Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Епично приключение (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
East India, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
NMereva (2019)

Издание:

Автор: Колин Фалконър

Заглавие: Източна Индия

Преводач: Тодор Стоянов

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: KALPAZANOV ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Радост Георгиева

Технически редактор: Никола Христов

ISBN: 13: 978-954-17-0304-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8012

История

  1. — Добавяне

Глава 40

Скалите Хутман

В първия момент Микиел си помисли, че това е облак от морски пръски; в следващия миг едра капка го удари по лицето и той отвори очи, втренчен в оловното небе, като дори не смееше да изпитва надежда. След малко капките се усилиха и Ван Тексел седна, събра дланите си и заблиза събиращата се в тях вода. Вятърът се усили, рязко застудя и заваля.

Върху кораловите плочи бързо започнаха да се образуват локви. Навред около него плачеха жени и мъже. Изглеждаше също като картините, които бе виждал в църквата на съдния ден, мъртвите се надигат от гробовете си, хората, които само допреди секунди бяха лежали неподвижни в храсталаците, сега с усилие се изправяха на колене и протягаха треперещи ръце да уловят безценната вода. Микиел стана и започна да дърпа войниците си на крака; сритваше по-мудните и им заповядваше да опънат парчета брезент, за да събират проливния дъжд и да го изсипват в бъчвите.

Зърна госпожа Норстрант да пълзи сред храсталаците на четири крака, с достойнството на умиращо от глад животно да търси локви и като куче да лочи от тях побелялата течност. Пасторът правеше същото, коленичил, с прогизнало черно расо, за момент забравил милосърдието Господне.

Жена му свали шапката си и я огъна, изцеждайки водата в устата си. Всички сме само на една крачка от звяра, помисли си Микиел. Всички тези черни раса и фини дрехи, които носим, не означават нищо, когато дяволът ни завладее.