Барбара Тейлър Брадфорд
Писмо от Истанбул (52)

Петдесет и първа глава

Майкъл се взираше в огледалото в банята и си мислеше, че не изглежда зле за неговите трийсет и девет години. Е, почти трийсет и девет. Рожденият му ден беше през другия месец. Напоследък лицето му не беше изопнато; нямаше я онази напрегнатост около очите, която никога не изчезваше от времето в Сикрет Сървис. Но това време отмина отдавна.

Независимо от това беше още жилав, сдържан, дисциплиниран, съсредоточен и никога не показваше чувствата си пред хора. Знаеше отлично, че тренингът в академията във Вашингтон ще му остане за цял живот. Беше вече негова втора природа.

Оправи якичката на бялата си спортна риза и влезе в спалнята. Погледна часовника си. Седна и се замисли за Джъстин, и за намеренията си спрямо нея. Когато се запознаха, първоначалната му реакция го изненада. Беше доволен, че замина за Лондон в началото на седмицата. Това му даде възможност да помисли и обективно да огледа ситуацията.

В началото на другата седмица щяха да се върнат в Ню Йорк. Габриел изгаряше от нетърпение да се срещне с Ричард и да се запознае със своята правнучка Дейзи. Анита не искаше да остане сама и реши да тръгне с тях.

Какво ще стане с тяхната връзка, като пристигнат там? Всеки в дома си ли ще живее и ще се срещат? Или ще заживеят заедно? На него му се налагаше да пътува. Тя реши да продължи с документалния филм за Истанбул. Какъв ще бъде животът им?

Изведнъж нещата като че ли се объркваха. Отиде до прозореца и се загледа в градината. Досега никога не се беше чувствал толкова уязвим. Беше заради нея, заради това момиче, за което от години слушаше да се говори, това момиче, в което се влюби. Влюби се безумно.

Любов от пръв поглед или както уместно се изразяваха французите — „като ударен от гръм“. Но какво се случваше след светкавицата? Ще завали ли? Дъждът ще отмие ли всичко?

Трябваше да говори с нея. Но първо се налагаше да проведе един телефонен разговор.

Майкъл излезе и се запъти към кея. Там седна на едно стъпало почти до водата и набра номера на Чарли в Глостършир. След момент неговият клиент се обади:

— Здрасти, Майкъл, какво става?

— Нищо особено. Само искам да знаеш, че другата седмица се връщам в Ню Йорк. Чудех се да мина ли през Лондон за един ден?

— Не е необходимо. Всичко е наред. Съобщението ще излезе в пресата във вторник. Лора веднага се мести в Манхатън. Ще ръководи международния отдел. Джеръми беше назначен за административен директор. Аз се повиших сам. Нямам нищо против да бъда председател.

Той се изсмя.

— Знам. Тези размествания ще сложат край на вътрешните интриги, търкания и горчивини. Ще се прекрати съперничеството между брата и сестрата. Повече няма да има катаклизми в банката.

— Добре, че видя моите деца много по-ясно от мен и намери решение.

— Нали съм за това. Добре, Чарли, това беше. Скоро пак ще се чуем.

— Непременно. Приятна вечер.

Майкъл затвори телефона и го прибра в джоба си. Като изкачи стълбите, видя Джъстин, която идваше към скамейката, махаше му и го викаше. Той се спря и също й помаха.

Забърза към нея и като се спря, каза:

— Тъкмо идвах да те търся. Трябва веднага да говоря с теб. Важно е.

Тя го погледна внимателно.

— О, интересното е, че и аз исках да говоря с теб, Майкъл.

— За какво?

— Не, кажи първо ти. Хайде. Да седнем на нашето място за малко.

Като седнаха, тя го загледа.

— Стори ми се сериозен. Да не се е случило нещо?

— Не, нищо не се е случило. — Той се вгледа в нея и забеляза напрегнатото й лице. — А ти добре ли си?

— Добре съм, Майкъл. Току-що баба ми каза нещо, което искам да споделя с теб, но не е спешно.

— Мислех си за нашето връщане в Ню Йорк другата седмица и какво ще стане с нас. Имам предвид ще живеем ли заедно? Или какво?

Тя прехапа устната си.

— Не знам. Само решихме, че всички заминаваме за Ню Йорк. За друго не съм се замисляла.

— Аз също. — Обърна се леко, тъмните му очи се спряха върху нея. Вгледа се за момент в Джъстин много съсредоточено и тогава разбра без сянка от съмнение, че я обича с цялото си сърце.

— Омъжи се за мен, Джъстин.

Тя за миг се обърка и не отговори. Майкъл изрече:

— Хайде, кажи „да“, омъжи се за мен. Рискувай с мен… да последваме любовта, Джъстин. Да сграбчим живота и да заживеем заедно. Може да е риск, много важно! Няма какво да губим. Обичаме се и няма нищо по-истинско от това.

На лицето й трепна усмивка и напрежението й се изпари.

— Разбира се, че се обичаме. Любов от пръв поглед, помниш, нали? Да, Майкъл, да. Ще се омъжа за теб и колкото по-скоро, толкова по-добре.

Тя се приближи до него, целуна го и го прегърна. И той я целуна. Продължиха да се целуват, докато най-накрая той не се отдръпна.

— Ти си жената, с която трябва да бъда до края на живота си. А ти трябва да бъдеш с мен.

— Знам, Майкъл. Какво може повече да потвърди силата на живота от нашата любов.

Майкъл бръкна в джоба си и извади малка тъмносиня кутийка.

— Разхождам се с тази кутийка в джоба от дни. — Отвори кутийката и извади пръстен. — Помолих те да се омъжиш за мен и ти прие. — Сложи пръстена на лявата й ръка. — Сега вече сме сгодени.

Джъстин ахна, като погледна наситеносиния сапфир.

— О, Майкъл! Прекрасен е. Благодаря ти, благодаря ти!

— Радвам се, че ти харесва. Този пръстен има история. Миналия понеделник отидох да видя Анита, преди да замина за Лондон. Тя го извади от сейфа и каза, че е за теб. После обясни, че пръстенът е последният подарък, който дядо Максуел й е дал, преди да умре. Не би приела „не“ за отговор.

— Какъв мил жест — промълви Джъстин, трогната от постъпката на Анита. — След това енергично се изправи. — Да отидем при нея и при баба и да им кажем, че сме се сгодили.

Майкъл сви вежда и изправяйки се, й напомни:

— Но ти също искаше да обсъдиш някакъв въпрос с мен.

— О, не е важно — възкликна тя. Нямаше намерение да разреши лошотията на майка й да помрачи щастието й или да съсипе вечерта. Ще му каже после.

Майкъл я грабна, притисна я до себе си и после, хванати за ръце, те се затичаха през ливадата. Намериха възрастните жени на терасата. Очевидно ги очакваха.

Джъстин се спусна към Анита, прегърна я и я целуна по двете страни.

— Благодаря ти, Анита. Благодаря за прекрасния пръстен. Трогната съм, че си го дала на Майкъл да ми го подари.

— Теб е чакал — засия Анита.

Като се обърна към баба си, Джъстин протегна ръка:

— Виж, бабо, Майкъл ми го подари. Помоли ме да се омъжа за него, аз се съгласих и сега сме сгодени. — Наведе се, прегърна Габриел и здраво се вкопчи в нея. — Много съм щастлива, бабо.

— И аз съм щастлива, Джъстин.

Очите, й се напълниха със сълзи. Радостта й беше безгранична.

Майкъл целуна баба си, после Габриел. Като я прегръщаше, прошепна:

— Винаги ще се грижа за нея и ще я пазя, Габи.

Анита каза:

— Случаят изисква шампанско. Къде е Зейнеб?

В този момент се появи Мехмед с шампанско в купа с лед, следван от Зейнеб с поднос ордьоври.

Майкъл погледна първо Анита, после Габриел.

— Защо ми се струва, че сте крачка пред нас?

Двете само се засмяха. След като Мехмед наля шампанското, се чукнаха и вдигнаха наздравици.

— Така се радвам. Трябва да планираме сватбата — разбърза се Анита.

— Никакви планове няма да правим — заяви Майкъл. — Ще се оженим веднага. Е, през някоя от следващите седмици. Скромна сватба само с нашите семейства и няколко близки приятели. Това бих искал. А ти Джъстин? Съгласна ли си?

— Съгласна съм. Мисля си да се оженим в „Индианско бърдо“, какво ще кажеш, бабо?

— О, боже мой, да, фантастична идея! Там е идеалното място. И е домът на булката преди всичко.

— Еврейска сватба — промърмори Анита и се огледа. — Ще проектирам балдахинения навес. Четирите колони ще декорирам с бели лалета и бели рози, а балдахинът ще е от бяла коприна. Какво ще кажеш, Габи?

— Ще бъде изящно — отговори тя. — А като отидем в „Индианско бърдо“, ще се огледаме за идеалното място, където да го разположим.

Майкъл се засмя и прибави:

— Майка ми ще бъде много щастлива, че ще се оженя за еврейско момиче.

— Момиче, което няма понятие от юдаизма — промърмори Джъстин. — Но искам да се науча.

— Ще те науча на всичко — отвърна той.