Сюзън Елизабет Филипс
Сияйна звезда (16)

16

Саут Бийч приличаше на двайсет и четири часов карнавал от полюшващи се палми; латино рок музика; пъстроцветно изрисувани сгради в стил артдеко; и привлекателни дългокоси жени със стройни тела, шестващи по Оушън Драйв, с огромни халки на ушите и разноцветни бикини, прозиращи през тесните бели шорти. В ранните часове на следващия следобед Пайпър и Куп пристигнаха пред хотел „Сетай“ — същинска гробница на Колинс авеню, обслужваща супербогатите, където Куп бе запазил апартамент с цена на нощувката, която би могла да й стигне да си купи четири нови гуми за колата и нов лаптоп.

Преди три дни принц Амушир бе напуснал Лондон, за да се отправи към Маями на борда на сто и петдесет метровата си яхта. Пайпър искаше да се срещне сама с него, но Куп се бе противопоставил ожесточено на идеята, изтъквайки, че без него тя не би могла да се добере до Амушир. Тя се опита да го разубеди, но той не беше от мъжете, които се крият от враговете си, затова не се постара особено.

Куп без проблем се сдоби с покана за яхтата и точно един месец след като я бе заловил да го шпионира в клуба, двамата се озоваха в града, някога превърнал се в негов втори дом. Всичко, от небостъргачите до уличните каравани за бързи закуски, където се продаваха емпанади^[1], го посрещаше като герой, завърнал се у дома. Пайпър се постара да остане в сянка, но изпадна в униние, когато осъзна, че една част от нея искаше да каже на света, че той е нейният любовник.

Докато Куп тренираше във фитнес залата на хотела, тя се наслади за малко на гледката на океана през огромните прозорци, заемащи цялата стена на спалнята, а после смени пътните си дрехи и се преоблече в един от тоалетите, купен при забързаната обиколка на магазините. Двамата щяха да се срещнат за вечеря с неколцина от бившите му съотборници, покана, която тя се бе опитала да отклони.

— Ще се преструвам на твое гадже само докато сме утре на яхтата — напомни му. — Довечера ще бъдеш със старите си съотборници. Нямаш нужда от фалшиво гадже.

Поради някаква причина това го ядоса.

— Ти си нещо повече от фалшиво гадже. Ние спим заедно.

— Технически — уточни тя.

— Идваш с мен — отсече той.

Пайпър излезе от разкошната баня тъкмо когато Куп се върна от залата. Вината, която я преследваше, отново надигна глава. Ако не го беше уговорила да помогне за бягството на Файза, той нямаше да се озове в тази ситуация.

Куп се спря на вратата и я зяпна смаяно.

— Откъде, по дяволите, се сдоби с това?

Тя сведе поглед към късата яркорозова жарсена рокля, леко разширяваща се от талията надолу, в типичния за „Кристиан Диор“ моден стил от 50-те години.

— Какво не е наред? — Тънките презрамки, кръстосани на гърба, не се бяха усукали, а сребърните гривни, обвиващи китките, бяха точно на мястото си. Беше се гримирала и бе заменила маратонките, с които бе пътувала в самолета, с изящни сандали с тънка каишка на висок ток. Дори бе пригладила косата си с малкото гел, останал на дъното на едно старо бурканче. Имаше ли значение, че бе купила роклята от „Н & М“, вместо от един от неговите абсурдно скъпи бутици?

— Всичко е наред — отвърна той, докато обикаляше около нея. — Точно заради това светът, какъвто го познавам, е към своя край. Ти изглеждаш женствена.

Куп се държеше прекалено непукистки за мъж, готов да рискува живота си, като се срещне с всемогъщ принц, който може да е яко озлобен. Но всеки път когато тя се опитваше да му се извини, задето го бе забъркала в такава опасна ситуация, той се дразнеше все повече, затова Пайпър само го стрелна набързо с поглед.

— Ти най-добре от всички би трябвало да знаеш, че изглеждам много женствена.

— Не и с дрехи. Или поне не през по-голямата част от времето.

Тя оцени хумора му.

— Знам как да съчетавам дрехите, така както знам да готвя. Просто предпочитам да не го правя.

— Благодарение на Дюк Дъв.

— Какво имаш предвид?

— Питам само от любопитство: той някога споменавал ли е, че си хубава?

— И защо да го прави? — Не й се нравеше начинът, по който я изучаваше, сякаш съзираше нещо, което тя не можеше да види. — Нали трябва да приличам поне малко на една от твоите плеймейтки. Знам, че това е доста над възможностите ми, но…

— Не чак толкова.

Разговорът я изнервяше.

— Това са само работни дрехи и разходите са за твоя сметка, така че всички тоалети са твои, когато работата приключи. С изключение на сандалите. И на гривните, които са ми подарък от едно старо гадже, което явно не ме е познавало достатъчно добре.

— Очевидно не. — Той помириса въздуха, сякаш беше подушил нещо отвратително. — Да не би да си си сложила парфюм?

— От мострата в магазина.

— Зарежи това. Ухаеш страхотно и без него.

Както и той, дори и след тренировката. На мъжка пот върху чисто тяло. Искаше й се да смъкне потната тениска от гърдите му и да го завлече в спалнята.

Той се замисли.

— Щом тази рокля е моя, значи мога да я разкъсам от тялото ти по всяко време, когато поискам, така ли?

— Предполагам. Макар че ще съм ти благодарна, ако почакаш, докато приключим с работата.

— Това — отвърна той — ще е доста трудно.

Младата жена сведе поглед.

— Виждам.

Куп се ухили, ала вината, която я измъчваше, попари веселието й. Трябваше да измисли начин да помогне на Файза, без да въвлича и него.

Раздразнението му се завърна.

— Престани, Пайп. Ти не си ме накарала да направя нищо, което аз самият не съм искал да сторя.

— Знам това! — отвърна тя прекалено разпалено.

Куп изви вежда насреща й, четейки мислите й, както никой досега не го беше правил.

Тя взе мобилния си.

— Един от хората на принца се обади, докато те нямаше. Поиска да изпрати моторница, която да ни откара утре на яхтата му.

Куп съблече тениската си.

— Изключено. Няма начин да позволя на онзи кретен да контролира кога ще се качим или ще слезем от онази яхта.

— Точно така. Вече наех наша собствена моторница.

— Разбира се, че си го направила.

Той я повдигна от пода, така че върховете на пръстите й в сандалите се залюляха над маратонките му. Дългата му, страстна целувка изтри голяма част от грима й, а яркорозовата рокля се скупчи на пода в краката й. Той искаше да я отнесе под душа, но тя го повлече към спалнята.

Двамата правиха любов — не, не беше любов. И — въпреки че тя нямаше нищо против да използва подходящата дума с „ч“ — не правиха и това. Вместо това двамата… правиха секс — много секс — в леглото, с прекрасна гледка към океана, която превръщаше стаята в любовно гнездо над морската шир. Пайпър искаше да остане гола през цялата нощ. Очевидно и той, защото се наложи да го изрита от леглото.

Ако съотборниците му бяха изненадани да видят Куп с жена, която никога не се бе появявала в клюкарските сайтове за знаменитости, те не го показаха. Той открито я представи като детективка, с която се е запознал, когато я е наел да разследва злоупотребите на негов служител.

Групата беше доста забавна. Пайпър се чувстваше комфортно сред такива мъже, а жените, които проявяваха открито любопитство към нея, се постараха да я привлекат в разговора си. Тъй като повечето от тях бяха майки, те бъбреха основно за децата си, но на Пайпър й беше приятно да разгледа снимките на сладките им деца на мобилните им телефони. В същото време тя беше повече от благодарна, задето не разполагаше със собствени снимки, които да показва. Явно докато са раздавали майчински гени, тя е висяла в някой бар.

Куп често я докосваше, премяташе ръка през раменете й, подръпваше крайчеца на ухото й. Харесваше го прекалено много. Това я караше да се пита… дали когато аферата им приключеше, няма да е възможно да запазят приятелството си? Навярно биха могли някой път да се срещнат, за да похапнат мексиканска храна или да гледат мач на „Блекхоукс“. Знаеше, че ще й липсва най-страхотният секс, който някога бе имала, но може би приятелството им щеше да й липсва още повече.

Твърде депресиращо, за да мисли за това.

 

 

На следващия следобед моторницата, която Пайпър беше наела, ги закара на яхтата на принца. С четирите си палуби, площадка за хеликоптер и корпус, лъскавочерен, досущ като Дарт Вейдър, тя представляваше истинска крепост сред океана и колкото повече я приближаваха, толкова повече Пайпър се изнервяше.

Стюардът, който се представи като Малик, ги посрещна с кафе, ухаещо на кардамон и фурми.

— Позволете ми да ви заведа в каютата ви. Ако желаете, можете да облечете банските си там. Негово Височество скоро ще пристигне.

По пътя към каютата им, разположена на втората палуба, Малик им показа къде се намират басейнът, киносалонът и фитнес залата, където — както ги увери — гостите щяха да намерят обувки и спортни екипи от всякакви марки и размери. Докато минаваха през главния салон, Малик посочи внушителното стълбище, което водеше към личните покои на собственика на яхтата, на най-горната палуба. Освен това спомена, че яхтата разполага със сауна, фризьорски салон и стая за масажи.

Каютата им имаше широки прозорци с изглед към океана и позлата, достойна за катедрала.

— Дори ти не си достатъчно богат, за да си купиш една от тези малки лодки — подкачи го тя развеселено. Сетне додаде: — Или си?

— Трудно е да се каже. — Той се огледа, сбърчил отвратено нос. — Не е зле за няколко дни, но аз харесвам земята под краката си.

— И мръсотиите, излизащи от устата ти^[2].

Лудориите им в спалнята преминаваха във възхитително еротичен словесен двубой, изпълнен с размяна на нецензурни реплики, и той прокара кокалчетата на пръстите си по чувствената извивка на гърдите й.

След като се преоблече в бански, Пайпър уви около талията си шала на черно-бели ивици, който беше измъкнала от торбата с дегизировката. Погледът му се местеше от всяка непокрита част от тялото й към обемистата, яркожълта торба, която тя не изпускаше от поглед.

— Какво толкова има вътре? — попита Куп подозрително.

— Последният брой на „Космополитън“ и щипка за извиване на мигли, ти какво мислиш?

Той я прикова с поглед.

— Мисля, че е по-добре да запазиш спокойствие, докато сме на борда.

— Ти по-добре се тревожи за себе си.

— Де да беше толкова просто — промърмори той.

Двамата се насочиха към палубата с басейна. Половин дузина снежнобели навеси във формата на платна предпазваха белите дивани и шезлонгите с меки възглавнички от ярките лъчи на слънцето. Върху масите бяха подредени подноси, отрупани с тропически плодове, всякакви видове сирена, питки, печени ядки и купички с екзотични сосове, а в бара, разположен край басейна, бяха подредени всевъзможни видове алкохол, забранен в Кралството. Появи се Малик, за да се осведоми какво биха желали за пиене. Куп си поръча бира, но Пайпър предпочете студен чай.

Куп изглеждаше безобразно привлекателен в тъмнозелените, дълги до коленете плажни шорти, подчертаващи златистите му очи, бляскави като пиратски дублони. Той се отправи към басейна, като пътьом захвърли тениската, откривайки гърдите си, които тя обожаваше не само заради впечатляващите мускули, но и заради малките косъмчета — достатъчно, за да изглежда като истински мъж, а не като един от онези модели, кипрещи идеално епилираните си тела по кориците на модните списания.

Тя го изгледа завистливо, когато той се гмурна във водата с грациозен скок. Новият й черен бански костюм всъщност беше цял, но с два диагонални прореза — единият V-образен под бюстието, а другият ниско под талията — и не й се струваше достатъчно надежден, за да рискува с ефектен скок в басейна. Пайпър би предпочела някой по-практичен бански, но не си представяше, че някоя от приятелките на Куп ще се притеснява за подобни неща. А тъкмо за такава се опитваше да се представи тя. Едно от поредните му гаджета.

Стомахът й се сви от безпокойство. Да бъде негова приятелка, предполагаше връзка, която би могла да прерасне в нещо повече. Но не такива бяха техните отношения. Тя беше негов секс партньор, детектив, бодигард, независимо дали той искаше да го признае, или не. Мнимо гадже.

Куп изплува от водата и се изкачи върху дървената палуба край басейна, водни струйки се стичаха по стегнатите му мускули. Тя изгаряше от желание да ги оближе, ала вместо това вдигна очилата на темето си и изви устни.

— Онзи скок беше най-много метър и деветдесет.

— Да видим дали ти ще се справиш по-добре.

Винаги беше така между тях. Предизвикателства и съперничество. Нито единият не искаше да отстъпи дори на сантиметър от другия.

Над главите им забръмча хеликоптер. Много скоро смолисточерен „Еърбъс“ кацна върху хеликоптерната площадка на носа на яхтата.

Половин час по-късно принцът се присъедини към тях, съпроводен от три млади — много млади — красавици в безбожно миниатюрни бикини. Почти невръстните девойки се оттеглиха върху шезлонгите от другата страна на басейна, без да разменят нито дума с принца или помежду си.

Пайпър беше виждала снимки на принца, но с боядисаната си черна коса и чудатите мустаци, на живо изглеждаше още по-непривлекателен. Голям крещящ златен герб украсяваше джоба на бялата му спортна риза, а под тъмносините бермуди стърчаха мършави крака. От двайсет метра можеше да подуши задушаващата мускусна воня на одеколона му.

Негово Височество поздрави възторжено Куп, което означаваше, че или все още не беше разбрал, че Куп му е подхвърлил фалшив пръстен, или беше много добър актьор. Куп го шляпна малко по-силно по гърба, но го компенсира с широка южняшка усмивка и провлачен оклахомски диалект.

— За мен е удоволствие да ви видя отново, Ваше Височество. Имате много готина черупка.

Принцът го изгледа през изчанчените си очила със затъмнени стъкла в горната част, но прозрачни в долната.

— Както сам можеш да видиш, тя вече не е нова.

— На мен ми изглежда супер.

— Не успя ли да доведеш приятелите си?

— Не. На Робилард току-що му се роди още едно дете, а Тъкър е зает нещо със съпругата си. — Подигравателният тон на Купър намекваше за отвращението му към всеки мъж, поставящ женските нужди над собствените.

— Непростимо — отбеляза принцът, после се изкиска. — Я ми кажи, приятелю, хареса ли ти малкият подарък, който ти направих? Беше ли толкова сладка, както се надяваше?

На Куп му отне минута, за да разбере какво имаше предвид домакинът му, а после челюстта му се стегна в неприязнена гримаса.

Пайпър тутакси се притече на помощ, преди той да е избухнал.

— Ваше Височество, за мен е огромна чест да се запознаем — изригна тя в ласкателни словоизлияния. Надипли шала си тип зебра и направи някакво подобие на поклон, който със сигурност щеше да развесели Куп, ако не беше толкова ядосан.

Принцът се обърна към нея с арогантност, демонстрираща, че й прави услуга само като разговаря с нея.

— Мадам. Надявам се, че се чувствате удобно на яхтата ми.

— О, да. Тя е наистина, наистина супер невероятна.

Той отново насочи вниманието си към Куп, вече забравил за нейното съществуване.

— Куп, да поседнем заедно. Последната ни среща беше твърде кратка. Спомняш ли си онзи мач с „Тайтънс“, когато прецака третия и четвъртия даун? Гледах запис на мача и ми е съвсем ясно къде сгреши.

На Пайпър й се искаше да му откъсне главата, но нейният любовник, притежаващ желязна воля, бе възвърнал самообладанието си, затова тя отиде да се присъедини към невръстните девойки.

Красавиците бяха само крака и гърди, гъвкави и съвършени, дори без тежкия грим, пиърсингите на пъпа и невероятно дългите маникюри, правещи ръцете им също толкова безполезни, както краката на аристократките в Древен Китай. Изглежда, не им беше интересно да общуват помежду си, но участваха в разговора с Пайпър.

Две от тях бяха от Маями, а третата беше пуерториканка. Едната наскоро беше завършила гимназия, другата се подготвяше за годишните изпити, за да се дипломира като частна ученичка, а третата беше прекъснала колежа след първата година. Момичетата не се бяха познавали допреди три дни, когато един от служителите на принца ги зърнал на плажа и ги поканил да бъдат „гостенки“ на височеството за една седмица, обещавайки им по хиляда долара на ден за отделеното време. И трите хвърляха завистливи погледи към Куп. Пайпър виждаше, че не могат да се начудят как жена, която не беше нито гъвкава като газела, нито със съвършено тяло, бе успяла да привлече вниманието му.

— И двамата обичаме спорта — каза Пайпър, сякаш това обясняваше всичко.

— И аз харесвам спорта — отбеляза с тъжен копнеж момичето, на име Сиера.

— Аз пък си мислех, че ще е вълнуващо да съм с истински принц — включи се в разговора красивата пуерториканка, — но се оказа доста скучно.

— Той не може да го вдигне, без да гледа порно — прошепна наскоро дипломиралата се от гимназията, единствената брюнетка в компанията.

Пайпър не желаеше да слуша подробности от противния сексуален живот на принца, затова реши да опипа почвата.

— Куп, изглежда, го харесва — излъга безсрамно тя. — Той дори му подари пръстена си на Суперкупата.

Наскоро дипломиралата се хубавица завъртя очи.

— Знаем. Той постоянно се хвали с това.

— Наистина ли? — Дали това означаваше, че принцът още не е открил измамата? Пайпър се престори, че намества слънчевите си очила. — Но той не го носи. Предполагам, че му е прекалено тежък.

Момичето сви рамене.

— Ръцете му са малки — отбеляза Сиера.

— Всичко му е малко — уточни другата блондинка.

Те се засмяха като куртизанки, врели и кипели в професията.

— Той ми го сложи на палеца на крака — сподели Сиера. — Миналата нощ.

— Сигурно е паснал много по-добре, отколкото върху кльощавия му пръст — изказа предположение брюнетката.

— Той ми каза, че ще го даде да го стеснят — прозина се Сиера. — Като че ли ми пука.

Пайпър се престори, че намества презрамките на банския си. И така, принцът не знаеше, че пръстенът е фалшив. Но бижутерът щеше да разбере веднага щом го види и със сигурност щеше да го уведоми.

Момичетата отново потънаха в мълчание, а Пайпър се опита да събере мислите си. Ако принцът мислеше, че пръстенът е истински, не би могъл да е този, който заплашваше Куп. Но фалшивият пръстен представляваше тиктакаща бомба. Куп трябваше да подкупи принца с нещо друго, но не. Купър Греъм вярваше, че е непобедим.

Тя се надигна от шезлонга. Уви импровизирания саронг около талията си и се отправи към мъжете. Достави си удоволствието да прекъсне лекцията на принца за това, как един куотърбек може да издъни играта, като гледа само в уайд рисийвъра — грешка, която Куп безспорно не бе допускал още от гимназията.

Куп бе надянал непроницаемото си изражение. Почти непроницаемото.

Тя го докосна по рамото.

— Ще отида да се възползвам от фитнес залата. Ще се видим по-късно.

Той я изгледа подозрително, но след като току-що му бяха сервирали обяда, не можеше лесно да измисли извинение, за да отиде с нея.

Веднага щом се скри от погледите им, Пайпър подмина фитнес залата и се запрокрадва нагоре по стълбите. На горната площадка се натъкна на униформен член на екипажа. Тя се усмихна — още един гост, разглеждащ яхтата.

— Завиждам ви, че работите тук. Всичко е толкова красиво.

— Да, госпожо.

— Наистина ли има нощен клуб на яхтата? Направо удивително. Бих искала да го видя.

— Намира се на третата палуба. Ще ви покажа асансьора.

— О, не, мога и сама да го намеря. Искам първо да видя салона. Кой знае дали ще имам възможността отново да посетя такъв прекрасен кораб?

— Както желаете. — Той посочи към кърмата.

В главния салон друг член на екипажа чистеше с прахосмукачка най-грамадния персийски килим, който Пайпър някога бе виждала, проваляйки шанса й да се промъкне по главното стълбище до личните покои на принца на най-горната палуба. Мъжът изключи прахосмукачката и кимна учтиво. Пайпър се впусна в многословно бърборене колко фантастичен е корабът, изказа предположение колко ли струва и най-накрая се отправи към асансьора. Нямаше бутон за най-горната палуба, затова тя натисна този за третия етаж.

Когато вратите на асансьора се отвориха, Пайпър се озова в триъгълно помещение с малък дансинг, диско топка, висяща от тавана, и изглед към океана. Вратата отстрани на бара я изведе в по-дълъг коридор, където откри служебна врата и стълба, свързваща палубите с помещенията за екипажа.

Когато стъпи върху първото стъпало, чу някой да се изкачва по стълбата отдолу. Пайпър хукна нагоре, движейки се колкото може по-безшумно, и се вмъкна в коридора за служебните помещения на четвъртата палуба, който, слава богу, се оказа празен.

Вратата в дъното я отведе в малка кухня. Тя я прекоси и попадна в трапезарията, а след това в стая, по-голямата част от която се заемаше от гигантски телевизионен екран. Зад гърба й се разнесоха гласове. Тя се шмугна през най-близката врата и се озова в спалнята на принца.

Обзавеждането беше смехотворно претрупано, но огледалото на тавана над леглото можеше да секне всякакво веселие. Зад нея гласовете приближаваха. Говореха на неразбираем за нея език. Пайпър се напъха в нещо, което се надяваше да е дрешник.

Оказа се малка ниша, съдържаща рафтове с обувки. Тя се спотаи в малкото пространство между рафтовете и вратата. Мракът беше толкова гъст, че можеше да я обхване пристъп на клаустрофобия и миришеше прекалено силно на мускус, кожа и нещо доста сладникаво.

Гласовете вече бяха в спалнята. Ръбовете на рафтовете се забиваха в гърба й. Ако отвореха вратата на дрешника, щяха веднага да я видят, а ако това се случеше, можеше да свърши като труп в океана.

Куп щеше да откачи.

 

 

Куп отказа пурата, която Амушир му предложи. Къде, по дяволите, се беше дянала Пайпър? Не беше във фитнес залата, това бе сигурно. Тренировките й включваха само няколко неохотни лицеви опори и прикляквания.

Това пътуване беше колосална загуба на време. Амушир най-безсрамно се хвалеше каква страхотна сделка бе направил, разменяйки незначителна слугиня за пръстен на Суперкупата. Каквито и други гадории да бе сторил Амушир, той не преследваше Куп.

Принцът извади пура от инкрустираната със скъпоценни камъни кутия на масата и посочи директно към трите жени край басейна, сякаш бяха неодушевени предмети.

— Чувствай се свободен да се позабавляваш, приятелю. Те не са толкова млади, както може би ги предпочиташ, но са доста отзивчиви.

Куп едва се сдържа да не избухне. Момичетата не изглеждаха на повече от осемнайсет. Но колкото и да го сърбяха ръцете да ступа здравата този паразит, трябваше веднъж завинаги да го заличи от живота си, иначе Пайп нямаше да го остави на мира заради онзи пръстен.

— Боя се, че ми е минало времето за разюздани подвизи — отвърна той. — Скоро ще бъда женен мъж.

— Ама и вие, американците — изрече с високомерен присмех Амушир, — толкова сте провинциални.

— Говорите като моя приятел Пит. Нищо не може да накара този тип да улегне. И не смята, че и другите трябва да го правят.

— За повечето от нас това не е възможно — заяви принцът, изпускайки тънка струйка дим.

Куп изпита съжаление към съпругите на Амушир.

— Аха, Пит е голям чешит, с труден характер. Предполагам, може да се каже, че всъщност е наемник.

— Наемник? — живна принцът.

— Той се е сражавал в Африка, Средния изток. Само един бог знае къде още. Истински талант е с експлозивите. Колкото е по-голяма целта, толкова по-добре. — Куп се наклони към домакина си. — Знаете ли, че веднъж вдигна във въздуха яхта с този размер направо в Аденския залив? — Насили се да се засмее. — Това е мъж, когото е добре да имаш за приятел. Ако някой някога се опита да ми погоди номер, Пит ще се погрижи за него, дори още преди аз да съм се усетил. Пичът е луд, но изключително лоялен.

Докато Амушир слушаше. Куп се впусна във възхвала на разрушителните умения на несъществуващия Пит, ведно с безкрайната му вярност към приятелите. Амушир не беше от тези, които разбират от намеци, и Куп доста се увлече в измислиците за злодействата на верния Пит. Искаше да е сигурен, че принцът ще си спомни този разговор, когато открие, че Куп му е пробутал фалшив пръстен. Когато реши, че достатъчно е раздухал качествата на страховития Пит, той бутна стола си назад.

— А сега, ако ме извините, ще отида да се уверя, че годеницата ми не се е изгубила.

Принцът не остана много доволен, че се лишава от компанията на Куп, но гостът му бе свършил работата си и не го беше грижа. Кимна към жените, излегнати върху шезлонгите, тъкмо когато Пайпър се появи. Страните й бяха поруменели и дишаше по-учестено от обикновено. Това никак не му хареса.

— Ето те и теб, скъпа. — Той извади мобилния си и изпрати бърз есемес на собственика на моторницата. — Виждам, че се забавляваш страхотно, но скоро ще трябва да тръгваме.

— Налага ли се? — Превзетият хленч, с който го изрече, му подсказа, че тя не по-малко от него изгаряше от нетърпение час по-скоро да се махне от тази яхта, гъмжаща от тъпаци.

— Имаме среща с нашия сватбен агент — отвърна той. — Забрави ли?

Тя не трепна, с изключение на лекото присвиване на очите й.

— Ако питаш мен, може просто да отскочим да се разпишем в кметството. Ти си този, който иска розови гълъби и момичета, ръсещи цветя.

Той не можа да сдържи усмивката си. Общуването с Амушир щеше да му стигне за цял живот, затова я повлече към басейна, където възнамеряваше да чакат идването на моторницата.

 

 

Когато бяха в моторницата, не можеха да разговарят, но веднага щом пристигнаха пред „Сетай“, Пайп се опита да се измъкне.

— Имам нужда малко да се раздвижа. Ще се поразходя на плажа. По-късно ще се видим. — Отдръпна се от него, а роклята й прошумоля около бедрата.

Куп я сграбчи за ръката, преди тя да стигне до тротоара.

— Една разходка звучи чудесно. Ще дойда с теб.

— Няма нужда — заяви тя жизнерадостно. — Защо не се обадиш на някой от приятелите ти?

— А защо да им се обаждам?

— Хубаво. И без това не ми се разхожда особено.

— Добре, защото никъде няма да ходиш. — Куп я поведе към хотела, но на път към асансьора смени посоката. Озовяха ли се близо до леглото, тя щеше да го накара да забрави за всякакви разговори, затова я подкара към къта за сядане на хотела.

 

 

Вътрешният двор на хотела в азиатски стил представляваше оазис от лукс и покой, ухаещ на лимонова трева, с ниски канапета, които сякаш се носеха по спокойните плитки води на централния басейн. С изключение на лъскавите листа на палмите и единствения портокал, поставен в средата на всяка от страничните маси, мястото беше издържано във всички нюанси на сивото, от пепелно до перлено. Единствените звуци бяха тихите далечни гласове и успокояващият ромон на водата, ала дори заобикалящото ги спокойствие не бе в състояние да убеди Пайпър, че разговорът ще протече добре.

Куп се разположи до нея на едно от канапетата.

— Имайки предвид колко безполезно беше това пътуване, не разбирам какво се опитваш да избегнеш, затова изплюй камъчето. Какво криеш от мен?

— Не беше напълно безполезно — отвърна тя предпазливо. — Изключихме още един заподозрян. След като принцът продължава да се хвали с твоя пръстен, той няма мотив да те напада.

— И въпреки това ти изчезна.

— Исках да огледам наоколо.

— И кое по-точно да огледаш?

Тя беше направила това, което бе необходимо, но той нямаше да го оцени по този начин, затова я глождеше лошо предчувствие.

— Спалнята на Амушир. От нея ме побиха тръпки.

Вниманието му изведнъж се изостри.

— Била си в спалнята му? Където всеки можеше да те сгащи?

Тя сви рамене. Когато се измъкна от онзи клаустрофобичен килер за обувки, целият й гръб беше набразден от рафтовете. За щастие, бе открила това, което търсеше, преди да се върне някой от членовете на екипажа.

— В онази стая има няколко отвратителни неща.

— Престани да го увърташ.

Пайпър бръкна в торбата си и извади шала на бели и черни ивици, който бе използвала като саронг. Куп я наблюдаваше, докато тя внимателно го разгръщаше. Вътре беше копието на пръстена му.

Той рязко се изправи.

— Какво прави това у теб?

Дворът вече не изглеждаше толкова умиротворен и спокоен, но тя си напомни, че бе направила това, което беше нужно.

— Едно от момичетата ми каза, че смятал да даде пръстена за стесняване, за да става на пръста му. Всеки бижутер тутакси ще разбере, че пръстенът е фалшив, и ще го уведоми. Затова го взех. Амушир може и да е невестулка, но е невестулка с огромно богатство, а ти не можеш да си позволиш този дамоклев меч да виси над главата ти до края на живота.

Той я зяпаше слисано, сякаш бе дошла от друга планета.

— Откраднала си пръстена?

— Налагаше се.

Куп изглеждаше по-скоро ужасен, отколкото ядосан.

— Нали разбираш, че ако този тип не се досети, че ти си виновна за кражбата, ще обвини едно от онези момичета или някой от екипажа? Имаш ли представа какво може да ги сполети?

— Той нищо няма да направи.

— Няма откъде да знаеш.

— Знам. — Пайпър се застави да срещне погледа му. — Аз… оставих заместител.

— Не те разбирам.

— Истинският пръстен — изтърси тя.

Куп наклони глава.

— Не би могла. Истинският пръстен се намира в сейфа в спалнята ми.

Тя не каза нищо. Само седеше там и го чакаше да се досети.

— Пайпър… — Гласът му беше бавен, като цунами, неумолимо приближаващо към брега.

— Трябваше да сложа край на това. Принцът трябваше да бъде неутрализиран.

— Значи ти…

Младата жена пое дълбоко дъх.

— Взех копието и му дадох оригинала.

Цунамито връхлетя брега.

— Ти си разбила сейфа ми!

— Не и в буквалния смисъл. — Дюк я бе запознал с почти всички ключалки на света, беше й показал как работи превключвателят, как се завърта гърбичният механизъм, начините за налучкване на цифровите комбинации. Тя бе отпразнувала петнайсетия си рожден ден, като отключи неговия сейф, но отварянето на сейфа на Куп беше фасулска работа: малко прилагане на метода с проби и грешки. Кодът му се оказа комбинация от номерата му в гимназията, колежа и номера на футболната му фланелка. Тя бе отворила сейфа, преди той да приготви кафето. — Комбинацията ти беше много лесна — додаде Пайпър.

— Проникнала си в сейфа ми и си откраднала пръстена ми на Суперкупата! — Удивлението му отекваше във всяка дума. — След това си го занесла на яхтата на онова копеле, промъкнала си се в спалнята му и си заменила копието с оригинала?

— Ти и без това никога не го носиш. — С всяка изминала секунда Пайпър все повече се съмняваше в разумността на постъпката си. — Ще оправя нещата, Куп. Не знам как ще го сторя, но ще го направя. Това трябваше да спре, за твое собствено добро.

— Аз вече уредих въпроса! — Той се изстреля от канапето, направи една крачка, сетне отново пристъпи заплашително към нея. — Докато ти се промъкваше тайно в чужди спални, аз неутрализирах кучия син! И го постигнах, без да му връчвам пръстена си!

— Какво искаш да кажеш с това, че си го неутрализирал?

Куп й разказа. Направо плюеше думите. Разказа й за несъществуващия си приятел наемник и завоалираната заплаха, която бе отправил. С всяка изречена дума побесняваше все повече.

— Толкова далеч си престъпила границата, че си се озовала в друга вселена.

— Куп, аз…

Той се наведе към нея. На сантиметри от лицето й.

— Нямаш представа през какво съм преминал, за да спечеля онзи пръстен. Тренировки, по две на ден. Операции. Гледане на видеозаписи от мачове в четири сутринта, преди всички други. Бях на терена преди треньорите. Дори зубрих шибаната термодинамика!

— Аз не исках…

— Спечелил съм онзи пръстен с кръв и ум и повече болка, отколкото можеш да си представиш. — Дивата ярост, която той изливаше, го беше направила легенда, но Пайпър никога не бе очаквала, че ще се стовари върху нея. — Играл съм при близо четиридесетградусова жега и при такъв студ, че ръцете ми се вкочаняваха. Знаеш ли какво е да разгряваш, когато е толкова студено? Подлагал съм ръцете си под ледена струя, държал съм ги там само за да свикна със студа. И се усмихвах, докато го правех. И знаеш ли защо? Защото исках да спечеля. Защото исках животът ми да има стойност.

Тя се изправи на крака, сърцето й бе заседнало в гърлото.

— Аз…

Куп изхвърча от двора, зарязвайки я сама насред спокойния оазис, ухаещ на портокали и лимонова трева.