Колин Фалконър
Източна Индия (60)

Глава 60

Скалите Хутман

— Саломон — обърна се Кристиан към него.

Брей, колко страх имаше само в очите на този мъж, само как бяха побелели бузите му и колко трепереха ръцете му! Дребното еврейче не би могло да запази и най-малката тайна, дори и животът му да зависеше от нея, което всъщност си беше чистата истина.

— Саломон, трябва да поговорим.

Кристиан седна на малкия стол, който евреинът бе поставил за себе си пред своя навес — парче греда, опряно на две коралови плочи.

— Седни.

Саломон се поколеба, но след малко послушно тупна на твърдата почва.

— Дай ми го — каза Кристиан.

Саломон се опита да имитира озадачаване, но не го биваше много за актьор.

— Какво желаете, хеер подтърговец?

— Знаеш какво желая.

— Не знам, хеер подтърговец.

— Искаш ли да изпратя Давид Крюгер и Стенховер да претърсят убежището ти за откраднати от компанията стоки? Крюгер никога не те е харесвал особено, Саломон. Знаеш добре това.

— Но… Комодор Секор каза, че…

— Комодор Секор не е тук. Сега аз съм най-висшият представител на Източноиндийската компания тук и аз отговарям за всички стоки на компанията. Ако нещо стане с тях, аз съм човекът, който ще носи отговорността, така че според мен е по-добре да ми предадеш ковчежето, за да бъде на сигурно място.

Саломон стана, но коленете му трепереха толкова силно, че едва го държаха прав. Влезе в палатката си и след малко излезе с едно украсено с дърворезба ковчеже. Подаде го на Кристиан.

— Ключът — рече Ван Сант и протегна ръка.

Саломон бръкна в джоба на палтото си, извади го и му го подаде. Кристиан го пъхна в джоба си.

— Има още нещо.

Саломон се поколеба, после за втори път се върна и се появи с дървено сандъче, не по-голямо от дървена каса за вино.

— Не знам. — Кристиан клатеше глава.

— Не ви разбрах, хеер подтърговец?

— Не знам дали мога да те използвам — отвърна той, без да прави опит да скрие раздразнението си. После се изправи и тръгна, оставяйки Саломон да будува в безсънни нощи и да прекарва изпълнени със страх дни.