Барбара Тейлър Брадфорд
Писмо от Истанбул (20)

Деветнадесета глава

— Това, Ричард, е историята на баба за отчуждението — завърши Джъстин. — Беше вече в леглото в спалнята на вилата, отпусната удобно върху куп възглавници.

На хиляди километри нейният брат близнак седеше на бюрото си в своето остъклено студио в „Индианско бърдо“.

— И така, в заключение можем да кажем, че всичко е било само за пари. Нашата майка ни е разделила с баба само заради пари!

— Точно така, пък и ние си знаем, че тя е ненаситна — отговори Джъстин. — Очевидно е побесняла, като е научила, че „Индианско бърдо“ е под попечителство и е наше, и тя не може да го пипне с пръст.

— Да, Джуджу. Колкото до мен, аз съм във възторг. От страна на баба е страхотно, толкова е щедра към нас. Хайде, разправяй по-нататък. Защо Анита не е написала адреса си на плика? От разсеяност, предполагам. Или може би от възрастта.

— Нито едно от двете. Мисля, че е била притеснена. Писала е и е преписвала писмото няколко пъти. И знаеш ли какво, те не са стари. Те са две модерно облечени сладурани с рокли от „Валентино“ и с обувки с високи токчета. И с ярко червило. В цветущо здраве, без следа от старческо слабоумие.

— О, боже мой, да не би да намекваш, че си имаме палавница?

— Нищо подобно, просто си имаме страхотна баба, имаме си и нейната приятелка, която е мила и много грижовна. Те изглеждат превъзходно и са много жизнени.

— Много се радвам. А ти премести ли се?

— Тази вечер.

— Каква е къщата на баба?

— Очарователна е, Ричард, обзаведена в неин стил — пестеливо, с някои изящни антики, красиви тъкани, изработени главно по неин дизайн от колекция, която е нарекла „Страст за лалета“. Има малко ателие, пристроено към нейната ялъ, което ще ми покаже утре. Тази вечер беше много изморена.

— И ти сигурно си изморена. Щом тук е пет часът, при вас е полунощ.

— Да, полунощ е, но съм превъзбудена. Вълнението, че я намерих, срещата, запознанството с Анита. Беше много напрегнато, уверявам те — обясни Джъстин. — Нейната старинна ялъ е доста малка, но има стаи, обзаведени за нас. Представяш ли си? Постоянно е очаквала да се появим. — Джъстин позамълча и после добави: — И през ум не й е минавало, че нашата майка я е погребала преждевременно и така ни е казала.

Ричард не отговори в първия момент, след това възкликна:

— Боже мой, ужасно е, като го изтърси ей така. Толкова е безцеремонно, хладнокръвно, но нейната дъщеря това ни съобщи. Баба сигурно се е натъжила и разстроила, като е разбрала. Нали?

— Всъщност изглеждаше съсипана, като че ли някой я беше ритнал в корема…

— Всъщност, образно казано, е било така — заяви Ричард.

— Когато се разплака, я прегърнах и се помъчих да я успокоя. Овладя се, знаеш каква е — истински боец. След това прекарахме една много приятна вечер… — Джъстин за малко да се разсмее, но се сдържа и прибави: — Беше наредила готвачът на Анита да сготви ястията, които се поднасяха у нас в неделя на обед заради мен и заради всички. Защото са ми любими.

— Такава си е нашата баба. А обясни ли й защо не съм с теб в Истанбул?

— Разбира се, няма търпение да види и теб, и Дейзи. Разказах й всичко за нашето съкровище.

— И тя се влюби веднага в нея, нали? — подсмихна се Ричард.

— Естествено.

— Джъстин, ще ми се да преповторим отново събитията… Стана ми ясно всичко и осъзнавам, че мама си е все така алчна, но има нещо, което не схващам.

— Какво?

— Баба е казала, че майка е разбила писалището й, откраднала е бижута и пари, също така е посегнала на нейни тайни, така се изрази ти, понеже е намерила някакви документи и ги е прочела.

— Какво намекваш?

— Каза документи — множествено число, но спомена само брачното свидетелство. Тогава какви са били другите документи?

Настъпи дълго мълчание и накрая Джъстин уточни:

— Баба говори само за брачното свидетелство.

— Сигурна ли си, че е казала документи?

— Абсолютно съм сигурна. Определено така каза. Но обсъди само един. Тогава какви са другите документи? Това се питаш. Също така защо нашата майка е била толкова вбесена? Та чичо Сондърс е покойник от години.

— Наистина, имаш право, майка ни е видяла нещо съдбоносно, нещо, от което е полудяла. Но баба не ти е казала какъв е бил този документ. Мисля, че Дебра е прочела нещо, което я е шокирало. Положително е много по-важно от свидетелството за брак с отдавна мъртъв човек.

— Какво ли е било? — разтревожи се Джъстин.

— Нямам представа. Но не ми се вярва майка ни да се разяри заради „Индианско бърдо“. Тя никога не го е харесвала.

Младата жена не отговори и сви вежди озадачена.

— Доста смущаващо е, Рич, сега като ми обърна внимание. Но никак не мога да се сетя какво е.

— Изненадан съм, че не си забелязала, когато е споменала само брачното свидетелство…

— Толкова много неща се случиха — прекъсна го тя. — Току-що я открих. Имахме много да си говорим. Исках да й обясня защо не сме я потърсили, да разбера каква е причината за скъсването. Беше много напрегнато. Пък и други неща отклониха вниманието ни. Пихме чай у Анита, после вечеряхме, толкова щастие и приказки…

Гласът й заглъхна.

Ричард продължи:

— Защо не попиташ баба какво е имала предвид?

— Едва ли ще мога. Не искам да я подлагам отново на… инквизиция. Господи, не сме я виждали десет години, Ричард! Нямам намерение да я карам да се чувства като на разпит.

— Права си, не се нервирай. Само си го помислих. Пък и няма значение — завърши тихо той, осъзнавайки грешката си.

— Не, няма — съгласи се Джъстин. — Както и да е, ако има друго, през следващите няколко дни, като се поуспокоим, ще обясни.

— Точно така.

Поговориха още малко за Дейзи, за уикенда и тогава Джъстин изведнъж се сети.

— Забравих да те попитам. Говори ли с Джоан?

— Говорих, получила е съобщението ти, много се радва, че най-после си я намерила. Не ти се е обадила, за да не прекъсва първата ти среща с баба. Каза ми да ти предам поздрави и че утре ще ти се обади. И аз ще ти се обадя. Сега трябва да отивам при дъщеря си, Джуджу. Затваряй и заспивай.

* * *

Но тя не заспа.

Сън не я хващаше.

Как да заспи, като в главата й се въртяха толкова много неща?

Умът й трескаво работеше. Опита се да си спомни точните думи на баба си, преповтаряйки разговора. Чу ясно гласа й с нейната прецизна дикция. „Документи“, в множествено число. Точно така каза. „Лични документи“. Беше сигурна.

Какви документи е прочела майка й и защо са я вбесили до такава степен? Или е бил само един?

Като се замисли за документите, които хората пазеха обикновено на сигурно място, Джъстин си направи наум списък: свидетелство за раждане, брачно свидетелство, завещание. А може две или три завещания… На чичо Трент? На лелята на баба й — Берил? Тя беше оставила завещание, облагодетелстващо племенницата си Габриел. Беше слушала преди години за обичта на Берил към баба й.

Да не би Дебра да е намерила доказателства, че майка й е много по-богата, отколкото е предполагала? Това беше възможно, нямаше съмнение. Баба й беше работила много през целия си живот и още работеше.

Да не би майка й да беше осиновена? Възможно ли беше да го е разбрала в деня, когато е разбила писалището на майка си?

Не, невъзможно. Габриел Хардуик беше много честна, за да крие подобен факт от дъщеря си с десетилетия.

От друга страна, майка й не приличаше на Габриел. Даже никак. Двамата с Ричард също не приличаха на нея. Тя не беше висока и стройна като баба им и тях, нито пък беше светлоруса. Дебра беше по-ниска, закръглена, с черна коса и сиви очи. По характер също бяха различни. Дебра беше деспотична и леко истерична.

Често се бе чудила от кого е наследила майка й някои неприятни черти като своенравие, чувство за превъзходство, снобизъм. Положително не от Габриел Хардуик, която беше пълна противоположност. Баба й имаше много по-благороден характер от майка й, която беше направо подла.

„Не е добър човек — помисли си изведнъж Джъстин, — нито е любеща.“ Как й беше хрумнало подобно нещо, защо беше постъпила така? Десет дълги години. Издала бе жесток указ и го бе спазвала. Беше държала баба им далеч от тях. Наказание ли е било? Ако е било наказание, за какво беше?

Просветна й внезапно, че Дебра Хардуик Ноулан очевидно мрази майка си, и то с такава сила, че я беше изключила от семейния кръг, без да се замисли или да се притесни от последствията.

Какъв документ беше прочела майка й?

Какви тайни пазеше баба й?

Защото положително имаше тайни, нещо скрито, съдбовен документ, както каза Ричард преди малко. А как да разбере? Само двама души можеха да й кажат истината… майка й и баба й, но мисълта да попита някоя от двете не я привличаше, а баба си в никакъв случай не би попитала. Щеше да бъде грубо към жена, откъсната от внуците си години наред по такъв жесток начин. Беше изживяла достатъчно мъка… Джъстин не можеше да си представи какво е преживяла баба й през всичките тези години.

Въртя се доста време в леглото и най-накрая отметна завивките и стана. Баба й й беше дала красива стая с изглед към Босфора и градината точно под прозореца й. Просторна, макар и не много голяма, беше изящно подредена със старинни мебели и завеси с мотиви на лалета.

Дръпна завесите и погледна градината, после морето и изпита внезапно желание да излезе навън. Искаше да вдъхне нощния въздух, да усети умиротворяващата сила на природата. Може би след това сънят щеше да дойде.

Обу чехлите си и излезе тихо от стаята.

* * *

Колко красива беше градината през нощта. Окъпана в лунна светлина, изпълнена с ухание на божури, рози и цъфтящия нощем жасмин. Сладко, упоително благоухание. Дърветата прошумоляваха едва-едва от лекия ветрец и Джъстин се почувства веднага ободрена, лекото й главоболие започна да минава.

Докато вървеше по пътечката към морето, разбра изведнъж защо баба й живееше тук, в Истанбул. Климатът и красотата на природата бяха опияняващи, животът течеше спокойно, със забавено темпо. В двете ялъ цареше прекрасна мирна атмосфера. Освен това тук беше Анита, приятелка на баба й от детството, нейна опора; нима не бяха и една за друга опора.

Джъстин стигна до градинска пейка, разположена под цъфтяща глициния, и се загледа към Босфора. Трафикът там беше все още много оживен. Минаха увеселителни кораби, елегантни яхти, товарни кораби. Проливът беше важен морски път, свързващ Черно със Средиземно море.

След като се успокои, допусна най-сетне мисълта за Майкъл Долтън. Беше си забранила да мисли за него, докато не си легна, и може би по тази причина не можа да заспи. Той й се натрапваше в ума, когато най-малко очакваше. Не познаваше друг като него. Изненада се, когато той почувства нещо недоизказано в нейното описание, и я свърза веднага с Жан-Марк Бретон. Затвори очи. Тази вечер не искаше да се връща към този епизод от живота си. Или когато и да било. Беше описала Жан-Марк съвсем точно. Жалко, тя не го хареса.

Джъстин отвори очи и застана нащрек. Дочу шум, камъчетата на пътеката захрущяха от нечии стъпки и тя се обърна.

В тъмнината се мярна нещо бяло. Неговата риза. След това Майкъл се появи на няколко крачки от пейката. Лицето му беше сериозно, когато погледна към нея и попита:

— Не можа ли да заспиш?

— Не можах.

— И аз. Затова реших да дойда при теб. Имаме много, за което да си говорим.