Сюзън Елизабет Филипс
Сияйна звезда (24)

Епилог

Джейда седеше с кръстосани крака на пода в къщата на Пайпър и Куп на „Линкълн Парк“ и наблюдаваше единайсетмесечната Изабел Греъм и нейния брат близнак Уил, да се клатушкат от мебел на мебел с вид на заклети пияници. Те подмятаха из стаята опърпаното плюшено розово прасе и бърбореха помежду си на език, който само те разбираха, което ги правеше още по-сладки. Тя ги обичаше с цялото си сърце.

Момичето си спомняше момента, когато Пайпър разбра, че ще има близнаци. Тогава Джейда беше останала при тях, докато майка й беше в Лансинг, за да се запознае с родителите на Ерик. Тя беше в девети клас в гимназията, достатъчно голяма, за да остане сама. Но обичаше да бъде с Пайпър и Куп, затова не се възпротиви.

Пайпър беше супернервна, когато забременя, но това беше нищо в сравнение с онова, което се бе случило след първия й ултразвук. Тъй като Джейда учеше биология — а и защото ги бе помолила — Пайпър и Куп й позволиха да ги придружи на консултацията при лекаря. Когато Пайпър откри, че ще има близнаци, тя направо пощуря. Скочи от масата за прегледи, с корем, целият оплескан с гел, и се нахвърли върху Куп.

— Едно! — изкрещя тя. — Казах, че ще ти родя едно дете! И ти се съгласи да се погрижиш за това! Никога не съм споменавала нещо за две! Трябва ли във всичко да си на първо място?

Куп я вдигна във въздуха, на свой ред оплесквайки се с гел, и заяви, че тя ще бъде най-страхотната майка на близнаци заради състезателния й характер. После тя се развика, че неговият характер бил състезателен, а тя била прекалено емоционална, за да има близнаци. Куп се съгласи, че е емоционална, и я попита дали се кани да се разплаче. Когато тя отговори, че тъкмо това ще направи, той й нареди да даде воля на сълзите си. И тя го стори, но не за дълго, а после се хвърли в прегръдките му. През цялото това време лекарката стоеше там с онова ултразвуково нещо в ръка и ги зяпаше слисано, сякаш и двамата бяха полудели.

Куп се оказа прав, че Пайпър ще бъде страхотна майка, но и той също беше невероятен баща. През последните три години, откакто се ожениха, в живота и на двамата се случиха много промени. Куп продаде „Спирала“ и стартира програма по градинарство в градски условия. Той вече имаше седем градини, засадени върху изоставени паркинги, някога осеяни със стари гуми и счупени бутилки от алкохол. Куп беше взел под крилото си бивши членове на банди, които садяха и плевяха редом с възрастни хора и самотни майки, всички до един трудещи се, за да изхранват семействата си. През септември Куп откри център за обучение, където помагаше на млади хора да намират работа в хранителната индустрия. Пайпър заяви, че преобразуването на предградията е идеалното занимание за мъж, който обича големите предизвикателства.

Според Джейда работата на Пайпър беше дори още по-интересна. Сега агенцията й „Частни разследвания Дъв“ се беше специализирала в проучване на биографии и проверки за криминално минало и откриване на финансови измами за редица компании. Бизнесът на Пайпър се беше разраснал достатъчно, за да наеме двама служители. Но това не беше най-страхотната част. Колкото повече Джейда разговаряше с Пайпър за секс трафика на деца, толкова по-гневна ставаше Пайпър и накрая се разпали дори повече от нея. Сега тя използваше компютърните си умения, за да проваля бизнеса на сутеньорите и да открива мъже, които дебнат за малки момичета. Наред с другите неща тя се регистрира в онлайн чатовете. Освен това създаде фалшиви сайтове, които полицията използваше, за да залавя престъпници. Оттам нататък Ерик, който вече беше лейтенант, поемаше нещата в свои ръце. Пайпър твърдеше, че това е мръсна работа, от която ти се повдига, но тя никога не се бе чувствала по-чиста.

Джейда чу как служителите от кетъринга потракват с чиниите в кухнята. Довечера беше годишнината на Куп и Пайпър и те устройваха голямо парти, за да компенсират това, което Куп наричаше „сватба по споразумение“. Пайпър и Джейда не смятаха, че е било сватба по споразумение. Пайпър твърдеше, че това е било най-красивата сватба на света, а за Джейда беше прекрасна, защото точно тогава майка й отмъкна Ерик от Джен, приятелката на Пайпър. Но всичко се нареди, защото после Джен срещна един страхотен мъж, а освен това получи и онази голяма награда за метеорология. Колкото до Ерик… Той беше най-готиният втори баща на света. Джейда можеше да говори с него за всичко и той обичаше майка й. Момичето почти не си спомняше за случилото се с Ханк. Може би беше кръвожадна, но тя се зарадва, когато той беше убит при сбиване в затвора.

Служителите от кетъринга подреждаха малката маса в коридора, когато Куп се спря на прага на всекидневната. Докато Джейда наглеждаше Изабел и Уил, двамата с Пайпър се бяха преоблекли за приема довечера. Освен това успяха да се погушкат крадешком, което за тях беше истински лукс след раждането на близнаците.

Той огледа всекидневната. Пайпър се отпусна на колене, облечена в лъскава червена коктейлна рокля, която несъмнено беше забърсала от някоя разпродажба. Близнаците се хвърлиха отгоре й.

— Елате, маймунки — промълви Пайпър, заровила нос във вратлетата им. — Време е за лягане.

— Аз ще ги сложа в леглата — рече Куп и пристъпи към семейството си. — Ти върви да си отпочинеш, преди гостите да пристигнат.

— Вече отпочинах. — Куп искрено се надяваше Джейда да не е забелязала дяволитите искри в очите й. — Аз ще се погрижа за тях — настоя Пайпър.

— Всичко е наред. Ще се справя.

— Няма нужда. Ти си поговори с Джейда.

— Вече говорих с нея — рече той твърдо.

Джейда се засмя.

— Ама вие, хора, сте много смешни. Знаете, че в крайна сметка и двамата заедно ще ги сложите да си легнат.

Куп я изгледа сериозно.

— Ти си ми свидетелка. Чу какво каза Пайпър. Че веднъж щом излязат от утробата й, аз трябва да се грижа за тях. Двамата с Пайпър имаме споразумение.

— Което аз стриктно спазвам — обяви лицемерно Пайпър.

— Аха. В три часа сутринта.

Пайпър се усмихна с онази усмивка, от която целият се разтапяше. Усмивка, която нито един от общинските или щатските служители нямаше честта да види, докато съпругата му се сражаваше с тях с безстрашно сърце и желязна воля в благородната битка в защита на момичетата от улицата. Тя беше най-коравата жена, която познаваше. До мига, в който прекрачеше прага на дома им.

— Елате, малки дяволчета. Време е за лягане. — Куп гушна Изабел, а Пайпър вдигна Уил.

Не след дълго той стоеше между двете креватчета, докато Пайпър ги целуваше за лека нощ. Той беше щастлив мъж. Имаше верни приятели, работа, в която вярваше, децата на мечтите си и съпруга, която обожаваше.

Входният звънец иззвъня и Пайпър улови ръката му. Двамата слязоха заедно да посрещнат приятелите си.