен Син — добави Корантен — несъмнено има влиятелни покровители, тъй като на мен ми е дадено тайно указание да я предупредя за това посещение и да сторя всичко, за да я спася, без да се компрометирам. Там, на място, аз вече няма да бъда господар на положението, не съм сам, затова по-скоро изтичайте в замъка.

Появата на кмета в такъв късен час учуди играчите, изненадани най-вече от смутения му вид.

— Къде е графинята? — запита той.

— Отиде да си легне — отвърна госпожа Д’Отсер.

Кметът недоверчиво се ослуша в шума, идещ от втория етаж.

— Какво става днес с вас, Гулар? — запита госпожа Д’Отсер.

Гулар бе в пълно недоумение, забелязвайки по лицата на присъствуващите онова детско простодушно изражение, което може да се срещне у хора на всякаква възраст. При вида на това несмутимо спокойствие и на тази невинна игра на бостон, прекъсната от неговото появяване, той не можеше да проумее на какво се основаваха подозренията на парижката полиция. А в тази минута, коленичила в молитвената си стая, Лоранс горещо се молеше за успеха на заговора. Тя призоваваше Божията помощ за убийците на Бонапарт! Умоляваше го да срази този фатален човек. Фанатизмът на Хармодий, Юдит, Жак Клеман, Анкарстрьом, Шарлот Корде, Лимоелан преизпълваше тази прекрасна, девствена и непорочна душа. В това време Катрин постилаше леглото, а Готар затваряше капаците и за Март Мишю, която дойде под прозорците на Лоранс и започна да хвърля камъчета в тях, беше лесно да привлече към себе си вниманието им.

— Госпожице, има известия — каза Готар, като видя непознатата.

— Тихо! — прошепна Март. — Елате тук, трябва да ви кажа нещо.

Готар се озова в парка по-бързо от птичка, хвръкнала от дървото на земята.

— След няколко минути жандармерията ще обгради замъка — каза тя на Готар. — По-скоро оседлай коня на госпожицата, но тихо, не шуми и я изведи през отвора при рова, между тази кула и конюшнята.

Март потрепери, виждайки на две крачки от себе си Лоранс, която побърза да слезе след Готар.

— Какво има? — просто запита Лоранс; тя изглеждаше съвсем спокойна.

— Заговорът срещу Първия консул е разкрит — отвърна Март на ухото на младата графиня. — Моят мъж, зает със спасяването на братовчедите ви, ме изпрати при вас, за да дойдете да разговаряте с него.

Лоранс отстъпи малко назад и упорито се вгледа в лицето на Март.

— А коя сте вие? — запита тя.

— Март Мишю.

— Не разбирам какво искате от мен — хладно отвърна госпожица Дьо Сен Син.

— Да вървим! Иначе ще ги погубите! Елате в името на Симьозови! — прошепна Март, като падна на колене и протегна към нея ръце. — Нямате ли документи, нещо, което би могло да ви издаде? От хълма в гората моят мъж ей сега забеляза да блестят каски и оръжия… Това са жандарми.

Готар изтича на терасата; оттук той съгледа в далечината мундири и долови сред дълбоката тишина на полето конски тропот; и бързо изтича в конюшнята и оседла кобилата на младата си господарка, а Катрин по негово указание мигом усука копитата й с парцали.

— Но къде да отида? — запита Лоранс Март, чийто вид и думи я поразиха със своята неподправена искреност.

— Към пролуката — отвърна тя, увличайки със себе си Лоранс. — Моят мъж е там. Той е най-честният човек. Сега ще узнаете какво струва един Юда.

Катрин стремително влезе в салона, грабна камшика, ръкавиците, шапката и воала на госпожицата и излезе. Внезапното появяване на Катрин, както и неочакваните й действия, бяха толкова красноречиво потвърждение на думите на кмета, че госпожа Д’Отсер и абат Гуже се спогледаха и техните погледи изразиха една и съща мисъл: „Сбогом наше щастие! Лоранс участвува в заговора, тя погуби братовчедите си и двамата Д’Отсер!“

— Какво искате да кажете? — запита Д’Отсер Гулар.

— Замъкът е обкръжен и ей сега ще ви обискират. Ако синовете ви са тук, накарайте ги да избягат, господата Симьоз също.

— Моите синове?! — възкликна изумена госпожа Д’Отсер.

— Ние никого не сме виждали — възрази господин Д’Отсер.

— Толкова по-добре — каза Гулар. — По аз съм твърде много предан на семействата Сен Син и Симьоз, за да се отнасям спокойно към грозящата ги опасност. Изслушайте ме внимателно. Ако у вас има някакви компрометиращи документи…

— Документи? — повтори дворянинът.

— Да, ако те са у вас, изгорете ги — продължи кметът, — а аз ще задържа някак агентите.

На Гулар му се искаше и роялистките овце да бъдат цели и републиканските вълци — сити; и той побърза да излезе, но точно в тази минута кучетата бясно залаяха.

— Няма да успеете, ето ги, те идват — каза свещеникът. — Но трябва да се предупреди графинята. Къде е тя?

— Катрин не дойде да вземе ръкавиците, шапката и воала й, за да се моли графинята на тях — забеляза госпожица Гуже.

Гулар се опита да задържи за няколко минути двамата агенти и започна издалеко да им разказва за пълното неведение на обитателите на сенсинския замък.

— Вие не познавате тези хора — каза Пейрад, като се изсмя под носа на Гулар.

И тогава тези сладникаво-зловещи хора влязоха в дома, придружавани от старшията и от още един жандарм. При появяването им мирните играчи на бостон се вцепениха от ужас; те продължаваха да седят по местата си, замаяни от това внезапно нахълтване на въоръжени хора. От моравата се дочуваше конско пръхтене и шум, предизвикан от около десетина жандарми.

— Тук липсва само госпожица Дьо Сен Син — каза Корантен.

— Сигурно спи… Тя е в стаята си — отвърна господин Д’Отсер.

— Елате с мен, госпожи — каза Корантен, тръгвайки към антрето и оттам по стълбата; госпожица Гуже и госпожа Д’Отсер го последваха.

— Разчитайте на мен — прошепна Корантен на ухото на старата дама, — аз съм от вашите, затова ви изпратих кмета. Пазете се от моя колега и се доверете на мен, аз всички ви ще спася.

— А за какво се отнася? — запита госпожица Гуже.

— За живот или смърт. Нима не разбирате? — отвърна Корантен.

Госпожа Д’Отсер припадна. За голямо учудване на госпожица Гуже и за не по-малко разочарование на Корантен стаята на Лоранс се оказа празна. Уверен, че никой не може да се измъкне към долината ни от замъка, ни от парка, тъй като всички изходи бяха охранявани, Корантен нареди във всяка стая да поставят полицай и заповяда да претърсят дома и конюшнята, а сам отново слезе в салона, дето се бяха събрали, крайно смутени, Дюрийо, жена му и всички останали.

Сините очички на Пейрад зорко наблюдаваха лицата на събралите се, а сам оставаше хладен и невъзмутим сред всеобщата суматоха. Когато Корантен се появи в салона (госпожица Гуже бе останала горе в помощ на госпожа Д’Отсер), отвън се раздаде конски тропот и детски плач. Конниците влизаха през малката врата. Скоро след това сред общата бъркотия се показа и старшията; той буташе пред себе си Готар, чиито ръце бяха вързани, и Катрин, която доведе пред агентите.

— Ето заловените. Този негодник беше на кон и искаше да бяга.

— Глупак! — пошепна Корантен на ухото на слисания старшия. — Защо не го остави да бяга? Щяхме да го проследим и да научим нещо.

Готар бе решил да се преструва на идиот и с висок глас зарева. Катрин се държеше така простодушно и имаше такъв невинен вид, че старият агент се позамисли. След като сравни един с друг тези двама млади хора, а после се вгледа в глуповатия на вид стар дворянин, когото сметна за хитрец, в умния свещеник, подреждащ бележките от играта, в смаяните слуги и в двамата Дюрийо, ученикът на Льоноар се приближи до Корантен и му пошепна така:

— Ние съвсем нямаме работа с глупци.

В отговор Корантен му показа с поглед масата за игра на карти, а после добави:

— Играеха бостон! Уж приготвяха леглото на господарката си, а тя избяга; изненадахме ги и сега ще ги притиснем до стената.