Метаданни
Данни
- Серия
- Килия номер 7 (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cell 7, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Александър Маринов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Начална корекция
- sqnka (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Кери Дрюъри
Заглавие: Килия номер 7
Преводач: Александър Маринов
Език, от който е преведено: английски
Издател: „Егмонт България“ ЕАД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Печатница: „Дедракс“ АД, София
Художник: Gualtiero Boffi Dreamstime.com; rdonar shutterstock.com
Коректор: Ина Тодорова
ISBN: 978-954-27-1824-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12815
История
- — Добавяне
Марта
Айзък скача в килията, завтича се към Марта и маха парчето плат от устата й.
— Трябва бързо да те свалим оттук — казва той и разтърсва металните окови около китките й, но те не помръдват.
Зад него Ив и Сайсеро се изправят и дотичват в килията.
— Измъкни я! — крещи Ив.
Присъстващите седят замаяни, в шок. В килията нахлуват охранители и пазачи от затвора и се спускат към Марта.
На екранчето е изписано: една минута.
— Не мога да ги разкопчая — казва Айзък на Ив и отново дръпва оковите.
— Захранването — подмята Ив, — не може ли да спрем захранването? Сайсеро, помогни ми. Ще опитам да измъкна краката й!
Петдесет и две секунди на екрана.
Айзък се спуска през килията.
— Няма кабел! — крещи той. — Не мога да намеря кабела!
Ив и Сайсеро дърпат и блъскат металните окови около краката на Марта.
— Не помръдват. Не мога да ги сваля! — възкликва Сайсеро.
— Съжалявам, Марта — шепне Ив. — Аз…
— Няма проблем — прошепва Марта. — Няма проблем.
Айзък оглежда публиката, после насочва очи към камерата.
— Как може да го допуснете? — крещи той. — Как може да я убиете сега? Невинна е, за бога. Пуснете я!
Той се връща при Марта на стола, лицето му е обляно в сълзи. Хваща я за ръцете.
— Кажи им истината. Нека да я запишат. Нека хората видят в какво са се превърнали!
— Не! — виква тя. — Не, знаеш какво ще стане, ако го направя.
Тя преглъща и снижава глас.
— Ако не успеят да убият мен, ще вземат теб, ще убият теб. Няма да опитвам да променя нищо. Казах ти, не съм достатъчно силна. Не съм умна, не…
— Напротив! — прошепва той. — Кажи им, че си невинна, за бога! — настоява. — Кажи им, кажи им още, че аз го извърших. Трябва да го чуят от теб! Трябва да промениш самопризнанието си.
Тя се взира в него.
Четиридесет секунди на екрана.