Сюзън Елизабет Филипс
Сияйна звезда (18)

18

Пайпър се нагласи в леглото, изгаси лампата и подпъхна завивката под себе си. Животът й беше пълна бъркотия. Спеше с шефа си, или вероятно бившия си шеф, който може би беше или не беше бившият й любовник, но тогава какво правеше той тук и защо тя изобщо му позволяваше да остане? Чувстваше се толкова нещастна, че за нищо нямаше смислен отговор. Нямаше финансова сигурност. На практика беше бездомна. И в единствения случай, който имаше значение, тя доказа, че е некадърен детектив.

Водата в банята спря, вратата изскърца и матракът хлътна. Тя се премести колкото можа по-далеч от него, ала той не направи опит да я докосне. Пайпър се почувства едновременно обидена и облекчена.

Събуди се по средата на изгарящ еротичен сън и почувства, че той е проникнал в нея. Беше влажна и отзивчива, тялото й потръпваше. Той я притискаше с цялата си тежест, сякаш все още беше полузаспал, и те приличаха повече на две животни, отколкото на човешки същества. Когато всичко свърши, двамата бяха напълно будни, не си проговориха, раздалечиха се един от друг и най-накрая заспаха сред хаоса на това, което се беше случило.

 

 

Когато се събуди на следващата сутрин, Куп беше сам и го измъчваше ужасен махмурлук. Закри очите си с ръка. За пръв път, откакто клубът беше отворен, той се беше напил. Всичко беше започнало няколко часа преди да затворят, когато изпи две питиета, после още две, след това още две, докато накрая усети, че не може да шофира. Той никога не си беше падал по алкохола, в младостта си предпочиташе да изпуши няколко цигари марихуана, а когато стана по-възрастен, му стигаха една-две бири. Но миналата вечер, докато наблюдаваше Пайпър да се движи из клуба, усети как всичко му се изплъзва.

Тя сякаш беше едновременно навсякъде — държеше под око гостите, сервитьорите и него. Беше се наложила над охранителите и един от тях постоянно бдеше над него. Беше по-лесно да не е постоянно нащрек, но възраженията му бяха по принцип. Само защото повече не участваше в играта, не означаваше, че не може да се грижи за себе си. Изръмжа на Джоуна да прибере момчетата си, но кучият син се страхуваше повече от нея, отколкото от него, и нищо не се промени.

Искаше му се да я изрита от този апартамент. Нуждаеше се от мястото за нощи като тази. Искаше си обратно живота такъв, какъвто беше, преди тя да нахлуе в него.

Нещо го жегна в стомаха, нещо, което се преструваше, че не забелязва. Същото нещо, което всеки ден все повече заплашваше да излезе на повърхността. При това без никаква причина. Той имаше всичко, което искаше. Пари. Слава. От години не се бе чувствал по-добре физически. Колкото до „Спирала“… Клубът беше претъпкан, откакто преди три вечери отново го бяха отворили. А черешката на тортата беше, че Диъдри го покани следващия понеделник да й гостува във фермата й. Игривият начин, по който бе отправила поканата, подсказваше, че чакането му беше към края си. Всичко беше точно както го искаше.

Въпреки това… Куп не беше щастлив.

И всичко беше заради Пайпър.

Тя имаше мечта — също като него. Една-единствена цел, която я караше всяка сутрин да става от леглото и я поддържаше през деня. Страст. Тогава защо той имаше чувството, че животът му се беше превърнал в забулено отражение на нейния?

Тя се появи на прага по дънки, с намръщена физиономия. Косата й беше още мокра, значи навярно си бе взела душ, въпреки че той не я беше чул. Спря се и го погледна.

— Повече не мога да продължавам така, Куп.

Той се надигна от възглавниците.

— Може ли първо да ме оставиш да се събудя?

— Не спя с мъж, който не ме уважава.

Това го вбеси.

— Кой е казал, че не те уважавам?

— Как би могъл, след начина, по който оплесках всичко?

— Дяволски си права, че го оплеска. — Куп скочи гол от леглото и влетя в банята, където завъртя докрай кранчето на душа. Мразеше да го притискат в ъгъла, а тъкмо това правеше тя.

Не можа да я уволни, защото й се доверяваше — не и за пръстена, това беше сигурно — но за живота си. Някак си тя се беше превърнала в солта, която придаваше вкус на всичко. Може би това обясняваше защо беше толкова нещастен.

Всичките му чисти дрехи бяха в офиса и той излезе, увит с кърпа около кръста. Тя, разбира се, го чакаше.

— Извинявам се — пророни.

— И би трябвало. Понякога си мисля, че живееш само за да ми утежняваш живота.

— Не се извинявам за това. Извинявам се, задето се опитах да проведа откровен разговор с теб, преди да си изпил кафето си. — Тя му подаде димяща чаша.

Докато Куп я поемаше от ръката й, осъзна, че тя се взира в нещо. В него. Или по-точно в гърдите му. Тя си падаше по гърдите му. А той беше само по кърпа около кръста. Отпи щедра глътка от чашата и я остави да се наслади на гледката.

Пайпър с мъка откъсна очи и ги насочи към лицето му.

— Не разбирам защо не ме уволни и никак не ми се нрави чувството, че може би ме държиш на работа, защото спя с теб.

Все едно му беше ударила плесница.

— Това са пълни глупости! За такъв ли мерзавец ме мислиш?

— Изобщо не мисля, че си мерзавец.

— Тогава защо каза това?

— Защото не мога да се сетя за никаква друга причина.

— А какво ще кажеш за ето тази? Ти си най-добрият охранител, който някога съм имал.

Още докато думите излизаха от устата му, той осъзна, че не биваше да ги казва. Тя се взря в него с безкрайно тъжно лице, после се обърна и тръгна към вратата.

Той я спря, докато вземаше голямата си торба, преди да излезе.

— Действително си такава, Пайп. Но не това е причината, за да не те уволня. — Горещото кафе се разля върху опакото на ръката му и той засмука опареното място. — Смятах да те уволня — призна той и остави чашата. — Ти направи голяма грешка и аз бях много ядосан. Но работата е там, че… Ти си аутсайдер, който е готов да работи два пъти по-усърдно от всеки друг. А това са играчите, които най-много съм харесвал в моя отбор.

До този момент той не бе успял да го признае дори пред себе си, но сега, след като го изрече, се почувства много по-добре.

За миг очите й грейнаха, което му хареса, но сетне потъмняха, което не му хареса.

— Оценявам това — рече тя. — Но жестоката истина е, че от мига, в който ме нае, до сега не съм се приближила и на сантиметър до разрешаването на случая ти. И нямам никаква идея какво да правя.

— Ще намериш решение на проблема.

— Как можа да го кажеш?

— Защото точно това ще направиш.

 

 

Заради вярата на Куп в нея в гърлото й заседна буца с големината на футболна топка. През цялата седмица Пайпър я разнася със себе си. Не можеше да го разочарова. Не биваше. Но после се запита дали решителността да се докаже пред Куп беше по-различна от продължаващата и до днес битка да спечели одобрението на Дюк. Не, това беше различно. Необоснованият страх на Дюк заради безопасността й не му бе позволил да й даде шанса, за който тя копнееше — шанса, за който той я бе отгледал и възпитавал. За разлика от баща й, Куп й бе дал възможността, която Дюк й беше отказал, и тя не можеше да го разочарова.

В понеделник сутринта се озова в сградата, където се помещаваше централата на „Старс“ в окръг Дюпейдж. Логото на отбора — три пресичащи се златни звезди в небесносин кръг — беше гравирано върху стъклената стена на кабинета на пиара, опасваща главното фоайе. В осветени ниши, защитени с бронирано стъкло, бяха изложени най-ценните трофеи на отбора, а посетителите се разписваха край впечатляващото бюро на рецепцията, изработено от гранит с цвета на слонова кост, във формата на полумесец.

Тъй като футболният сезон беше в разгара си, в кабинета на пиара кипеше оживена дейност — телефоните звъняха, компютърните екрани блестяха, забързани хора влизаха и излизаха. Куп най-сетне й бе осигурил достъп до пощата му, която се преглеждаше и сортираше от млада, напориста жена, агент по рекламата, гримирана с очна линия в стил „котешко око“. Тя я заведе до единственото празно бюро в помещението и й обясни процедурата.

— Ние се грижим за по-голямата част от пощата, която Куп получава от феновете си. Изпращаме по имейла картички с автографа му, отговаряме на най-често задаваните въпроси и имаме специален подаръчен комплект за хлапетата, които му пишат. Съгласуваме с агента му молбите за лична среща. Въпреки че се е оттеглил, той все още получава много писма от почитателите си.

— Има ли враждебни сред тях?

— Не много. Само по време на първия си сезон в „Старс“ получи няколко след два изгубени мача. „Върви си в Маями.“ Такива неща. Феновете не знаеха, че той играеше със счупен пръст.

— Ами жените?

— Изпращат бикини, голи снимки. Виждали сме всякакви неща. И като казвам всякакви, говоря съвсем сериозно. — Тя посочи към бюрото. — Действай. Не е нужно да бързаш и ми кажи, ако се нуждаеш от още нещо.

— Благодаря.

Пайпър се настани зад купчината листове — обикновени писма и разпечатки от имейли. Повечето бяха молби за автографи и снимки. Някои бяха наистина много мили. Хлапета, които го идолизираха. Фенове, следили кариерата му от самото начало. Едно писмо беше от мъж, изгубил сина си в автомобилна катастрофа и открил утеха за мъката си в спомените колко много синът му обожавал Куп. Пайпър го взе, защото реши, че Куп трябва лично да му отговори. Имаше и писма от родители на деца със спортни заложби, търсещи съвета му.

И от жени. Снимки, придружени с писма, изреждащи качества, правещи ги достойни да бъдат следващото гадже на Куп: атлетична натура, кариера на модел, степен от колеж по спортен мениджмънт, специални сексуални умения по френска любов.

Докато Пайпър размишляваше над писанията, усети лека промяна на атмосферата в стаята. Вдигна глава.

На прага стоеше Фийби Съмървил Кейлбоу, собственичката на „Чикаго Старс“, съпруга на бившия главен треньор и настоящ президент на „Старс“ Дан Кейлбоу, майка на четири деца и единствената най-влиятелна жена в НФЛ, ако не и във Вселената.

Пайпър скочи на крака, когато собственичката приближи до бюрото.

— Госпожо… ъ… госпожо Кейлбоу.

Фийби Съмървил Кейлбоу я огледа от главата до петите.

— Значи вие сте детективката на Куп.

Фактът, че Фийби Кейлбоу знаеше за съществуването й, беше толкова смайващо потресаващ, че Пайпър не можа да направи нищо повече от това, да кимне разтреперана.

— Моите куотърбекове имат навика да се забъркват във връзки с необикновени жени — констатира тя.

Тези връзки бяха широко отразени в медиите и като всички останали в Чикаго, Пайпър бе запозната с любопитните истории. Кал Бонър се бе оженил за световноизвестна физичка. Кевин Тъкър имаше за съпруга авторка на детски книги, спечелила множество награди. Ексцентрична художничка за всеобща изненада бе покорила сърцето на Дийн Робилард. И това не се отнасяше само за куотърбековете. Легендарният уайд рисийвър на отбора Боби Том Дентън се бе оженил за бивша служителка в старчески дом.

Госпожа Кейлбоу даде знак на Пайпър да седне обратно на стола си, после приседна на ръба на бюрото и кръстоса крака. И на средна възраст, тя все още бе красива блондинка, със стройно и гъвкаво тяло и дори очилата с рамки от черупка на костенурка, запазена марка за умните жени, не можеха да засенчат аурата й на зряла сексуалност.

— И така, какви са намеренията ви спрямо моето момче?

Пайпър не беше свикнала да изпитва страхопочитание към знаменитости, но в присъствието на Фийби имаше чувството, че е изправена пред някакво величие. Младата жена преглътна с усилие.

— Не мисля, че имам някакви намерения.

Госпожа Кейлбоу изви скептично едната си красиво оформена вежда.

— Ние… Това приключи — заекна Пайпър. — В момента отношенията ни са изцяло професионални. Просто върша работата, за която са ме наели. И… Откъде знаете за мен?

— Аз следя всичко, което се случва с моите хора — отвърна госпожа Кейлбоу с насмешлива усмивка. — Четете ли?

— Да чета?

— Книги.

— Разбира се. Трилъри. Криминалета. Полицейски драми. Поне до миналия месец, когато започнах да работя до толкова късно. Харесвам и биографични и автобиографични романи — продължи да бръщолеви Пайпър. — Но само за жени. Съзнавам, че е сексистко, ала това са истории, които ме вълнуват и са близки до моята душевна нагласа. О, и готварски книги. Мразя да готвя, но обичам да чета за това. И техническа литература. — Застави се да млъкне.

— Интересно. — Госпожа Кейлбоу спусна крака от ръба на бюрото, крака, които все още биха могли да й извоюват място сред състава на някоя танцова трупа. — Беше ми приятно да се запознаем, госпожице Дъв.

Тя се отдалечи с плавна походка от офиса, оставяйки Пайпър да се чуди какво се беше случило току-що.

 

 

Пайпър остана в централата на „Старс“ до средата на следобеда. Беше успяла да прерови цялата кореспонденция на Куп и спортното му досие. На път към колата, я обзе познатият смут. Нищо от прочетеното не събуди подозренията й за заплаха. Докато излизаше на двулентовото шосе, отбелязано с табелата „Старс Драйв“, отново се опита да разбере какво й убягва и за пореден път не стигна до никакво заключение.

Вместо да се насочи на изток към града, тя пое на запад по магистралата „Рейгън“. Не беше виждала Куп, откакто преди две вечери прекараха нощта заедно, но вчера сутринта му се обади, за да се увери, че той не планира да посещава многолюдни места или да се отправи на самотен излет.

— Ще отида в дома на Хийт и Анабел, за да гледам мача на „Старс“ — информира я той.

Пайпър го попита защо не гледа мачовете на стадиона. Той изтъкна колко нечестно ще е спрямо новия куотърбек на „Старс“, всички камери на стадиона да следят реакцията му на всяко отиграване на терена.

— Диъдри покани и двама ни на домашно парти с преспиване в понеделник вечерта — обяви той.

— Това би трябвало да те направи щастлив.

— Това, което ще ме направи щастлив, е едно финансово обвързване с нея.

— Значи продължаваш? — попита тя. — С изграждането на империята си?

— Разбира се, че продължавам. Защо изобщо питаш?

Защото ръководенето на верига от нощни клубове не й се струваше подходящо занимание за Куп, но тя си премълча. Освен това не спомена, че той лесно би могъл да се обвърже с Диъдри и в личен план. Но Куп навярно вече го знаеше.

— Харесвам Диъдри — рече тя предпазливо. — Въпреки че тя ме уволни.

— Аз също я харесвам. Много.

И защо да не я харесва?

Пайпър зави по отбивката при Фарнсуърт и продължи на север. Не искаше да ходи на партито с преспиване във фермата на Диъдри, но също така не желаеше за два дни да изпуска Куп от погледа си, затова се съгласи да се срещнат там.

Сейнт Чарлс беше красив град на брега на Фокс Ривър, на около 65 километра западно от Луп. Семейната ферма на Джос бе разположена на северозапад, до портала се издигаха каменни колони, а бяла дървена ограда опасваше имението. Пожълтелите листа на дърветата, извисяващи се от двете страни на алеята за автомобили, се сипеха върху капака на колата, докато приближаваше към голяма двуетажна бяла къща. Пайпър паркира сонатата между теслата на Куп и един червен лексус. Фермата приличаше на действаща, с конюшня, плевня и оградена ливада за конете. Полетата бяха изорани и подготвени за засяване през следващата година.

Единствените й познания за домашни партита бяха почерпани от английските романи, но фермерската къща беше определено американска, с просторна предна веранда, украсена с разноцветни тикви, царевични снопи, хризантеми и гърнета с декоративно къдраво зеле, подредени в горния край на стъпалата. Комплект дървени люлеещи се столове с оранжеви и кафяви възглавнички бе разположен от двете страни на боядисаната в масленозелено входна врата, над която висеше венец от листа, бобови шушулки и дребни лагенарии. Аранжировката сякаш бе излязла от корицата на списание.

Появата на икономката на средна възраст, облечена в дънки и бяла тениска, разсея обзелото я непознато чувство на копнеж.

— В момента всички са на езда — осведоми я жената, докато я отвеждаше в стаята й, — но скоро ще се върнат. Ако желаете, можете да разгледате наоколо.

Тъй като беше седяла през по-голямата част през деня, Пайпър с удоволствие надникна в плевнята и селскостопанските постройки. Икономката я осведоми, че във фермата се отглежда царевица, соя, пшеница, но има и голяма зеленчукова градина, където няколко тикви бяха останали, както и една-две глави зелки, броколи и манголд, зеленчук, който тя нямаше да разпознае, ако Куп не й го беше показал в градината си. В конюшнята три празни клетки, застлани със свежо окосено сено, очакваха завръщането на обитателите си.

Пайпър ги съзря, преди те да я видят. Диъдри, яхнала красива дореста кобила, яздеше между Ноа и Куп, който бе възседнал сив петнист жребец. С изправената си стойка, тъмна коса, прибрана отзад на тила, с шапка за езда и бричове, тя изглеждаше готова за конно шоу. Колкото до Куп… Пайпър никога не го бе виждала по-спокоен и доволен. Тялото му се движеше в съвършен синхрон с коня и тя за сетен път се зачуди как човек, на когото селският живот беше в кръвта, в същото време се чувстваше като у дома си в големия град.

Докато Пайпър стоеше до вратата на конюшнята, конярят, който слушаше в ъгъла Лил Уейн^[1], се надигна и се захвана за работа. Куп скочи от коня си със същата ловкост и грациозност, с които лъжеше защитата на противниковия отбор. Пайпър се зазяпа в дънките, обгръщащи плътно бедрата му, после си заповяда да отвърне поглед.

След като Диъдри слезе от коня, Куп преметна ръка през раменете й. Приличаше на влюбен мъж. Разрошена коса. Непринуден смях. Сякаш радиоактивна бомба избухна в сърцето на Пайпър.

Той най-после я забеляза и свали ръка от раменете на Диъдри, но не от чувство на вина, а за да подаде юздите на коняря.

— Трябваше да дойдеш по-рано, Пайп. Ездата беше страхотна.

— Ти си роден ездач, Купър. — Похвалата на Диъдри беше искрена, без сянка на кокетство. — Явно в детството си прекарал доста време върху гърба на коня.

— Никога не се научих да яздя добре — отвърна той, — но се справях.

Диъдри му се усмихна широко.

— Мисля, че язди много добре.

Пайпър едва се сдържа да не повърне.

Чак сега забеляза Ноа. Скъпото кожено сако и безупречно изгладената дънкова риза подсказваха, че той се чувства много по-добре зад бюрото.

Много скоро стана ясно, че Диъдри бе планирала домашно парти в съвсем тесен кръг — само за тях четиримата. На Пайпър не й бяха нужни детективски умения, за да разбере, че Диъдри се правеше на сватовница. Може би просто й доставяше удоволствие да урежда срещи или се надяваше, че Пайпър и Ноа ще се харесат, за да си разчисти пътя към Куп. Но между Пайпър и Ноа Паркс никога не би могло да се зароди връзка. Той беше умен, а и чертите му не бяха непривлекателни, но изглежда, не притежаваше и капка хумор.

Куп посочи към полето зад градината.

— Каква беше реколтата от пшеницата при цялото това дъждовно лято, Диъдри?

— Срам ме е да си призная, но не знам. Имаме арендатори, които обработват земята. Докато съпругът ми беше жив, той бе запознат с цялата дейност във фермата, но аз само яздех и си почивах.

— Сам обичаше фермата — намеси се Ноа. — Тя принадлежи на семейството му от три поколения.

Докато се отдалечаваха от конюшнята, Диъдри им разказа как двамата с покойния й съпруг съборили до основи старата фермерска къща и построили нова. Говореше сухо и прозаично за Сам. Диъдри Джос беше жена, която предпочиташе да не показва емоциите си.

Ноа закрачи до Пайпър и тя започна не особено деликатно да опипва почвата.

— На Диъдри сигурно й е било много трудно. Толкова млада да загуби съпруга си. Доколкото си спомням, при инцидент с моторна шейна, нали?

— Карал е прекалено бързо.

— Какъв беше той?

— Сам ли? Добряк, много забавен. Малко безотговорен. Всички го харесваха. Трудно беше да не го харесаш. Бяха женени само от пет години.

— Щастливи ли бяха?

Тя очакваше Ноа да я отреже, но той й отговори.

— Бяха луди един по друг, но тя поемаше семейните отговорности.

Когато стигнаха до къщата, Диъдри обяви, че след час ще се сервират коктейли във вътрешния двор.

— Куп, нека ти покажа твоята стая.

Която се оказа доста далеч от тази на Пайпър.

Пайпър изми лицето си, сложи си лек грим, но остана с панталона и пуловера, с които беше облечена в централата на „Старс“. Посегна към голямата си чанта, за да провери телефона си, но се сети, че го е оставила в колата, и слезе долу да го вземе.

Лек ветрец шумолеше в клоните на дървото близо до къщата. Във въздуха се усещаше уханието на есента, което тя обичаше. Вече почти се бе стъмнило и фенерите, разположени в ъгъла на плевнята, осветяваха нейната соната, теслата на Куп и лексуса. Докато вървеше към колите, забеляза номера на лексуса. АРАРАТ.

Над главата й изкряска бухал и се спусна към дърветата отвъд плевнята. Някакъв бегъл спомен упорито я глождеше, но не можеше да добие ясни очертания. Пайпър извади телефона от чантата си и изпрати есемес на Джен, за да разбере дали е върнала обаждането на Ерик. След това се отправи обратно към къщата.

Тримата бяха насядали около огъня, запален в каменно огнище. В двора имаше външна кухня с грил, умивалник и кухненски плот с плочки. Градинските лампи осветяваха мястото и хвърляха бледа светлина върху плувния басейн, покрит за през зимата. Ноа явно подлагаше Куп на кръстосан разпит.

— … и ти също си получил доста лоша публичност. Извинявай за безцеремонността, но това е признак на лош мениджмънт.

— Това е признак на лош късмет — контрира Куп.

— Знаеш, че от самото начало бях против това начинание — продължи Ноа. — Никога не съм харесвал идеята да се правят такива големи инвестиции в прищевките на професионални спортисти, които и без това имат повече пари, отколкото могат да похарчат. Присъстващите се изключват.

Диъдри оставаше мълчалива, заслушана в отговорите на Куп и въпросите на Ноа.

— За нас инвестицията е прекалено рискова — рече Ноа. — Ние не познаваме развлекателната индустрия и не сме наясно с пазара.

— Беше ли наясно с китайския пазар за инсталации за пречистване на водата, когато направи онази инвестиция? — обърна се Куп към Диъдри. — Поемането на няколко добре пресметнати риска прави бизнеса по-интересен, нали?

Диъдри заговори за пръв път.

— Харесва ми идеята за разнообразие да инвестирам в така наречените „индустрии на греха“, макар че Ноа изтъкна някои доста разумни възражения. Фактът, че той много рядко греши, е причината толкова да се колебая.

— Този път той греши — парира Куп. — И, Диъдри, колкото и да се наслаждавам на гостоприемството ти… И колкото и да ми се иска да работя с теб, вече е време да вземеш решение. Ще ти дам още два дни. След това ще продължа без теб.

Куп не желаеше да продължи. Пайпър знаеше, че Диъдри беше единственият партньор, който той искаше.

Диъдри далеч не изглеждаше притеснена.

— Не мисля, че ще ни е нужно чак толкова дълго време — усмихна се тя.

— Пайпър! — Ноа се изправи. — Позволи ми да ти предложа нещо за пиене. Коктейл? Вино?

— Предпочитам бира. — Тя пристъпи в осветения кръг. — Каквото пие Куп.

— Явно двамата с Куп имате много сходни вкусове. Не е изненадващо, че работите заедно. — Ноа приближи до външния бар. — Това е още един от въпросите, които имам. Ти, изглежда, си довереница на Куп…

Дали беше игра на въображението й, или той придаде на думата някакъв скрит смисъл?

Ноа извади охладена чаша от малкия вграден хладилник.

— Знаем, че той беше велик куотърбек, но дали е велик бизнесмен?

За пръв път Диъдри показа признак на нетърпение.

— Как очакваш тя да отговори на въпроса ти?

— По свойствения й открит и честен маниер — отвърна Ноа. — Пайпър го познава по-добре от всички нас, а аз започнах много да ценя мнението й. Така че кажи ни, Пайпър. Виждаш ли Куп като капитан на индустрия?

— Виждам Куп като преуспяващ във всяко начинание, с което реши да се заеме — каза Пайпър предпазливо.

Ноа се приближи към нея с охладената чаша.

— Но дали ръководенето на нощни клубове е това, с което трябва да реши да се заеме? Кажи ни какво ти подсказва инстинктът?

Не. Абсолютно не.

Куп повдигна вежда към нея, за пореден път четящ мислите й.

Тя взе чашата.

— Нямам намерение да оценявам надеждите и мечтите на Куп, но ще кажа само, че не бихте могли да изберете по-честен и по-трудолюбив бизнес партньор.

Икономката ги прекъсна със смутено лице. Причината тутакси стана ясна, когато двама униформени я последваха във вътрешния двор.

— Диъдри, тези мъже са от полицейското управление в Сейнт Чарлс.

Пайпър скочи на крака. Диъдри изглеждаше само любопитна.

— С какво мога да ви помогна?

Те не й обърнаха внимание и се съсредоточиха върху Куп.

— Господин Греъм, ще трябва да дойдете с нас. Имаме заповед за вашия арест.

Куп пристъпи напред.

— Това е абсурдно. Какво е обвинението?

Полицаят изгледа мрачно Куп.

— Сексуално насилие.