Оноре дьо Балзак
Една тъмна афера ^[0] (18)

Седемнадесета глава
Съмнения на защитниците

След трийсет и четири години, в течение на които са се извършили три големи революции, навярно само старци помнят небивалия шум, извикан в цяла Европа от похищението на едного от сенаторите на Френската империя. Може би само делото Трюмо, продавач на площад Сен Мишел, и делото на вдовицата Морен — при Империята, делото на Фюалдес и Дьо Кастен — при Реставрацията и делото на госпожа Лафарж и Фиески — при днешното правителство могат да се сравнят по проявения към тях интерес и внимание на обществото с делото на младите дворяни, обвинени в похищение на Мален. Това толкова дръзко покушение върху член на сената страшно разгневи императора, комуто бе доложено за арестуването на престъпниците почти едновременно с доклада за извършеното престъпление и за безполезността на всички търсения. Гората бе обходена нашир и надлъж, Об и всички околни департаменти бяха щателно претърсени, но никъде не се откриха и най-малки признаци в потвърждение на факта, че из тях бе минал или че там е укрит граф Дьо Гондрьовил.

Върховният съдия, извикан от Наполеон, се яви при него; получил предварително нужните справки от министъра на полицията, той обясни на императора взаимоотношенията на Мален и Дьо Симьоз. Погълнат в това време от важни дела, императорът реши, че разгадаването на историята се крие в предшествуващите събития.

— Младите хора са безумци — каза той. — Юрист като Мален ще съумее да докаже несъстоятелността на документите, ако те бъдат изтръгнати от него насилствено. Следете тези дворяни, за да разберем по какъв начин ще освободят граф Дьо Гондрьовил.

И заповяда разследването да се води възможно най-бързо, тъй като виждаше в това престъпление посегателство спрямо основните негови държавни институти, опасен пример за борба против завоеванията на Революцията, нарушение на важния принцип за националните блага и пречка към обединяването на партиите, към което той неотстъпно се стремеше в своята вътрешна политика. И най-после той се чувствуваше измамен от младите хора, които му бяха обещали да живеят мирно.

— Предсказанието на Фуше се изпълни — извика императорът, като си спомни думите, казани преди две години от неговия сегашен министър на полицията на основание на едничкия доклад на Корантен за деятелността на Лоранс.

При конституционно правителство, когато никой не се интересува от държавната власт, е трудно човек дори да си представи какво служебно престараване е извиквала една-едничка дума на императора сред служителите в неговия политически или административен механизъм. Могъщата воля на Наполеон, изглежда, се предаваше не само на хората, а и на вещите. Подхвърляйки гореприведената фраза, императорът скоро забрави за покушението — неговото внимание всецяло бе погълнато от коалицията в 1806 година. Той обмисляше новите походи и бе зает със съсредоточаване на войските си, за да нанесе решителен удар в самото сърце на Пруската монархия. Но желанието му да се процедира бързо намери благоприятна почва, тъй като положението на всички съдийски чиновници на Империята бе тогава твърде неопределено. В този момент Комбасерес в качеството си на канцлер и главният съдия Рение подготвяха съдилищата от първа инстанция, имперските съдилища и касационния съд; те обсъждаха въпроса за мундирите, на който Наполеон отдаваше голямо значение, и при това с основание; разглеждаха личния състав на съдебното ведомство и издирваха стари служители от разтурените висши окръжни съдилища. И, разбира се, чиновниците от департамента Об решиха, че старанието, проявено при делото на граф Дьо Гондрьовил, ще им послужи като превъзходна препоръка. Ето защо изказаното от Наполеон предположение се превърна за придворните и за народа в твърда увереност.

На континента още цареше мир и френската администрация единодушно подкрепяше императора; той подкрепяше честолюбието, користните надежди, хората, събитията, с една дума, всичко — включително и спомените. Ето защо покушението върху сенатора бе възприето от всички като покушение върху общото щастие; и ето защо върху клетите, в нищо непровинени дворяни се изсипа всеобщото негодувание. Малцината, пръснати из именията си аристократи скърбяха за това, но никой от тях не се осмеляваше да протестира гласно. И как всъщност можеха да се противопоставят на разбушувалото се обществено мнение? В целия окръг изравяха труповете на единайсетте убити в 1792 година през щорите на сенсинския замък и всички обвиняваха за гибелта им арестуваните. Изказваха се опасения да не би емигрантите да последват техния пример и да извършат насилия над новите стопани на имотите им в знак на протест против несправедливо иззетите им имущества, с което да подготвят възвръщането им на законните владетели. Ето защо общественото мнение смяташе благородните дворяни за разбойници, крадци и убийци, а съчувствието на Мишю хвърляше върху тях още по-зловеща сянка. На сметката на този човек, или на неговия тъст, се числяха всички глави, които бяха отсечени в департамента Об по време на Терора, и сега за Мишю се разправяха най-невероятни истории. Озлоблението добиваше все по-остър характер и поради обстоятелството, че почти всички чиновници в департамента бяха хора на Мален. Не се надигна нито един честен глас, за да се противопостави на общественото мнение. Клетите дворяни не разполагаха със законни средства за борба с предубежденията против тях, тъй като Брюмерският кодекс от година IV, който предоставяше в ръцете на съдебните заседатели и самото следствие, и произнасянето на присъдата, лишаваше обвиняемите от едно огромно преимущество, а именно — право на касация за недоказаност на престъплението.

На третия ден след ареста господарите на сенсинския замък и техните слуги бяха извикани да дадат показания пред обвинителния съвет на експертите. Охраната на Сен Син предоставиха на фермера под надзора на абат Гуже и неговата сестра, които се прехвърлиха в замъка. Госпожица Дьо Сен Син и съпрузите Д’Отсер се прибраха в малката къщица на семейство Дюрийо, на една дълга и широка улица в околностите на Троа. Сърцето на Лоранс се сви от мъка, когато почувствува яростта на тълпата, коварството на буржоазията и враждебността на властта, показани в редица дребни неприятности, на които обикновено се натъкват близките на хора, обвинени в тежки престъпления и живеещи в същите провинциални градчета, където се водят делата им. Вместо думи, изпълнени със съчувствие и насърчение, те често дочуват разговори, които издават отвратителна жажда за мъст; наблюдават прояви на ненавист дори и когато би следвало да очакват строга учтивост или сдържаност, продиктувани от благоприличието; и най-вече все повече чувствуват хорското отчуждение, подчертавано особено от посредствените хора, и това отчуждение се усеща все по остро, тъй като нещастниците стават недоверчиви. Лоранс, която възвърна всичките си духовни сили, се надяваше невинността на братовчедите й да стане очевидна сама по себе си и твърде много презираше тълпата, за да се плаши от неодобрителното мълчание, което срещаше навсякъде. Тя поддържаше духа на двамата съпрузи Д’Отсер и в същото време мислеше за предстоящото юридическо сражение, което, съдейки по бързината на следствието, трябваше скоро да се разгърне в углавния съд. Но ней бе съдено да понесе още един неочакван удар и той разколеба твърдостта й. Сред връхлетелите я нещастия, сред всеобщия вой, във времето, когато смазаното от скръб семейство се чувствуваше изоставено и самотно като в пустиня, един човек внезапно израсна в очите на Лоранс и се представи във всичката своя нравствена красота и сила. Председателят на съвета на експертите потвърди обвинителния акт, като написа в протокола установената формула „обвинението да се смята за обосновано“, материалите по следствието бяха предадени на обществения обвинител, а заповедта за задържане — заменена със заповед за арестуване. И ето че на другия ден маркиз Дьо Шаржбьоф, пренебрегвайки всичко, се яви със своята стара каляска в помощ на младата си родственица. Като имаше предвид спешното процедиране на съда, главата на този огромен род незабавно се отправи към Париж, откъдето доведе един от най-умните и най-честни адвокати от старото време — Борден, който в течение на десет години бе довереник на парижките аристократически кръгове и чието място впоследствие зае прославеният адвокат Дервил. А почтеният адвокат веднага призова в качеството му на защитник внука на бившия председател на Нормандския висш окръжен съд — млад човек, който се готвеше за съдебна практика и работеше под ръководството на Борден. Този млад адвокат (това наименование бе тогава отменено, но императорът възнамеряваше да го възстанови след процеса) действително бе назначен за заместник на главния прокурор в Париж и стана един от най-известните магистрати. Господин Дьо Гранвил се съгласи да се заеме със защитата, тъй като тя му предоставяше възможност да започне блестящо кариерата си.

В тези времена адвокатите бяха заменени с неофициални защитници. Следователно правото да излезеш в качеството на защитник не бе ограничено: всеки гражданин можеше да доказва невинността на подсъдимия; и при все това обикновено подсъдимите вземаха за свои защитници бивши адвокати. Старият маркиз бе поразен от промените, направили неузнаваема Лоранс под влиянието на скръбта, и се държеше трогателно мило и тактично с нея. Той не й напомни за своите съвети, дадени напразно. Представи й Борден като оракул, указанията на когото трябва да се изпълняват точно, а младия Дьо Гранвил — като защитник, комуто може напълно да се довери.

Лоранс пое ръката на маркиза и така сърдечно му поблагодари, че старецът бе дълбоко трогнат.

— Вие бяхте прав — каза тя.

— А сега нали ще ме слушате? — запита той.

Младата графиня и съпрузите Д’Отсер утвърдително кимнаха с глава.

— Е добре, прехвърлете се в моята къща — тя е в самия център на града, недалеко от съда. И за вас, и за вашите адвокати там ще бъде много по-удобно, тук е тясно и твърде далеч от бойното поле. Ще се налага всеки ден да прекосявате града.

Лоранс се съгласи; старецът отведе нея и госпожа Д’Отсер в своя замък и в този дом адвокати и обитатели на Сен Син живяха през цялото време, докато траеше процесът. След обяда Борден помоли Лоранс да му разкаже точно и без свидетели всичко, без да пропуска и най-незначителните подробности, макар за някои предшествуващи събития той и младият адвокат да бяха вече осведомени от маркиза по време на пътуването от Париж до Троа. Греейки нозете си на огъня, Борден слушаше девойката без всякаква престорена важност. А вниманието на младия адвокат неусетно за него се раздвояваше между госпожица Дьо Сен Син, извикваща възхищението му, и обстоятелствата по делото, в което трябваше да вникне.

— И това ли е всичко? — запита Борден, когато Лоранс изложи подробностите на драмата, както са разказани в тази повест.

— Да — отвърна тя.

За няколко минути в салона на замъка Шаржбьоф се възцари дълбоко мълчание; тук се разигра една от най-тежките и най-необикновените сцени, които човек може да преживее. При всяко дело още преди решението на съда адвокатите имат вече своя преценка, както лекарите предвиждат смъртта на болния още от началото на борбата, която той води с природата. Очите на Лоранс, на съпрузите Д’Отсер и на маркиза бяха приковани в сбръчканото, черно и жестоко белязано от дребна шарка лице на престарелия юрист, който щеше да реши въпроса на живот или смърт. Господин Д’Отсер изтри капките пот, избили по челото му. Лоранс погледна младия адвокат и забеляза, че лицето му се помрачи.

— Е добре, драги мой Борден? — промълви маркизът, като предложи табакерата си, от която юристът разсеяно взе щипка тютюн.

Борден потърка прасците на нозете си, обути в дебели черни чорапи от груба коприна — той носеше къси сукнени черни панталони и фрак с така наречената френска кройка, — и изгледа клиентите си с многозначителен поглед, в който се прокрадваше някаква боязън; но този поглед ги вледени.

— Вие искате да проанализирам всичко това и да ви кажа откровено своето мнение, така ли? — запита той.

— Разбира се, господин Борден — каза Лоранс.

— Доброто, което сте извършили, се превръща в улики против вас — започна старият юрист. — Да се спасят вашите роднини, е невъзможно, би могло само да се позовем на смекчаващи вината обстоятелства. Вие сте наредили на Мишю да разпродаде всички свои недвижими имоти и това ще бъде използувано като неоспоримо доказателство за престъпните ви планове относно сенатора. Изпратили сте в Троа слугите си нарочно, за да нямате свидетели, и това ще им се стори правдоподобно, тъй като съответствува на действителността. По-големият Д’Отсер е произнесъл пред Бовизаж думи, които са фатални за всички вас. Вие също сте казали нещо във вашия двор и то от самото начало е свидетелствувало за вашите зли намерения спрямо Гондрьовил. Колкото до вас самата, графиньо, вие сте стояли на стража до вратата в момента на нападението и ако не ви подведат под отговорност, то ще бъде само защото не ще искат да вмесват в историята лице, което може да предизвика съчувствие.

— Тука всяка защита е немислима — каза господин Гранвил.

— Толкова повече — продължи Борден, — че не може да се каже истината. Мишю, господата Дьо Симьоз и Д’Отсер трябва просто да поддържат, че заедно с вас са прекарали част от деня в гората, а после сте отишли да закусите в Сен Син. Но къде са свидетелите, които да установят, че в три часа следобед, когато е извършено нападението, всички вие сте се намирали в гората? Само Март, жена на един от обвиняемите, двамата Дюрийо и Катрин, ваши слуги, и господин Д’Отсер със съпругата си — родители на двамата обвиняеми. Такива свидетели са без значение; законът не ги допуска като свидетели на обвиняемия, здравият смисъл отхвърля техните показания, дадени във ваша полза. Ако, Боже опази, кажете, че сте отишли в гората да изровите милион и сто хиляди златни франка, вие ще изпратите всички обвиняеми на каторга като крадци. Общественият обвинител, експерти, съдии, публика и цяла Франция ще решат, че сте изнесли златото от Гондрьовил и че сте похитили сенатора, за да осъществите това престъпление. Сега за обвинението много неща не са изяснени; ако бъде казана истината, всичко ще стане ясно; заседателите ще обяснят всички тъмни страни на делото с намерение за грабеж, тъй като днес всеки роялист е разбойник. Настоящият случай представлява акт на отмъщение, приемлив при политическата ситуация. Обвиняемите са застрашени от смъртна присъда, но не всеки би я нарекъл позорна; ако тук става дума и за присвояване на чужди пари, вие се лишавате от съчувствието, което извиква осъждането на смърт, ако, разбира се, мотивите на престъплението бъдат изяснени. В първата минута, когато можехте да покажете скривалището, плана на гората, тенекиените тръбички, златото и да обясните къде именно сте прекарали деня, можеше да се оправдае нещо пред безпристрастни съдии; но при сегашното състояние на нещата по-добре е да се мълчи. Дай Боже ни един от шестте обвиняеми да не се разприказва; във всеки случай ще се постараем да извлечем всичко възможно от техните показания.

Лоранс чупеше ръце в отчаяние, обърнала скръбен поглед към небето, тъй като едва сега видя всичката дълбочина на пропастта, в която бяха затънали братовчедите й. Маркизът и младият защитник не можеха да не признаят правотата на ужасяващите думи на Борден. Старецът Д’Отсер плачеше.

— Защо не послушаха абата Гуже, когато ги съветваше да избягат? — каза обезумяла от скръб госпожа Д’Отсер.

— О, ако сте могли да им помогнете да избягат и не сте го сторили, значи, вие сами сте ги погубили! — извика старият юрист. — Неявяването на обвиняемия всякога влече след себе си отсрочка. Разполагайки с време, невинните хора получават възможност да внесат яснота в своето дело. А това дело и на самия мен се струва най-тъмното в целия ми живот, макар да съм оправял немалко досега.

— То е необяснимо за всички, та дори и за нас самите — каза господин Дьо Гранвил. — Ако обвиняемите не са участвували, следователно престъплението е извършено от други. Не може обаче да се допусне, че петима мъже идват тук като по чудо, намират си коне, подковани точно като конете на обвиняемите, случайно приличат на дворяните и укриват някъде Мален само за да погубят Мишю и четиримата дворяни. Ясно е, че непознатите, истинските престъпници, решили да имитират петимата невинни, са се ръководили от някакви интереси; за да издирим тези хора, за да попаднем на следите им, нам, както и на правителството, ще са нужни толкова агенти и толкова очи, колкото селища има на двайсет левги в кръг.

— Значи е невъзможно — потвърди Борден — и въобще не бива да се мисли за това. Откакто е създало правосъдието, обществото никога не е намерило начин да предостави на несправедливо обвинения легални възможности, с каквито разполага магистратът в борбата с престъплението. Правосъдието не е двустранно. Защитата няма ни шпиони, ни полицаи, тя не разполага с никаква обществена сила, действуваща в интереса на нейните клиенти. Единственото, с което разполага невинността, е здравият смисъл; но дори и здравият смисъл да може да повлияе на съда, по отношение на предубедените експерти често се оказва безсилен. Против вас е цялата страна. Осемте експерти, които потвърдиха обвинителния акт, са притежатели на национализирани земи. Сред експертите на съда ще се натъкнем на хора, които са закупили национализирани имущества или търгуват с тях или пък са обикновени чиновници. С една дума, експертите ще бъдат хора на Мален, Ето защо трябва да се изработи строг план на защита и да не се отклоняваме от него, дори и ако ви е съдено да загинете при всичката ваша правота. Вие ще бъдете осъдени. Ние ще касираме делото и ще се постараем да го задържим в касационния съд възможно най-дълго. Ако в това време успея да се добера до някои доказателства във ваша полза, може да молите за помилване. Ето ви анатомическия разрез на това дело и моето мнение за него. Ако възтържествуваме (в съда всичко е възможно), ще бъде чудо. Но вашият адвокат, повече от който и да е било от всички известни на мен адвокати, е способен да извърши това чудо. И тук именно аз ще му помогна.

— Сенаторът сигурно притежава ключа на загадката — каза господин Дьо Гранвил, — тъй като ние всякога знаем кой ни ненавижда и защо. Помислете само: появява се в Гондрьовил сам, без свита, прекарва там цели дни очи в очи със своя нотариус и, така да се каже, сам се предава в ръцете на петимата неизвестни, които го отвличат.

— Разбира се — съгласи се Борден, — неговото поведение е не по-малко странно от нашето; но как пред лицето на цялата страна, настроена против нас, да станем от обвиняеми обвинители? За това е нужна благосклонността на правителството, неговото съдействие и хиляди пъти повече улики, отколкото при едно обикновено съдебно дело. Аз виждам тук несъмнената преднамереност на вашите неизвестни врагове, и при това най-рафинирана, тъй като те са знаели за отношението на Мишю и господа Дьо Симьоз към Мадлен. Да не произнесат ни една дума, нищо да не откраднат — в това се крие висша предпазливост. Тук под маските далеч не се крият обикновени крадци, тук има нещо съвсем друго. Но опитайте се да кажете всичко това на експертите, които ще ни придадат!

Подобна проницателност в дела на частни лица, благодарение на която са се прославили немалко адвокати в съда, учудваше и смущаваше Лоранс. Сърцето й потръпваше пред такава страшна логика.

— От сто криминални дела — продължи Борден — не ще се намерят и десет, които правосъдието да разнищи докрай, и може би една трета ще се окажат такива, чиято тайна остава неразкрита. А вашето дело е неразрешимо и за обвиняемите, и за обвинителите, и за съда, и за публиката. Колкото до императора, той има засега много по-важни занимания, отколкото спасяването на господата Дьо Симьоз, дори и ако не са възнамерявали да го събарят! Но кой, дявол го взел, е враг на Мален? И какво собствено иска той от него?

Борден и господин Дьо Гранвил се спогледаха; те като че ли не вярваха в искреността на Лоранс. И сред хилядите мъки, изпитани от злощастната девойка, това недоверие й причиняваше особено горчива болка: тя отправи към защитниците си такъв поглед, че той сложи край на всякакви съмнения у тях.

На другия ден на защитниците бе връчен обвинителният акт и те получиха възможност да влязат във връзка с арестуваните. Борден съобщи на близките им, че шестимата обвиняеми, казано на професионален език, се държат добре, както подобава на хора благовъзпитани.

— Господин Дьо Гранвил ще защищава Мишю — каза Борден.

— Мишю! — възкликна господин Дьо Шаржбьоф, изненадан от тази промяна.

— В него е възелът на делото и именно тук се крие опасността — обясни старият юрист.

— Ако най-голямата опасност грози него, такова едно решение ми се струва напълно правилно — съгласи се Лоранс.

— Ние тепърва ще преценим всичко, тепърва ще издирим всички шансове за спасение — каза господин Дьо Гранвил. — И ако това ни се удаде, то ще бъде само благодарение на обстоятелството, че господин Д’Отсер е наредил на Мишю да замени един от стълбовете на оградата покрай долния път и че в гората е бил забелязан вълк, тъй като в углавния съд всичко зависи от споровете, а спорове ще се поведат по дребни наглед неща, които, както ще видите, ще станат огромни.

Лоранс изпадна в състояние на дълбока душевна депресия, което всякога обхваща активните и мислещи хора, когато се убедят в безполезността на някои свои действия и мисли. Сега ставаше дума вече не за събаряне на човек или правителство с помощта на предани хора, фанатични съмишленици, обгърнати в булото на тайната: сега цялото общество се беше въоръжило срещу нея и нейните братовчеди. Не може сама да превземе затвора с пристъп, не може да се освободят пленници, които са обкръжени от зле настроени хора и се намират под зоркото око на полицията, особено бдителна заради мнимата дързост на затворниците. Ето защо, когато младият защитник, изплашен от дълбокото униние на благородната и смела девойка, лицето на която говореше за пълно духовно вцепенение, се опита да я ободри, тя му отвърна:

— Аз мълча, страдам и чакам.

Нейният глас, жестът и видът й придадоха величие на тези думи, на които не достигаше само по-широка арена, за да се прославят във вековете. Малко по-късно старецът Д’Отсер казваше на маркиз Дьо Шаржбьоф:

— Аз ли не направих всичко за моите злочести синове! Нали вече бях спестил около осем хиляди ливри държавна рента… Ако бяха се съгласили да служат, щяха да достигнат високи чинове и можеха да се оженят изгодно. А сега всички мои планове пропадат.

— Как можете да мислите за техните материални интереси, когато се касае за честта и живота им — възмути се жена му.

— Господин Д’Отсер мисли за всичко — забеляза маркизът.