Сюзън Елизабет Филипс
Сияйна звезда (15)

15

Понеделник сутринта й се обади собственикът на магазина за хранителни стоки в съседство, който бе видял листовката й. Искаше да я наеме да разследва иск за трайно увреждане по време на работа, подаден от бивш служител, на име Уайли Хил, който според него симулираше. Пайпър се отправи към южната част на града, за да го проучи.

„Пилзен“ беше квартал на Чикаго, населен предимно с мексиканци, богат на улично изкуство и имигрантски традиции. Двама мъже се бяха облегнали на фреска, изобразяваща Девата от Гуадалупе, и наблюдаваха преминаващата по тротоара двойка хипстъри. Възрастна жена, нахлузила домашни чехли, се изкачи по стълбите от апартамента си в сутерена, за да премете тротоара.

Най-сетне се появи и Уайли. Седна да изпуши цигара на горното стъпало на верандата на шумна къща, където живееше в стая под наем. Пайпър се радваше, че има нов клиент, но дебненето беше най-неприятната част от работата й. Първо, защото беше отегчително и второ, защото така имаше на разположение твърде много време за размишление, особено днес.

Двамата с Куп бяха прекарали по-голямата част от вчерашния ден в леглото и нито веднъж не беше почувствала пустотата, която винаги я връхлиташе, когато беше с мъж — внезапно отчуждение, което я караше да търси извинения, за да си тръгне. С Куп разговорите бяха почти толкова интересни и вълнуващи, колкото и сексът. Тя му описа няколко от най-интригуващите разследвания на Дюк. Той й разказа за живота в ранчото и градското градинарство. Двамата споделяха изненадващо сходни мнения за политиката и религията. Той дори беше изкопчил от нея няколко истории за шизофреничното й детство и юношество, които сега тя съжаляваше, че бе споделила. Прекалено много разговори. Прекалено много разкрити кътчета от душата й, които не желаеше той да види. От сега нататък щеше да си тръгва от апартамента му веднага щом той облечеше дрехите си.

Уайли Хил или наистина беше повредил гръбнака си, докато е разтоварвал кашони със стока, или беше най-мързеливият мъж на земята, защото не правеше нищо друго, освен да седи на стъпалото пред къщата. В късния следобед, когато повече не можеше да понася скуката, Пайпър отскочи набързо до кантората, за да поработи малко върху уебсайта си. Тъкмо се канеше да заключи и да продължи с наблюдението над Уайли, когато се появи Куп, донасяйки със себе си мощна вълна на тестостерон. Той се огледа наоколо, задържайки поглед върху сложените в рамка плакати с кориците на евтини криминални списания.

— Ти наистина имаш офис.

— Малко по-скромен от твоя, но ще ми свърши работа, докато открия новите си луксозни помещения в „Ханкок“^[1]. — Тя крадешком захлупи с корицата надолу бележника, в който пишеше. — Какво правиш тук?

— Любопитен съм да видя как живее другата половина на човечеството. — Пресегна се и обърна бележника, който тя се беше опитала да скрие. — Твоят таен дневник?

Пайпър възнамеряваше да запази за себе си това, което бе научила, докато не разполагаше с повече информация, но вече не можеше да го стори.

— Най-после проследих местоположението на бившия ти барман. Работи в евтин бар, в Бриджпорт.

— Май не смяташе да ми кажеш?

— След като разговарям с него. За това ми плащаш, не помниш ли?

— Правилно. — Неканеният й гост заобиколи краищата на килима, за да поровичка в пръстта на орхидеята върху перваза на прозореца, подарък от Амбър. — И кога смяташ да се видиш с него?

— Довечера. Смяната му започва в девет. Утре сутринта ще ти се обадя.

— Няма нужда. Идвам с теб. Удавила си тази орхидея.

— Благодаря за информацията, а и ти само ще усложниш нещата. А сега си върви. Трябва да извърша малко проследяване за един нов клиент. — Освен това само като дишам един и същ въздух с теб, ми се замайва главата.

— Супер. Идвам с теб. Ще ми е интересно да надзърна в по-съмнителната страна на живота ти.

— Наблюдението ще е твърде отегчително за теб.

— Ще го преживея.

И отначало се справи. Но след няколко часа Куп взе да става неспокоен и започна да рови из задната седалка на колата й.

— Тук има ли нещо за хапване?

— Само огризки.

— Какво е това? — Той вдигна розовия й Тинкълбел.

— Лъжица за сладолед.

— Доста странна лъжица за сладолед. — Любопиткото надникна в найлоновата торба на уреда, сетне я погледна. — Винаги съм се питал как жените…

— Сега вече знаеш. Остави го на мястото му.

Тя бе паркирала колата на ъгъла срещу занемарената къща в „Пилзен“, където живееше Хил. Докато от съседния магазин за винтидж облекло гърмяха мексикански ритми, Куп отвори жабката и затършува вътре. Когато му писна, започна да човърка разхлабения панел на арматурното табло. На Пайпър от все сърце й се щеше той да стои неподвижен, за да се опита да забрави, че е в колата. Сякаш това беше възможно.

— Откъде знаеш, че този тип е вътре? — попита той.

Тя посочи към най-горния етаж.

— Няколко пъти мина покрай онзи ъглов прозорец.

— Може би е излязъл за вечерта.

— Би могъл.

— Ами ако наистина си е контузил гърба по време на работа?

— Тогава си заслужава парите.

Един лоурайдър автомобил мина покрай тях. Куп преметна ръка през облегалката на седалката и пръстите му докоснаха рамото й.

— Знаеш ли, не е нужно винаги да си най-коравият воин в дългата викингска лодка.

Изобщо не биваше да му разказва за възпитателните методи на баща си. Налагаше се да ограничи щетите.

— Аз не съм романтичка, ако това имаш предвид. Не мечтая за съпруг и къща, пълна с наши миниатюрни копия. Докато растях и се грижех за баща ми, имах достатъчно възможности да упражнявам домакинските си умения. — Както и никога да не хленчи, да не плаче или да не признава неувереността си.

— Разбираемо е, че баща ти е бил прекалено загрижен за теб, имайки предвид случилото се с майка ти, но от негова страна е било огромна грешка да завещае цялото си имущество на мащехата ти.

Пайпър сви рамене, сякаш не беше кой знае какво.

— Каква беше майка ти?

— Тя обичаше приключенията. Много забавна. Не беше домошарка. Пълна противоположност на моя старец. Малко приличаше на теб. Само че беше мила и сладка.

Пайпър се усмихна. Входната врата на съборетината се отвори и отвътре се появи нервен тип с костеливо лице и сплъстена коса, дълга до раменете. Пайпър се изправи в седалката си.

— Това е той.

Хил седна на горното стъпало на верандата и запали цигара. Известно време Куп го наблюдава, докато пушеше, после погледна часовника на телефона си.

— Това е все едно да наблюдаваш как съхне боя, а е едва седем часът вечерта.

— Не беше нужно да идваш с мен.

— Надявах се да участвам във вълнуваща гонка.

Както и тя.

Уайли се изправи и се протегна. Пайпър взе никона си, нагласи го на фокус и щракна няколко снимки.

— Едва ли е доказателство за нещо — отбеляза Куп.

— Работодателите обичат да знаят, че си вършиш съвестно работата.

Уайли довършваше третата си цигара, когато извади мобилния си телефон и го притисна до ухото, сякаш току-що му бяха позвънили. Каза няколко думи, метна фаса в решетката на канавката и пое надолу по улицата, движейки се малко бързо за човек с контузен гръб. Настани се зад волана на стара сива тойота корола. Пайпър извади обектива на фотоапарата през прозореца и направи още една снимка, докато обектът на наблюдението й потегляше.

— Сега може ли да се впуснем във вълнуваща гонка? — поинтересува се Куп.

— Може би следващия път.

 

 

Пайпър беше добър, внимателен и ловък шофьор. Той го беше забелязал по време на пътуването им до Канада. Тя следваше королата на безопасна дистанция, когато колата се насочи на север, измина няколко пресечки, зави по „Расин“ и отново излезе на Осемнайсета улица. Накрая Уайли подкара по-бавно по една улица, частично затворена за ремонт. Куп видя магазин за алкохол и закусвалня, предлагаща такос, но наоколо нямаше нищо друго. Пайпър спря на мястото, запазено за доставчиците, остави никона и грабна мобилния си телефон.

— Остани тук — нареди, докато отваряше вратата на колата. — Говоря сериозно, Куп. Ти си прекалено набиващ се на очи.

Никак не му бе приятно, че тя имаше право, но вечерта беше топла и улицата бе достатъчно оживена, така че със сигурност някой щеше да го разпознае. Въпреки това кварталът беше опасен и той не желаеше да я оставя сама.

Погледна часовника си, когато тя изчезна зад бариерата пред ремонтирания участък. Беше с нея вече няколко часа, а все още не й бе казал какво се бе случило по-рано през деня. Трябваше да приключи по-скоро с това, вместо да отлага, но можеше лесно да предвиди реакцията й.

Забарабани с пръсти по коляното си и се вторачи в ъгъла, зад който тя се бе скрила. Знаеше колко е способна и опитна. Можеше да се грижи за себе си. Вероятно глокът й беше пъхнат в джоба на якето й, но той се чувстваше като някакъв женчо да седи в колата, докато тя е там сама.

Изнизаха се доста минути и накрая Куп повече не можеше да издържа. Провери отново задната седалка за някаква бейзболна шапка или нещо друго, с което да прикрие самоличността си, но изрови само чифт розови слънчеви очила.

Майната му!

Слезе от колата.

Точно в този момент тя се появи иззад ъгъла. Той побърза да се шмугне обратно вътре, но не и преди тя да го види.

— Схвана ми се кракът — обясни, когато Пайпър се качи в колата.

Тя го стрелна с поглед и завъртя ключа в стартера.

— Изглежда, гърбът на Уайли е доста по-добре. — Подаде му мобилния си.

Куп разгледа снимките, които бе направила, и видя заложна къща близо до закусвалнята. Хил излизаше, помъкнал телевизор, навярно с трийсетинчов екран. Беше успяла да улови дори на сумрачната вечерна светлина начина, по който балансираше тежестта върху ръцете си. И как го беше подпрял върху задния калник, докато отключваше багажника. И най-уличаващата снимка — как ловко го наместваше в багажника, без никакво видимо усилие.

— Мъжът в заложната къща излезе, за да му държи вратата — поясни Пайпър. — Чух ги да си говорят. Уайли разгласил, че иска нов телевизор, и брокерът му се обадил, за да му каже, че срокът на заложния билет на този е изтекъл.

— Случаят е разрешен.

— Аха. — Тя не изглеждаше особено щастлива от този факт. — Надявах се, че ще продължи поне още няколко дни.

— Цената, която плащаш, задето си толкова добра в работата си. — Той остави мобилния й. — Щеше да бъде много по-интересно, ако се бе наложило да го застреляш.

— Понякога животът може да бъде много жесток.

Когато пристигнаха пред жилището на Хил, тя му направи още снимки, докато разтоварваше придобивката си. Наближаваше времето на смяната на Кийт, но Куп я накара да спре при закусвалнята „Тако Бел“, където той си поръча огромен вегетариански бурито с пълнеж от боб, сметана, маруля, домати, гуакамоле, три вида сирена и мексикански ориз, а тя изяде една малка тортиля с месо. Дори със свалени прозорци, в колата се разнасяха ухания на чили, кимион и похот.

Тя беше напълно откровена. Беше му казала, че използва мъжете за секс, но никак не приличаше на мъжемелачка с тези огромни тъмносини очи, които гледаха право в него. Всичките му принципи да не спи със своя служителка напълно се изпариха. Пайпър не беше обикновена служителка. През половината време Куп имаше чувството, че той работи за нея.

Тя попи петънцето сос върху брадичката си.

— Това беше представата на Дюк за изискана вечеря. „Тако Бел“ и чаша безалкохолно „Биг Гълп“. Ти щеше да го харесаш.

Това беше доста спорно. Да закриля прекалено много дъщеря с такъв авантюристичен характер, докато в същото време се държи като изпечен тиранин, е била огромна грешка във възпитателните методи на Дюк Дъв.

Куп върна празната обвивка в хартиения плик.

— Нямаме сходство на вкусовете по отношение на футболните отбори.

Тя го стрелна с дяволит поглед.

— „Беърс“ са мъжкарски отбор, чудовищата от Мидуей срещу чаровните лигльовци от предградията.

— Въпреки нашия статус на победители.

— Мненията на Дюк невинаги бяха подкрепени от факти.

— Също като твоите. Кълна се, че ако още веднъж те видя с онази тениска на „Беърс“, ще я съдера направо от тялото ти.

Думите увиснаха помежду им. Той повече не можеше да издържа и се протегна през седалката. Пайпър се наклони към него, но само за секунда, преди да се отдръпне.

— Не ме принуждавай да ти сложа белезници.

Тя беше такава негодница. Толкова вироглава, секси, забавна малка негодница.

Пайпър се опита да го убеди да се прибере у дома, но той не пожела и накрая тя се предаде.

— Барът е в покрайнините на Бриджпорт — осведоми го, когато се насочиха на юг от Холстед. — Точно до Бъбли Крийк.

— Бъбли Крийк?

— Не ми казвай, че толкова отдавна живееш в Чикаго и никога не си чувал за него.

— Бях малко зает.

— Това е Саут Форк на река Чикаго, но никой не го нарича така. Преди сто години всички месокомбинати в района на чикагските кланици са изхвърляли отпадъците си там. Писах курсова работа на тази тема в колежа за часовете по биология. — Тя замълча и го погледна. — Курсовата работа е това, което всички ние, които посещаваме занятията, трябва да напишем.

— Нямаше откъде да го знам — удостои я той с каубойския си провлачен изговор. — Бях прекалено зает да кръстосвам из града с блестящия червен корвет, който бившите възпитаници на университета ми подариха.

Тя му хвърли изпепеляващ поглед, който беше толкова дяволски сладък, че Куп би я целунал по носа, ако беше друг тип жена.

— Значи, Бъбли Крийк, а? — подхвърли той.

— Кланиците са изхвърляли останките от животинските трупове във водата — черва, кръв, козина — всяко гадно нещо, което може да ти хрумне, а по-късно и всякакви химикали от преработката на месото. След известно време по повърхността на реката започнали да се образуват мехурчета от разлагането. Така мястото е получило прякора си. В някои дни тинята била толкова гъста, че хората можели да ходят върху нея. Правителството наляло милиони за пречистването на реката, но понякога, в горещи дни, във водата все още излизат мехурчета.

— Явно на Майката природа й е нужно доста време, за да стихне гневът й.

— При жените е така. — Тя отби в занемарен паркинг до квадратна сграда с алуминиеви профили. Над вратата висеше старомодна табела. — Кийт доста е изпаднал — додаде тя.

Колкото и да не му се искаше, трябваше да приключи с това.

— Преди да влезем, ти би трябвало да знаеш… Днес имах да свърша малко бумащина в клуба и когато излязох, някой ми беше нарязал гумите.

— Какво?

Куп знаеше, че ще побеснее, и тя не го разочарова.

— И защо веднага не ми каза?

Защото не искаше да признае, че е била права и всички тези инциденти не са случайни. И още по-лошо, ненавиждаше мисълта, че някой се е оказал по-добър от него в каквото и да било.

— Би могло да е случайност — направи той последен опит да се измъкне.

— Не подхващай отново тези глупости.

Пайпър започна да го засипва с въпроси, както Куп предполагаше, че ще направи. Кога се е случило? Кой може да е бил свидетел? Видял ли е някого да се мотае наоколо?

Той й разказа всичко, което знаеше, което цифром и словом беше едно нищо. Тони и почистващият персонал бяха в клуба. Никой от тях не беше видял нищо. Куп не бе уведомил полицията за случилото се.

Тя стисна челюсти по познатия му начин.

— Да видим какво ще каже по въпроса приятелчето ти Кийт.

Бележка, забодена до входа, осведомяваше:

ОХРАНЯВА СЕ СЪС ЗАРЕДЕНИ ОРЪЖИЯ

Куп подозираше, че надписът не беше майтап.

Помещението вонеше на вкисната бира и цигарен дим, застоял от 80-те. Дълъг бар, квадратни маси, пожълтял линолеум на пода и няколко репродукции по стените служеха за декор. Съмнителната атмосфера се допълваше от песента на „Би Джийс“ „Колко е дълбока любовта ти“, която се лееше от джубокса.

Когато двамата влязоха, никой от мнозинството окаяни местни посетители не вдигна глава. Кийт беше зад бара с гръб към вратата. Пайпър се настани в единия край на бара. Кийт се извърна и ги видя. Парцалът в ръката му застина.

— Две бири ПБР — рече Пайпър, демонстрирайки вещината си за евтините барове.

Куп не беше пил „Пабст“, откакто беше на четиринайсет, но това не беше място, където можеш да поръчаш най-новата марка бира.

Кийт сервира бирите им. Имаше нужда от подстригване и беше изгърбил лявото си рамо по същия начин, както когато искаше да изглежда много печен. Имаше подобна стойка и когато Куп го бе уволнил.

— Дошли сте тук, за да се посмеете над трупа? — Кийт тръсна силно бирите пред тях и част от пенливата течност се разплиска над ръбовете на чашите.

— Ти сам си го причини, приятел. — Куп все още не бе преглътнал горчивината от предателството.

— Смятам да купя това място веднага щом събера малко мангизи — заяви войнствено Кийт. — Ще го превърна в нещо свястно.

— Желая ти късмет.

Кийт забърса плота с парцала.

— Едно време щеше да ми помогнеш.

— Аха, но онзи влак вече потегли от гарата.

Кийт не го биваше да прикрива чувствата си и ъгълчетата на устата му провиснаха. Погледна към Пайпър.

— Защо си с нея?

— Аз съм новото му гадже — тросна се тя. — Той повиши нивото си.

Имайки предвид успелите жени в миналото му, това не беше съвсем вярно. Но в други отношения беше.

Кийт подмина забележката й и отново насочи вниманието си към Куп.

— Знаеш ли какво ми липсва?

— Какво?

— Да седим двамата и да си бъбрим за разни дреболии. Това ми липсва.

Куп сви рамене.

— Ако това има значение — поде Кийт, — Тейлър даде идеята. Тъпа кучка. Напусна ме веднага щом си намерих тази работа.

Куп отпи от бирата си.

— Всичко, което е трябвало да направиш, е да й откажеш.

Кийт се изсмя горчиво.

— Ти си този с характера, забрави ли? А аз съм онзи, който винаги прецаква нещата.

Пайпър остави чашата си.

— И така, Кийт, докато все още си изпълнен със съжаление… Миналата седмица някой нападна бившия ти приятел. Да знаеш нещо за това?

Кийт изглеждаше искрено потресен. Без да обръща внимание на Пайпър, се втренчи в Куп.

— Ама тя сериозно ли?

Куп кимна.

Рамото на Кийт отхвръкна нагоре.

— Мислиш, че съм бил аз?

Куп се замисли.

— Не съвсем.

— Но аз съм по-подозрителна по природа — вметна Пайпър. — Чух, че си се опитал да цапардосаш Куп, когато те е изритал от клуба, така че не е съвсем изключено да си бил ти.

Лицето на Кийт пламна от гняв.

— Правил съм много гадости в живота си, но никога не бих сторил това.

Пайпър прикова поглед в него и го притисна с въпроси къде е бил през онази нощ. Както се оказа, е бил на работа в бара. А къде е бил този следобед — спял е у дома си и съответно нямаше алиби. Но Куп изгуби интерес. Каквото и друго да бе сторил Кийт, той нямаше пръст нито в нападението, нито в днешния вандализъм с гумите на колата му.

Докато Пайпър продължаваше с разпита, Куп отпиваше от бирата, размишлявайки кои може да са тайните му врагове. Ненавиждаше това. Искаше противниците му да са там, където може да ги види — точно отсреща на скримидж линията.

 

 

Куп не беше любител на европейския футбол, но Диъдри Джос го беше поканила на стадиона „Тойота Парк“ в югозападната част на Чикаго, за да присъства на мача между „Чикаго Файър“ и вашингтонския „Ди Си Юнайтед“, и той не можеше да й откаже. Харесваше всичко в Диъдри, като се започне от личността й и се стигне до репутацията. Не му се нравеше единствено това, че й беше необходимо толкова дълго време, за да се включи в проекта му.

Той погледна в другия край на служебната ложа към Пайпър. Беше успяла да си придаде едновременно мил и секси вид в плетения оранжев пуловер и плътно прилепналите дънки. Разрошената й, както винаги, прическа нямаше да отива на друга жена, но на нея идеално й пасваше. Пайп беше най-непретенциозната жена, с която някога беше имал вземане-даване, а връзката им се получаваше дори по-добре, отколкото се беше надявал.

Той я покани да го придружи днес веднага щом се върнаха миналата вечер от стълкновението с Кийт. Както и очакваше, първоначално тя му отказа — двамата не се срещали, а това звучало като среща — но после изведнъж се обърна на сто и осемдесет градуса и прие. Куп знаеше защо. Искаше да го държи под око. Абсолютно вбесяващо и напълно излишно. Той едва не оттегли поканата си, но сетне размисли. Уважаваше постоянството и старанието, независимо колко погрешно насочени бяха в случая.

Когато отиде да я вземе, тя го изненада с неприятна новина. Поток от онлайн оплаквания срещу „Спирала“ беше залял интернет, оплаквания за всичко, започвайки от грубото отношение на сервитьорите до мръсните чаши и отвратителната музика — никое от тях не беше вярно. Отзивите приличаха на планирана злоумишлена атака и тя вече бе предприела действия, за да се опита да ги неутрализира, но го беше предупредила, че процесът ще отнеме време.

Куп беше бесен и дори уверението й, че тя има дългогодишен опит със справянето с подобни проблеми, не можа да го успокои. Тя не разбираше. Не би могла. Той имаше нов живот и провалът не беше на дневен ред.

Диъдри се отдалечи от групата, с която разговаряше, и улови погледа му. От все сърце Куп се надяваше, че тя не е узнала за отрицателните отзиви. Лепна усмивка на лицето си и отиде да се присъедини към нея.

 

 

Пайпър наблюдаваше футболното игрище през плъзгащите се прозорци на частната ложа на Диъдри Джос, но мачът беше на заден план, след парченцата от мозайката, които отказваха да се подредят в главата й. Не разбираше. Нападението, дронът и срязаните гуми бяха преки действия. Но онлайн саботажът и анонимното обаждане с фалшивия донос до имиграционните изглеждаха плод на по-интелектуална атака. Как се вписваха всички в едно цяло?

Чу зад гърба си как Диъдри се засмя на нещо, което Куп казваше. Двамата изглеждаха сякаш са родени един за друг. Диъдри, висока и грациозна като балерина, редом до стройния и самоуверен Куп. Двама красиви преуспели хора, чувстващи се напълно свободно сред лукса, постигнат с упорит труд. Диъдри очевидно беше привлечена от Куп, но не проявяваше настойчивост.

— Забавляваш ли се? — попита Паркс, когато се приближи до нея.

През целия следобед го бе наблюдавала как се грижи за Диъдри. Не й се натрапваше, но ако Диъдри се нуждаеше от разхладителна напитка, той беше насреща. Ако изглеждаше уморена от разговора, той се намесваше, за да отклони темата. Пайпър би била доволна да има един Ноа Паркс в живота си.

— Е, не е, като да гледам „Беърс“, но, да, забавно ми е — отвърна тя. На терена „Файър“ успешно отбиха изстрел към вратата им. — Готин стадион.

— Диъдри има ложа и на „Солджър Филд“ и още една в спортния център „Мидуест“, където играеха „Старс“.

— На едно момиче ложите никога не достигат.

Той се засмя.

— Тя ги използва за бизнес развлечения. — Той зарея поглед през прозореца към футболното игрище под тях. — Интересно, че си станала част от доверения кръг на Куп, имайки предвид как започнаха отношенията ви.

Той навярно се опитваше да се добере до информация, но нямаше да я измъкне от нея.

— Той е отегчен, а аз съм нещо ново.

„Файър“ вкараха първия си гол и тя се извини, за да отиде да си вземе хотдог от бюфета.

Всички в ложата искаха да говорят с Куп и той дойде при нея чак през второто полувреме.

— Току-що научих, че Диъдри Джос е била клиентът, който те е наел, за да ме проучиш.

Пайпър изпъна рамене.

— И откъде ти хрумна това?

— Тя ми го каза.

— Наистина ли? — Изрече го прекалено високо и неколцина гости в ложата се извърнаха любопитно към тях, но Пайпър кипеше от ярост. След като я бе накарала да запази самоличността й в тайна, което едва не бе съсипало кариерата й, Диъдри Джос току-що бе изтърсила информацията на господин Златисти очи?

Добре че тъкмо в този момент мобилният й завибрира. Измъкна го от задния джоб на дънките си и погледна дисплея. Защо й се обаждаше Тони?

— Куп пак си е изключил телефона — рече Тони, когато тя се обади. — Той с теб ли е?

— Да. Искаш ли да говориш с него?

— Не. Кажи му, че имаме голям проблем и трябва веднага да дойде в клуба.

 

 

Кухнята гъмжеше от хлебарки. Куп никога не беше виждал толкова много. Цели пълчища се разбягаха, когато той включи осветлението. Плъпнаха по пода, кухненските плотове, върху плота на печката. Пребледнелият Тони се беше свил в коридора, точно до вратата.

— Унищожителят на вредители е на път. Ще се наложи да затворим поне за седмица.

Жената чудо хвърли един поглед на гъмжащата лудница и също се отправи към коридора.

— Махам се от тук. — Тя се извъртя рязко. — Ако някоя от тези се добере до апартамента ми, си мъртъв.

 

 

Няколко часа по-късно Куп нахлу в апартамента й. Тя седеше на дивана, надвесена над лаптопа. Унищожителят на вредители вече работеше на долния етаж, но Тони беше прав. Клубът щеше да бъде затворен поне за седмица. Точно седем дълги дни.

— Надявам се, че си изтърсил дрехите си, преди да дойдеш тук — промърмори тя.

Той прекоси стаята.

— Страхотен бодигард си, няма що.

— Аз не съм твой бодигард, не помниш ли? Освен това направих онова, което е нужно.

— Криеш се от няколко буболечки?

Тя потръпна.

— Не се гордея със себе си.

Ето го отново. Онзи отказ да се защити от нещо, което смяташе за своя слабост.

— Проведох известно разследване — подхвана тя, когато Куп започна да кръстосва стаята. — Можеш да си купиш стотици хлебарки в интернет. Знаеш ли, че дебелите им глави могат да оцелеят дори в хладилник? Макар и само за няколко часа.

— Не знаех. И ми се щеше да не го бях научавал.

— Утре ще започна да проследявам продавачите, но е малко вероятно да открия кой е направил поръчката. Продават ги и в „Амазон“.

Но мислите му не бяха заети с „Амазон“, нито пък нейните.

— След като Кийт е извън играта — заговори тя, — и двамата знаем кой е следващият най-логичен заподозрян.

Куп не я попита какво имаше предвид. Вече знаеше.

Пайпър затвори капака на лаптопа, остана за миг втренчена в него, сетне разтри очи.

— Той е в Маями.