Колин Фалконър
Източна Индия (77)

Глава 77

Лице в лице с дявола, осъществителя на животински въжделения, алхимик на души. Той влезе при нея в палатката без предупреждение, с весел поглед и победоносна усмивка, накичен с ново перо от късоопашат буревестник в шапката си.

— И все сама? — попита я.

— Както пожелахте да бъда.

— Без дори Саломон дьо Чесне да ви прави компания?

Значи той знаеше.

— И него ли възнамерявате да убиете? — попита тя, долавяйки умората в собствения си глас.

— То е за ваша собствена защита.

— От Саломон ли?

— Разбира се. Той е убиец, не го ли знаехте? Убива болни хора.

— Аз не съм болна.

— Човек като него не прави разлика.

Кристиан протегна ръка и я погали по лицето с нежността на любовник.

— Няма да позволя на никого да ви причини зло.

— Не го закачайте. Моля ви.

— Ако такова е вашето желание, тогава и косъм няма да падне от главата му.

След тези думи той излезе и каза на Давид Крюгер да свика съвета.

* * *

Същата вечер откриха Саломон дьо Чесне в убежището му, свит безславно в ъгъла на твърдата земя. Сигурно си мислеше, че ще забравят за съществуването му, ако се укриваше тук. Той се разтрепери, още щом ги видя.

— Какво става, Саломон? — попита го Кристиан. — Изглеждаш така, сякаш си видял самия дявол.

Кристиан вдигна факлата. Лицето на дребния чиновник лъщеше от пот. Той се втренчи безумно в тях — в братята Ван дер Бек, грамадния Вилем Грот, Стенховер. На лицето му се изписа неподправен ужас. За Кристиан тази гледка беше истинско наслаждение.

Саломон трескаво се заоглежда как да се измъкне. Нямаше накъде да бяга, разбира се, но това не ги спря.

— Можем ли да ти имаме доверие, Саломон? — прошепна Кристиан. — Нали знаеш, някои от юнкерите твърдят, че не може да се вярва на еврейче. Аз обаче им казах, че в този случай те грешат.

— Направих каквото ми казахте. Убих ги всичките.

— Това не беше убийство, това беше акт на милосърдие. Казах ти вече. Те страдаха ужасно.

Саломон целият се сгърчи, когато Кристиан приклекна и положи ръка на рамото му.

— Разбираш ли, това им казах. Казах им, че си лоялен. До смърт.

— Моля ви, не ми причинявайте болка — изскимтя Саломон. Той беше на косъм да се разреве за пореден път. Каква неподправена емоция.

Крюгер избухна в смях, след това се включиха и братята Ван дер Бек, които се наслаждаваха на ситуацията.

— Чуваш ли този шум? — прошепна Кристиан.

Това беше бебето на Нелте Грот, което виеше в мрака.

— Майка му твърди, че няма достатъчно вода. И млякото й пресъхва. Кристиан изплака цял галон сълзи за нея. Нека ги изпие.

— Можеш ли да накараш бебето да спре да плаче, Саломон?

— Моля ви — рече той. — Направих всичко, което ми наредихте. Моля ви, оставете ме. Аз съм добър прислужник, не е ли така?

— Добър прислужник е онзи, който изпълнява заповедите на господаря си, без да задава излишни въпроси — прошепна Кристиан и стисна ръката му.

— Но това е само едно малко бебе!

— Точно така.

Кристиан стана в очакване да види какво ще направи Саломон. О, какъв чуден експеримент беше това, какво дълбоко изследване на тази дифузна маса, каквото представляваше човешката душа! Какво можем да направим, за да превърнем простия метал в злато? Не е възможно да го разберем, докато не го загреем.

Някои му казват алхимия. Беше магическо преживяване.