Колин Фалконър
Източна Индия (6)

Глава 6

Бяха изминали само два месеца и Корнелия вече усещаше как е на косъм да полудее. Безкрайната монотонност на дните се облекчаваше единствено от дрънченето на корабната камбана, с която кормчията съобщаваше часа от пясъчния часовник. Пасажерката дори осъзна, че очаква с нетърпение часовете за хранене — макар сервираното трудно да можеше да се нарече храна; закуската и вечерята представляваха овесена каша, смесена със сливи, обядът — грах или боб с осолено свинско или пушена херинга. Бяха качили на борда живи прасета и пилета, но за изминалото време изклаха и изядоха почти всички и месото сега беше пълно с червеи, дори и да се хранеха в сребърни съдове.

Но както беше посочил войникът, тя се намираше в по-добро положение от по-голямата част от пасажерите. Разполагаше със собствена каюта на кърмата, дори можеше да ползва една от двете издаващи се над нея тоалетни с дървени седалки. Под тях висеше дълго въже, потопено в морето; краят му бе разръфан и се използваше от дамите след ползването на тоалетната. След това отново хвърляха въжето в морската вода, за да се измие за следващия посетител на тоалетната.

Но дори и това представляваше определен лукс. Останалите пасажери споделяха оръдейната палуба и две тоалетни за почти триста души, както и двеста моряци и войници, опаковани като сардели на най-долната трета палуба. Разнасящата се отдолу воня беше отвратителна.

Поне времето се бе оправило и дните вече бяха приятни. От време на време зърваха на хоризонта крайбрежията на Сиера Леоне, които им вдъхваха кураж с обещанията си за плодове и топлина в морето.

Корнелия приведе глава и започна да пише.

Вече два месеца, откакто сме на борда, макар и да ми се струва, че е изминало далеч повече време. Диетата е безмилостна — солено свинско или говеждо — макар и готвачът да се опитва да я разнообразява със сушени сливи. Понякога ни гощават с малко гауда, но това тук се счита за деликатес.

Комодор Амброаз Секор е доста очарователен мъж и му предстои да стане член на съвета на Индия, много важна личност. Само за десет години се е издигнал от обикновен чиновник в компанията до поста си и сега му предстои да се сдобие със слава и богатство.

Прекарал е много години в Индия, в двора на могола Джахан и ни разказва истории за романтичния Изток, замайващи главите на младите мъже с всякакви романтични мечтания. Ако това пътешествие не беше толкова дълго, нямаше да ми натежи така.

Жадувам отново да се озова в прегръдките на съпруга си и повече да не изпитвам тази тягост. Мисля, че в Холандия се познавах и разбирах по-добре…

Тя се вгледа в току-що написаното и задраска последните два реда. Какво я бе накарало да ги реди такива?

Прииска й се да бе отпътувала тогава за Батавия заедно с Будевин, заради покоя на душата си. Но в онзи момент имаха да решават семейни и делови проблеми, а него много не го биваше във финансите. От всичко, свързано с парите, знаеше само как да ги харчи. Тя се бе омъжила за едно голямо момче.

Въпреки всичко обаче дългът я зовеше да се събере със съпруга си в Индиите. Какво друго можеше да се направи?

* * *

Корнелия следеше как войниците се упражняват на квартердека, с лица, засенчени от фенерите; войникът с пшеничената коса улови погледа й и тя бързо извърна глава. Беше груб мъж, като всички останали, но поне се бе показал внимателен онази нощ по време на бурята. Изпитваше някакво особено любопитство към него, което не можеше да си обясни.

Погледна назад и видя, че продължаваше да я наблюдава.

Чу как шкиперът крещи инструкции към моряците, накацали по рейките на главната мачта. Един от тях бе паднал от брамсела преди няколко дни и всеки път, когато затваряше очите си нощем, тя още чуваше трясъка, с който тялото му се бе стоварило върху палубата. Той се бе сгромолясал и умря бързо, а останалите от вахтата бяха продължили със задълженията си, сякаш нищо не се бе случило. Увиха го в чаршаф, пасторът прочете няколко реда от библията и след това тялото му бе излетяло зад борда. Шкиперът дори не напусна руля.

— Удивителна гледка е когато работи, не е ли така?

Тя се извърна. Подтърговецът бе застанал до дясното й рамо; дори не го беше чула да се приближава по палубата.

— Моряците долу на правия румпел движат руля, но кораби като нашия са толкова големи, че се управляват главно с помощта на платната на бизана и шприта. Капитанът на кораба трябва да притежава изключителни умения.

— Колкото и да е неприятен в други отношения, явно е много добър в работата си.

— Казват, че бил най-добрият шкипер в целия флот на Източноиндийската компания. Което компенсира с лихвите арогантността му.

— За мен просто е един натрапник.

— Както кажете. — Той приглади разрошените си от вятъра коси с един почти женски в суетата си жест. — Като си помисля, че можем да пътуваме до края на света, без да се впечатляваме. За комодора това е второто му пътуване. Колко е страхотно само да живееш в такива времена.

— По-добре да си бях останала в Холандия.

— Не желаете ли отново да бъдете със съпруга си?

— Разбира се — отвърна Корнелия, осъзнала обаче, че лицето й я е издало. Последните няколко дни се чувстваше така, сякаш всеки на кораба можеше да чете мислите й. — Ще се прибирам в каютата си — добави тя. — Чувствам се уморена.

— Лека нощ, госпожо.

— Лека нощ, хеер подтърговец. — Корнелия се отдалечи и заслиза по стъпалата към каютата си. В гърба си усещаше погледа му. Сякаш отвсякъде я наблюдаваха очи. Изпитваше чувството, че дори и гредите я следят.