Метаданни
Данни
- Серия
- Епично приключение (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- East India, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Тодор Стоянов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Колин Фалконър
Заглавие: Източна Индия
Преводач: Тодор Стоянов
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: KALPAZANOV ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: английска
Редактор: Радост Георгиева
Технически редактор: Никола Христов
ISBN: 13: 978-954-17-0304-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8012
История
- — Добавяне
Глава 68
Форт Батавия
Амброаз изтърпя продължителната и ужасна тишина, докато генерал-губернаторът преглеждаше отчетите му. Най-накрая той ги побутна настрана и изгледа Амброаз над дългия си нос.
— Запознах се с разказа ви за нещастните събития, връхлетели „Утрехт“, в които сте взели участие, и трябва да ви кажа, че не съм особено впечатлен от възможностите ви, както ми бяха описани в Амстердам. Вашите действия ще бъдат подложени на подробно разследване на по-късна дата.
Присъдата е жестока, но все още неофициална, напомни си Амброуз. Все още разполагаше с време да се оправдае.
— Най-важното в този момент е да се върнете при разрушения кораб, за да спасите стоките и съкровището на компанията, както и оцелелите хора. Ще се качите на „Зандам“ и ще се върнете там с главния кормчия на „Утрехт“. Двамата получавате задачата да откриете рифа, където корабът е претърпял корабокрушението.
Той забарабани с пръсти по доклада на Амброаз.
— Значи утре ще отплавате в името на Бога; трябва възможно най-бързо да стигнете до мястото, където бедата е сполетяла компанията и хората ни.
Получил заповедите си, Амброаз кимна и излезе, без да пророни дума.
* * *
„Зандам“ напусна пристанището и отново пое на запад към прохода Сунда и тайнствената Южна земя. Амброаз седеше на най-високата задна палуба, с хлътнали и пожълтели от треска очи, жив скелет в дрехи.
Мислите му представляваха хаос от самообвинения и гняв; в един момент той се проклинаше за всичко, което бе сторил, а в следващия го обземаше гняв заради връхлетялата го несправедливост. Ако имаше нещо, от което изпита задоволство тази сутрин, то това беше трупът, който почерняваше на веригите си извън замъка. Ян Декер, старшият боцман на „Утрехт“, накрая бе платил за всичките злини, причинени на една примерна съпруга.
Рембурк му беше казал, че шкиперът също бил подложен на разпит. Дори и мъж като него нямаше да издържи. Е, той си бе заслужил всичко сам. Колкото до онази мръсна дребна проститутка, прислужницата, Коен бе заповядал да я затворят да изгние в тъмницата. Амброаз предположи, че Корнелия ще се зарадва от тази новина, ако още беше жива.
А можеше и да не се зарадва. Доколкото я познаваше, тя сигурно щеше да изпита жалост към прислужницата си.