Барбара Тейлър Брадфорд
Писмо от Истанбул (1)

Пролог

Истанбул, април 2004 година

След много размишления и тревоги писмото най-накрая беше написано. Но не и изпратено. Вместо това беше прибрано в чекмедже на бюрото, за да може да го обмисли, думите да се преценят внимателно, преди да бъде предприета тази последна, безвъзвратна стъпка.

На следващата сутрин писмото беше прочетено още веднъж, поправено и заключено в чекмеджето за втори път. На третия ден отново беше прегледано внимателно, поправено и допълнено. С удовлетворение, че всичко е казано ясно и сбито, окончателният вариант беше преписан на чисто. После листът беше сгънат и сложен в плик, който беше адресиран и облепен с марка. „Въздушна поща“ беше написано в горния ляв ъгъл на плика, който подпряха на старинния френски часовник върху бюрото.

Не след дълго повикаха малкия син на готвача във всекидневната на горния етаж. Връчиха му плика със заръка незабавно да отиде до пощата и да го пусне.

Момчето веднага излезе от вилата и помаха на градинаря, докато излизаше през желязната градинска порта на ялъ — турската вила. Намираше се в азиатската част на Истанбул, на брега на Босфора в Юскюдар — най-големия квартал на града с най-много история.

Докато отиваше към пощата, хлапакът стискаше здраво писмото, горд, че му е възложена такава важна задача. Беше само на десет, но хората казваха, че го бива за всичко, и той се радваше.

Лек, благоуханен полъх идваше откъм морето и носеше едва доловим мирис на сол и нестихващите радостни възгласи от увеселителен кораб, който си проправяше път през Босфора към Черно море и новите междинни пристанища.

Момчето бързаше, изцяло отдадено на своята задача, припомняйки си указанията писмото да бъде пуснато в кутията с надпис „Международна поща“. Щеше да замине за Америка. Не биваше да сгреши и да го пусне в кутията за писма за страната. Скоро свърна от пътя покрай морето и тръгна по дългата, стръмна улица „Халк Кадеси“. Пощенската служба се намираше в горния й край и като стигна там, за няколко минути намери кутията за писма с надпис „Международна поща“ и пусна писмото. След това пое обратно по същия път.

Когато Босфорът пак се появи пред погледа му, хлапакът се затича; бутна градинската порта и се запъти към кухнята. Завари баща си да приготвя обяда и чинно докладва, че е пуснал писмото. Баща му се обади по телефона, говори с работодателя си, след това засмяно разроши косата на сина си. Награди го с баклава.

Момчето излезе навън, седна на стълбите на припек и започна да похапва вкусния сладкиш. Замечтано седеше там, нямаше как да знае, че писмото, което току-що пусна, ще промени завинаги живота на много хора. Толкова драстично ще го промени, че те никога повече няма да бъдат същите.

Авторът на писмото знаеше всичко това. Но последствията бяха без значение. Много отдавна беше извършена ужасна злина. Разбулването на истината закъсня прекалено много. Най-накрая беше разкрита и ако имаше възмездие, така да бъде. Най-същественото беше, че едно зло беше поправено.