Сюзън Елизабет Филипс
Сияйна звезда (13)

13

Улицата под оградата на терасата беше тиха, виждаха се само един мъж, разхождащ кучето си, и жена, която тичаше.

— Ти остани тук — нареди Пайпър, докато нахлузваше тениската си през главата, и хукна към френските прозорци.

— Как ли пък не, по дяволите!

През следващия един час претърсваха заедно района. Щеше да бъде много по-ефективно да се разделят, но Пайпър искаше да го държи под око. Никой на улицата не беше видял някой да управлява дрон, но всички искаха да разговарят с Куп за кариерата му.

В асансьора на път за апартамента му той най-после реши да зададе въпроса, отдавна напиращ на устните му.

— Винаги ли си въоръжена?

— Не и в клуба, ако това се питаш.

Питаше се, и още как. Дори не желаеше си представя как Пайпър се превръща в едноличен женски спецотряд, готов да го защитава от всяко нещо, което решеше, че представлява опасност.

— Повече никакви оръжия — отсече той, след като тя излезе на терасата, за да събере парчетата от дрона.

— Ти си отраснал в ранчо — възрази му.

— И аз мога да стрелям. Но това не означава, че разнасям пистолета си из града.

Тя го погледна и се ухили.

— Признай си. Беше страхотен изстрел.

Изстрел, който той се съмняваше, че би могъл да произведе.

— Достоен за уважение.

Печената снайперистка се засмя и взе якето си от облегалката на стола в кухнята.

— Добри новини. Реших да приема работата на охранител, която ми предложи.

Той трябваше да го очаква.

— Забрави. Предложението вече не е в сила.

— И защо така?

— Ти искаш работата само защото си решила, че се нуждая от бодигард. В собствени ми клуб!

— Глупости. Ти можеш да се грижиш за себе си.

Изрече го с абсолютна сигурност, която не означаваше нищо. Куп беше изправен пред сериозна дилема. Нуждаеше се от нея, желаеше я, но при неговите условия, затова тикна показалец към челото й.

— Ако те наема, ще си охранител и ще се грижиш само за жените в клуба.

— Разбира се.

— Не се нуждая от бодигард. Никакъв.

— Разбрано. Абсолютно разбрано.

— Добре. Работата е твоя.

— Супер.

Тя се върна в кухнята и отново се превърна в Жената от стомана.

— Повече няма да има никакви физически контакти помежду ни. Не и докато работя за теб. Съгласен ли си?

Тя не беше единствената, която можеше да дрънка глупости. Куп облегна рамо на вратата на хладилника.

— Хайде сега, скъпа… Наистина ли мислиш, че можеш да държиш ръцете си далеч от мен? — изрече го с възможно най-ленивия си, провлачен тон.

Сетне й посочи вратата на апартамента.

 

 

Пайпър прокара пръст по счупеното крило на дрона. Беше успяла да събере достатъчно парченца, за да различи серийните номера на модела и фирмата производител, но проверката в интернет и няколкото телефонни разговора установиха, че компанията е продала хиляди от този модел. Най-обезпокоителното, от което я побиваха тръпки, беше информацията, че точно този модел предлагаше видео стрийминг. Който беше изпратил дрона, беше видял разгорещената сцена с Куп.

Тя се втренчи мрачно през прозореца на кантората към паркинга. Това, което почти се бе случило между тях тази сутрин, в известен смисъл беше много по-лошо от сцената във фара, защото тя трябваше да бъде подготвена. Знаеше как й въздейства той и въпреки това отново се бе държала като пълна глупачка. Но вече край. Тялото му беше забранен плод. За по-голяма убедителност, младата жена се зашлеви яко по бузата.

Файза се обади и прекъсна самобичуването на Пайпър. Тя все още беше зашеметена от новопридобитата си свобода и пълна с вълнуващи истории, които накараха Пайпър да се усмихне. Тъкмо приключиха разговора и телефонът й избръмча с есемес от Ерик.

Получи ли съобщението? Вечеря довечера?

Ерик беше нейният сексуален спасител и тя вече бе започнала да обмисля къде да правят секс. Не й харесваше идеята вечно бдителната Джейда да види мъж да влиза в апартамента й. Но Ерик имаше съквартирант, а Пайпър вече беше преминала възрастта да прави секс, докато другарчето на партньора й играе Call of Duty^[1] от другата страна на стената на спалнята.

Младата жена се залови отново за работа. Рутинна проверка, за да разбере дали нямаше някакви нови отзиви за „Спирала“, и се натъкна на наскоро публикуван пост върху стената на клуба от някой, който се беше нарекъл Авер7777.

Спирала е най-евтиното място в Чикаго, където можете да си набавите всякакви видове готина дрога, без да ви намушкат или застрелят.

Тя можеше да заложи репутацията си, че никой не можеше да си набави каквато и да било дрога в „Спирала“ сега, след като Дел вече бе уволнен. Регистрира се като Смъркач69 и написа обиден отговор в същия тон, заклеймявайки Авер7777 като лъжец, а „Спирала“ като „шибана пустиня за дрога, където можеш само да свалиш най-готините мацки в града“.

 

 

В пет часа вечерта в петък Пайпър се срещна с Джен и Амбър в кафенето „Биг Шоулдърс“. Заведението беше едно от любимите им места, където любезните баристи предлагаха качествено кафе, а върху стената беше изписан стих на Карл Сандбърг:

Касапин на свине, прочут в света,

ковач на сечива, житар…

Пайпър не бе виждала приятелките си от две седмици и през целия ден беше очаквала срещата с нетърпение, но Джен бе необичайно оклюмала.

— Тъпия задник ме извика в кабинета си и ме попита какво мисля за един лифтинг на лицето.

Амбър Куан шляпна с длан толкова силно по масата, че чашите със специалния чай на заведението изтракаха в чинийките.

— Лицето ти е идеално! — възкликна тя. — Я го попитай той какво мисли за един процес за сексуална дискриминация!

Пайпър избухна в смях, когато чу благовъзпитаната и деликатна оперна певица да говори с такава ярост, и дори Джен се усмихна, но само за миг.

— Но аз съм притисната до стената — продължи тя унило. — Не искам да напускам града, а кой друг телевизионен канал ще наеме четиридесет и две годишна синоптичка?

С напредването на октомври дните ставаха по-къси и уличните лампи вече светеха.

— Може би трябва да му напомниш колко много жени, прехвърлили четиридесетте, гледат новините — посъветва я Пайпър. — Как мисли той, че те ще реагират, ако узнаят на каква дискриминация си подложена?

— Да бе, сигурно ще има голям ефект — промърмори Джен скептично. — Той ще изопачи цялата история, така че аз да изляза виновна, а през това време най-подмолно ще ме замени с някоя по-млада, по-красива, при това по-евтина. Сигурна съм, че след това всеки собственик на телевизионен канал от мъжки пол в града ще си изпотроши краката да назначи една отявлена портаджийка.

Тя имаше право.

Амбър разсея Джен с последните клюки от операта. Без Бърни, която да й мята заплашителни погледи, тя беше забавна и отпусната. Пайпър си отбеляза наум да поговори с Бърни за поведението й, независимо дали Амбър го искаше, или не. След това хвърли бомбата, като разказа какво бе видяла на Линкълн Скуеър.

Амбър и Джен я обсипаха с въпроси, на нито един от които тя нямаше отговор, защото преди два дни беше допуснала един възпълен възрастен мъж с дунапренов кашкавален резен на главата да й се изплъзне.

Мелодията на Бъфи ги прекъсна. Беше Куп и тя се извини, че трябва да вдигне.

— Какво има, шефе? — Шеф, не любовник.

— Логан Стрей.

— Тийнейджърът попзвезда?

— Той вече не е тийнейджър. Тази вечер ще дойде в клуба, за да празнува двайсет и първия си рожден ден, и ти ще бъдеш част от охраната.

— Аз не съм бодигард, забрави ли?

— Довечера ще бъдеш. Нищо не бива да се случи на този малоумен келеш, струващ деветдесет милиона долара, на мой терен.

— Той няма ли собствена охрана?

— Бодигардовете на поп звездите не умеят да казват „не“ на този, който подписва чековете със заплатата им. Искам наоколо да се навърта някой, който да докладва лично на мен. Клубът няма нужда от лоша публичност.

— Вече си се сдобил с такава. — Тя го информира за поста върху стената на клуба, който бе открила този следобед.

Куп не остана доволен да го чуе.

— Следи изкъсо тези драсканици и се постарай да се справиш с проблема. Не искам да дам на Диъдри повод да се откаже от сделката.

— Разбирам. Постът навярно е от никой, когото не са допуснали в клуба, но ще продължа да го следя отблизо.

— Постарай се да е наистина отблизо.

На няколко метра от нея забуча блендер. Тя пъхна пръст в ухото си, за да чува какво й говори.

— Тази вечер облечи синята рокля и се опитай да изглеждаш секси. За Логан и свитата му ти ще си специална хостеса.

— Така ще изглеждам като проститутка.

— Веднага щом те види, той ще разбере, че не си.

Пайпър не можа да реши дали това беше комплимент.

 

 

Логан Стрей и антуражът му цъфнаха точно след полунощ. Поп звездата беше висок почти колкото Пайпър, но в компанията на яките си бодигардове изглеждаше още по-дребен. Под черната плетена шапка се виждаше тъмнорус бретон, допълнен с рошава брадичка под долната устна. Слънчевите очила с тъмни рамки бяха излишни в полумрака на ВИП салона и тя потисна усмивката си, когато той се блъсна в масата. Може и да беше суперготин, но определено не блестеше с ум.

Три от жените от антуража му се бяха накиприли с миниатюрни парцалчета от ликра, в сравнение с които късата кобалтовосиня рокля на Пайпър изглеждаше скромна. Групата се настани в огромно сепаре с изглед към главния салон на клуба. Пайпър се представи на най-близкия от бодигардовете му като ВИП координатор, защото това звучеше по-добре от „специална хостеса“. Тя поздрави Логан, който я удостои само с бегъл преценяващ поглед.

Не след дълго групата вече бе поръчала две двулитрови бутилки шампанско „Арман дьо Бриняк“, два литра водка „Грей Гус“, няколко бутилки текила „Гран Патрон Платиниум“ и огромно количество кенове „Ред Бул“. Куп отдели от времето си, за да дойде лично да поздрави звездата. Логан скочи на крака и няколко пъти го потупа свойски по гърба. Бяха изминали само няколко дни от нападението над Куп и тя забеляза как той потръпна едва доловимо. Но когато тя пристъпи напред, за да се намеси, той я смрази с убийствен поглед.

Вече започваше да се дразни от изобретателните начини, с които Куп я държеше настрани от себе си. Това беше третата й нощ в клуба като дамски бодигард и опитите й да се сближи с останалите охранители само бяха увеличили враждебността им. Те и преди не я харесваха, но сега неприязънта им се бе засилила, след като разбраха, че първоначално Куп я бе наел за куче пазач. Младата жена не можеше да се отърси от притеснението за неговата безопасност. Щеше да се почувства по-добре, ако бе успяла да открие новия адрес на Кийт и приятелката му.

Беше се разчуло, че Логан Стрей е в клуба, и заведението се пръскаше по шевовете от посетители. Куп поседя малко при групата, отпивайки от чашата си със сода и ненавиждайки всяка минута от престоя си, макар че, както винаги, той се държеше сърдечно и дружелюбно, така че може би тя си въобразяваше. Но не й се струваше честно през остатъка от живота си Куп да се изживява като импресарио на нощен клуб.

Пайпър го спря тъкмо когато той се извини и напусна компанията.

— Явно изпитваш силни болки — прошепна тя. — Замъкни това свое невероятно тяло у дома и зарови нос в една от онези книги, които се преструваш, че не четеш.

Той й отвърна с преднамерения си, разтапящ сърцето провлачен тон:

— Изглежда, прекарваш доста време в мисли за моето тяло. Жалко, че още не съм решил дали да ти дам възможност да видиш повече от него.

Тя преглътна.

— Всичко е наред. Започвам връзка с… — За частица от секундата забрави името. — С Ерик. Нашият приятел, ченгето. Обмисляме да минем на следващия етап. — И може би наистина щяха да го сторят, ако някога се наканеше да отговори на есемесите му.

Куп явно се напрегна, или може би само така й се стори, защото прозвуча нехайно, както винаги:

— Той е играч.

— Известно ми е. Двамата сме идеални един за друг.

Той я изгледа намръщено и се отдалечи.

Не след дълго към нея се приближи Джоуна. Ако имаше коса, щеше да е наежена като на таралеж.

— Чух, че отново си се заяждала с едно от моите момчета и си го поучавала как да си върши работата.

Тя го удостои с най-добрата си имитация на разумен професионалист.

— Тази вечер клубът е препълнен, а ти знаеш, че преди два дни Куп беше ранен. — Куп беше обяснил, че раните му са вследствие на инцидент по време на спаринг. — Сигурна съм, че ще ти бъде благодарен, ако му спестиш мечешките прегръдки на почитателите.

Джоуна се навря толкова близо в лицето й, че тя можеше да види косъмчетата в носа му.

— Аз отговарям за охранителите и това включва и теб. Какво ще кажеш да го даваш като жена, да си завреш топките между краката и да не си пъхаш носа в чуждите работи.

— Престани да се държиш като кретен.

Това го вбеси.

— Откакто си дошла тук, се опитваш да контролираш всичко. За никого не е тайна, че ти стоиш зад уволнението на Дел.

Тя се изправи на абсурдно високите си токчета и наклони глава, за да го погледне.

— Дел беше безсрамен мошеник, но ти навярно го знаеш.

Джоуна вирна брадичка.

— В момента всичко ти е наред и се мислиш за голяма работа, но щом веднъж шефът спре да те чука, дори няма да си спомни името ти.

В главата й избухна огнена топка и Пайпър забоде показалец в гърдите му.

— Чакай ме в задната уличка, след като клубът затвори, негоднико. Тогава ще видим чии топки са по-големи.

Най-сетне бе успяла да пропука надутата му самоувереност.

— Ама ти сериозно ли? Искаш да се биеш с мен?

Не съвсем. Но само защото той беше грамаден, не означаваше, че е бърз, а и може би тя щеше да има късмет. Вероятно не, но може би. Изви устни и го изгледа презрително.

— А защо не?

Тъпанарят изду гърди.

— Аз не се бия с жени.

— Страх те е да не забременееш?

Той отстъпи назад, сякаш тя беше заразноболна.

— Ти си луда, знаеш го, нали?

Пайпър изкриви лице в гримаса, докато той се отдалечаваше. Навярно беше прав.

Към първите три жени в сепарето на Логан Стрей се бяха присъединили още две, всички млади и красиви. Тъй като по-рано Логан не беше проявил интерес към нея, Пайпър се изненада, когато й даде знак да отиде по-чевръсто при тях и да седне до него, но едва издържаше на високите токчета и не възрази.

— На колко си години? — попита той, когато тя се плъзна на пейката до него.

Нищо чудно, че заваляше думите, имайки предвид количеството, което се консумираше на масата.

— На трийсет и три, хронологично.

— Какво означава това?

Тя събу обувките си под масата и забеляза малката пъпчица, точно отстрани на брадичката му.

— Невинаги се държа като за възрастта си.

— Като по-голяма или по-малка се държиш? — попита той, искрено заинтригуван.

— Зависи от обстоятелствата.

— Ами в момента на колко си?

— Хм… на четиридесет и две.

— Сериозно? — Той се ухили. — Това е откачено. Аз си падам по по-възрастни жени. — Лъхна я прекалено сладникавата миризма на „Ред Бул“, примесена с вонята на „Грей Гус“. Звездата, изглежда, се затрудняваше да фокусира погледа си. — Хората си мислят, че животът ми е един безкраен купон, но не е. Трябва да се грижа за целия бизнес. Много хора зависят от мен.

За миг й заприлича на самотен петнайсетгодишен хлапак и Пайпър изпита жал към него. Тя имаше късмета да отпразнува двайсет и първия си рожден ден с шумна група приятели — хора, които я харесваха заради самата нея. Може би Логан знаеше, че без славата и парите му, нито един от тези хора нямаше да е тук.

Той пресуши и последната капка от питието в чашата си.

— Искам да танцувам.

Знаменитостите често напускаха ВИП салона, за да слязат на дансинга, но тази вечер в клуба витаеше странна атмосфера, която не й се нравеше. Прекалено много хора, всичко беше по-шумно от обичайното, гостите се блъскаха един в друг, сервитьорите изпускаха табли, хвърчаха отломки от счупени чаши. Току-що беше прекъснато сбиване и въпреки че Ърни и Брайън се намесиха толкова бързо, че едва ли някой бе забелязал, тя не искаше да има друго стълкновение.

— По-добре да си поговорим — предложи. — Тази вечер наистина е голяма блъсканица.

— Тъкмо т’ва е готино. — Той я сграбчи за ръката. — Хайде.

Момичетата в сепарето не изглеждаха доволни да го видят, че се изнася с нея, вместо с някоя от тях, но Пайпър трябваше да стои близо до ВИП персоната. А и Джен щеше да изпадне във възторг, когато й разкаже.

Клиентите на „Спирала“ бяха по-възрастни от обичайните му фенове, но въпреки това той беше знаменитост и тълпата започна да го притиска. Бодигардовете му образуваха преграда сред множеството. Диджеят премина тутакси на „Вече не съм твоята магия“, последния му хит.

Тя танцуваше прилично, но пиян или трезвен, Логан беше великолепен танцьор и Пайпър не се опита да си съперничи с него, а просто се остави на ритъма. Той й се ухили пиянски. Още хора заприиждаха към дансинга, опитвайки се да го приближат. Логан се придвижи към края на дансинга, грабна чашата, която му подаде един от пияните му придружители, и я пресуши.

Музиката загърмя още по-силно. Три грации с буйни гриви избутаха Пайпър. Когато започнаха да се отъркват в Логан, тя си представи как трио красиви акули разкъсват с наслада една много малка херинга. Едната обви ръка около шията му, а другата около кръста. Дори и пиян, Логан явно се изнерви. Охраната му, заедно с Джоуна и Ърни, започна да си пробива път към него, но нещо в решителността на жените изпълни Пайпър с увереността, че ще последва инцидент, ако някой от мъжете ги докосне. Тя се промуши напред и застана пред най-близко стоящата жена, но тя беше сама, а те бяха три…

И един Купър Греъм…

— Дами… — Той потупа другите две по раменете и в същото време даде знак на Пайпър да се приближи отново до Логан. — Аз се чувствам доста самотен.

Жените се спуснаха към по-тлъстата плячка.

Междувременно Логан изгуби равновесие. Пайпър не можеше да определи дали някой го беше бутнал, или той беше твърде пиян, за да се задържи прав, но тийнейджърският бог се олюля и сетне се строполи на дансинга. Тъмните му очила излетяха и в следващия миг изхрущяха под краката на един от танцуващите.

Двама от бодигардовете му се спуснаха напред, разбутаха всички, изпречили се на пътя им, и събориха двама мъже. Един от тях се стовари върху Логан, ала това не спря охранителите му, които се опитваха да си пробият път между жените, блокирали пътя им.

Пайпър се извъртя към двамата.

— Отдръпнете се! Веднага!

И като по чудо, те спряха. Куп помогна на падналите мъже да се изправят, потупа ги по гърбовете и ги покани във ВИП салона, за да ги почерпи по питие. Трите акули се промушиха през тълпата от танцуващи, опитвайки се да се доберат отново до своя идол — малката херинга. Куп пристъпи пред тях, готов да ги залее с чара си, въпреки че цялото това бутане и ръгане сигурно му причиняваше болка. Докато Пайпър помагаше на Логан да се изправи на крака, бодигардовете му започнаха отново да си проправят път през тълпата.

— Кажи на горилите ти да се отдръпнат! — изкрещя тя в ухото му. — И аз ще сбъдна и най-дивите ти мечти.

Той я изгледа с пиянска похотливост.

— Наистина?

— Еднопосочен билет за рая.

Докато той изпълняваше заповедта й, тя улови ръката му, издърпа го от дансинга и го повлече към кухнята.

Върху плота се виждаше огромен поднос, пълен с браунита с бърбън, сгушени в книжни кошнички. Тя почти не беше хапвала през деня и грабна две от тях, топли и ухаещи на шоколад.

— Ще си устроим частен купон — заяви на Логан.

Използвайки комбинация от сила и ловкост, тя успя да го избута нагоре по стълбите и да го вкара в апартамента си.

— К’во е т’ва? — изпелтечи той.

— Райската градина — отвърна тя сухо.

Той й се ухили накриво. Очите му без очилата бяха малки, кафяви и безлични.

— К’во имаш за пиене? — попита поп звездата, докато се опитваше да се подпре на плота, разделящ кухнята от всекидневната.

Пайпър имаше само две кутии сок и няколко бири. Изрита обувките си и вдигна двете смачкани браунита.

— Имам нещо много по-добро.

— Брауни с трева! — Фирканият до козирката поп идол щеше да сграбчи и двете, ако тя не беше дръпнала едното за себе си.

На вратата на апартамента се почука. Тя прекоси стаята боса.

— Кой е?

— Полиция. Отваряй, преди да сме разбили вратата.

— Много забавно. — Тя отвори и се усмихна уморено на Ерик.

— Току-що ми свърши смяната — рече той и влезе вътре. — Видях, че апартаментът ти свети.

Нещо, което можеше да види само ако беше карал надолу по уличката.

Той се разположи удобно на дивана, сякаш не бързаше да си тръгва. Междувременно Логан, видял униформения полицай, започна да тъпче двете браунита в устата си колкото се може по-бързо. Докато се подпираше на ръба на плота, той вдигна двете си празни ръце, оплескани с шоколад, и зафъфли с пълна уста:

— Шшамо баунии, чвек. Ниишу няямъши в тяях.

Което тя интерпретира като:

— Само брауни, човече. Нищо нямаше в тях.

Ерик я погледна. Тя сви рамене. Вратата се отвори и Куп влезе, без да чука.

Той огледа сцената — полицай Суперсекси, изтегнал се удобно на дивана, сякаш си е у дома, тя по боси крака с маркова рокля и здравата налял се деветдесетмилионов тийнейджърски поп идол, целият омазан с шоколад.

За миг върху лицето му се мярна развеселено изражение.

— И аз ти плащам за това?

— Не достатъчно.

— Куп! Радвам се да те видя, човече! — Ерик скочи, за да го тупне дружески по гърба, навярно доста болезнено изживяване за новодошлия.

Куп го шляпна малко по-силно от необходимото.

— Аз също.

С цялото това шляпане по гърба, никой от тях не забеляза, че Логан се бе изнизал в коридора. Докато не чуха някакво шумолене, последвано от звънък младежки глас:

— Мъртъв си!

И ето че отново се започна…