Кери Дрюъри
Килия номер 7 (28)

Ив

Колата на Ив се спуска по улица „Крокъс“. Скрила е зачервените си очи зад тъмните очила, но докато наднича през предното стъкло и присвива клепачи към нещо пред себе си, тя ги сваля и повдига вежди, изненадана от размерите на купчината цветя и дарове за Джаксън, вече заела цялото протежение на пътеката и навлязла в пътя. Сив, напукан тротоар и асфалт, покрити с нежни венчелистчета и красиви багри.

— Колко са сега? — казва си тя.

С въздишка поклаща глава, насочва колата в обратната посока и намира онова, което търси. Забавя и спира до млад мъж в широки дънки и суитшърт, с вдигната качулка, която скрива лицето му. Тя сваля прозореца. Той й хвърля поглед косо и отсича:

— Пак ти.

— Качи се в колата, Гус — казва му тя.

Той не спира да върви.

— Какво?

— Качи се в колата!

— Забрави. Предупредили са ме да не се качвам в коли на непознати — отвръща той. — А ти си ми от най-непознатите.

— Качвай се в проклетата кола, преди да се обадя в полицията и да ги накарам да те арестуват за нещо, което си измисля в момента!

Той спира.

— Мале, каква си откачалка! Добре, добре.

Той се качва и колата потегля.