Кери Дрюъри
Килия номер 7 (49)

Ив

Пред студиото се е събрала тълпа. Хората, увити в палта и шалове, размахват плакати и скандират.

„Живот за живот.“

„Безопасни улици.“

На отсрещната страна на улицата, на горе-долу безопасно разстояние от тълпата, стои Гус от Блокови жилища. Той е вдигнал парче влажен картон, изцапано с петна от храна и мръсотия. На него с черни, разкривени букви е написано: „Един човек, един вот“.

Държи парчето картон до гърдите си и пристъпва от крак на крак, за да се стопли. Тънкият му пуловер и панталоните се веят и издуват от вятъра. Не носи яке, шапка, ръкавици или шал. Трепери.

Едно такси завива иззад ъгъла и забавя, щом наближава тълпата. Няколко души се обръщат към колата и надникват, за да видят кой е вътре.

— Терапевтката! — вика един от тях и още няколко души се обръщат.

— Ив Стантън! — казва друг и мълвата се разнася из тълпата, която наобикаля колата и започва да думка по прозорците, предния капак и покрива с нарастваща сила. След няколко секунди таксито не може нито да продължи напред, нито да се върне назад и се клати мощно, докато тълпата го дърпа и блъска.

Гус пуска картона, претичва през улицата и разбутва хората. Някои му се опъват, но той ги блъска, дърпа и бута, докато не се добира до вратата.

Отваря, хваща Ив и я издърпва навън. Макс ги следва плътно и излиза точно в мига, в който колата се накланя твърде много в едната посока и се преобръща.

Тълпата надава рев — повечето мислят, че тя все още е вътре. Гус я прегръща през рамо и пробива път напред, следван от Макс.

Протестиращите скачат на преобърнатата кола, пеейки все по-силно с плакатите, вдигнати високо.

„Изчистете улиците!“

„Убийте убийците!“

„Смъртта е справедливост!“

— Бързо! — казва Гус на Ив и Макс. — Ако се усетят, че сте се измъкнали, сме свършени.