Сюзън Елизабет Филипс
Сияйна звезда (11)

11

Куп скочи от леглото. Не можеше да повярва какво се бе случило. Беше истински кошмар. Повече от кошмар. Пълно унижение. Сексуален апокалипсис.

Изхвръкна от стаята и прекоси коридора. Последния път, когато се бе изложил така, беше на шестнайсет. И от всички жени трябваше да се издъни отново пред Пайпър Дъв!

Затвори вратата на банята. Споделената баня. Слава богу, че в момента не беше споделена, защото искаше да остане сам.

Сирената, предупреждаваща за лошо време, нададе жалния си вой. Той включи лампата, но не можеше да се погледне. Беше ужасна идея да останат на това място.

Банята беше старомодна като всичко останало, с радиатор под прозореца и вана, подпряна на лъвски крака, заобиколена от бяла завеса за душ. Куп пусна водата във ваната и някак си успя да се вмъкне вътре. Слушалката на душа едва стигаше до гърдите му, завесата не спираше да лепне по него и накрая Куп започна да се чувства като нападнат от чудовищна сепия.

— Навсякъде си намокрил с вода — разнесе се вкиснат глас от другата страна на завесата.

— Изчезвай от тук!

— Трябва да пишкам. Не гледай.

— Сякаш искам.

Чу се шумът от пусната вода в тоалетната и по гърба му шурна почти вряла вода. Той отскочи назад и се фрасна в ръба на ваната. Мократа завеса обви пипалата си около него. От другата страна се разнесе изсумтяване.

Така ставаше, когато зарежеш собствената си стратегия за игра. Побеждават те. И точно това бе направила тя. Беше го победила в неговата игра.

Водата от душа тъкмо доби нормална температура, когато тя завъртя крана на умивалника и отгоре му се изля нова порция вряла вода. Той отново отскочи назад.

Преждевременна еякулация. Потръпна само като си го помисли. Той беше кален спортист. Участник в маратони. Плувец на дълги разстояния. Издръжливостта за него беше въпрос на гордост. Тя беше объркала целия му живот, беше разрушила всичко. Ала никога не беше очаквал, че ще съсипе и сексуалната му мощ.

Завъртя докрай крана на студената вода. Ледената струя пришпори мозъка му отново да заработи. Ако започнеше да мисли като неудачник, щеше да се превърне в такъв, а никой не можеше да надвие Купър Греъм. Той трябваше да измисли логична причина за това фиаско, нещо, което да спаси репутацията му. Може би не беше зле да й каже, че е имал медицински проблем. Последици от тежък грип. Обаждане на стара рана. Или да се прояви като истински кретен и да обвини нея. Тя е била — какво? — прекалено секси, по дяволите? Сега не му беше времето за откровения.

Куп грабна първата попаднала му кърпа. Едно беше сигурно. Трябваше да се изправи лице в лице с нея. Навярно би могъл да използва скръбта като извинение. Това можеше да проработи. Ще й каже, че току-що е получил вест, че дядо му е починал. Тя нямаше откъде да знае, че злобният кучи син бе хвърлил топа преди двайсет години. Идеалното извинение.

Тя не беше в неговата стая, а вратата на нейната беше затворена. Куп обу дънките си и почука. Когато тя не отговори, той завъртя дръжката, но беше заключено.

Той беше съсипан от мъка. Точно така, трябваше да продължи в същия дух. Загубата на любимия дядо.

— Отвори вратата!

— Не се притеснявай за онова преди малко — откликна нахалницата от другата страна. — Може да се случи на всеки.

Тя беше великодушна в победата си. О, толкова дяволски великодушна! Ако се оставят жените като нея да управляват света, мъжете ще се превърнат в отживелица.

— Не се притеснявам — чу се той да казва. — Това постоянно ми се случва.

Откъде, по дяволите, се бе взело това?

— Сериозно? — изуми се тя. — На теб?

Куп нагази в дълбокото.

— По дяволите, да. — Дотук със споминалия се любим дядо.

Тя отвори вратата, очите й блестяха.

— И се гордееш с това?

— Някак си се старая да не мисля много за проблема.

Краката й бяха голи, но тя бе навлякла отново тениската.

— Ти си пълен идиот. Знаеш го, нали?

Куп се подпря на рамката на вратата, решен да оправдае ниските й очаквания.

— Това, което трябва да запомниш, Шерлок, е… че когато си като мен, животът се превръща буквално в женска „шведска маса“. Мога да правя това, което искам, и то когато искам.

Устните й все още бяха подути от целувките му, а тъмносините й очи запламтяха от гняв.

— Ти истински ли си, или си някой персонаж от комиксите, плод на кошмарите ми?

Куп неволно бе напипал идеалната защита и продължи в същия дух.

— Повечето жени нямат нищо против да… — Сви рамене.

Тя плесна с длан бедрото си.

— Има още много желаещи рибки в морето? Така ли е?

Той се прозина и се протегна.

— Аха, навярно би трябвало да съм засрамен от себе си.

— Но не си?

— Те трябва само да кажат „не“.

— Което те никога не правят.

— Кой може да разбере жените?

За негова беда, тя беше прекалено умна и гневът й бе изместен от нещо като закачливо веселие. Това никак не му се понрави, затова реши да действа като опитен куотърбек, озовал се срещу неочаквана отбрана и принуден да промени тактиката.

— Освежи паметта ми, Шерлок. Да не би да съм пропуснал да чуя, когато си казала „не“?

Тя стисна зъби.

— Не си пропуснал. Вече ти казах, че аз съм известна мъжеизползвачка.

— Но също така заяви, че си се отказала от мъжете.

— Но не уточних за колко дълго. — Малко преди да хлопне вратата под носа му, тя нанесе финалния си удар: — Лека нощ, бързако!

 

 

Пайпър се събуди от плющенето на въжето върху металния стълб за знамето отвън пред прозореца. През нощта в душата й се бе загнездило усещане за дълбоко разочарование и тя с все сили се опитваше да се отърси от него. Провалът му в леглото може и да беше унизителен за него, ала за нея беше истински дар. Нещата бяха стигнали достатъчно далеч — прекалено далеч — и без онази финална интимност.

Какво си бе мислила тя? Изобщо не бе мислила. Това беше проблемът. Нещо в Купър Греъм помрачаваше разсъдъка й. Ала едно нещо беше кристално ясно: въпреки словесните им престрелки, въпреки неоспоримото привличане, което изпитваше към него, тя никога повече нямаше да прекрачи границата, без значение колко прекрасно бе изживяването. Почти фантастично. Стегнатото му, изпънато като струна тяло под дланите й. Онези умели пръсти, които знаеха къде точно да погалят. Младата жена потръпна.

Двамата почти не си проговориха по време на закуската от мъфини с ягоди, великолепна шунка и омлета със сирене, които тя само ровичкаше. Пайпър се ужасяваше само при мисълта за часовете, които трябваше да прекара затворена в колата с него, и когато потеглиха от Ту Харбърс, беше напрегната като навита пружина.

Вместо да се упреква за случилото се, тя би трябвало да се чувства щастлива, задето е накарала великия Купър Греъм да изгуби контрол. Но не се чувстваше така. Можеше само да се надява, че той нямаше да повдигне темата за изминалата нощ, защото, ако го стореше, щеше да се наложи да прибегне до целия си запас от остроумни и саркастични забележки, а не беше сигурна още колко много й бяха останали.

Едва бяха подминали доковете за желязна руда, когато той се изсмя язвително.

— Признай си, Шерлок. Ти си лесна свалка. Достатъчно е само да съблека ризата си и ти тутакси предаваш крепостта.

И ето че отново се започна. Отново към размяната на заядливи духовитости.

— Истина е — призна тя. — Мъжките гърди винаги са били моята слабост. Сериозно, Куп, ако натрупаш още мускули, ще започнеш да си чешеш подмишниците, докато лапаш банани.

— Остави на мен да се тревожа за това, докато ти умуваш как да ми помогнеш да разреша малкия си проблем.

— Отлична идея. През следващите шестстотин и петдесет километра не си отваряй устата, за да мисля на спокойствие.

Той отново се изсмя, което напълно я устройваше, стига да не се налагаше двамата да разговарят.

 

 

Той би трябвало да я метне обратно в леглото и да я чука до припадък, докато започне да го умолява да стигне до финиш линията. Вместо това Куп се чувстваше прекалено унизен, за да мисли трезво, и се впусна в словесен двубой с нея. Победата беше в кръвта му и той ненавиждаше да се чувства като неудачник. А още повече ненавиждаше мисълта, че тя го смята за такъв. Не можеше да отбие от пътя и да я тръшне на задната седалка, както копнееше, но тишината в колата започваше да му лази по нервите. Някак си трябваше да й покаже, че той все още е куотърбекът на отбора.

— Мислих за снощния ни разговор — поде той — и ти може би имаш право.

— Обикновено е така.

Пайпър бе разхлабила предпазния колан и бе подвила крак под себе си. Ако носеше шорти вместо дънки, щеше да вижда идеално вътрешната страна на бедрото й. Бедро, което вече знаеше, че е стегнато, гладко и прекрасно.

— Ами ако пропускам насладите от секса, защото не прекарвам по-дълго време в леглото с моите дами? — продължи той припряно.

Тя изкриви ехидно устни.

— Толкова е тъжно. Всички онези травмирани жени, които вярват, че те са виновни за проблема ти. Би трябвало да откриеш консултантски кабинет.

Той не се засмя.

— Аха. Колкото повече мисля за това, толкова повече стигам до заключението, че си права. Аз може да имам сексуален проблем.

— За твой късмет, има много книги по въпроса.

— По дяволите, не си падам много по четенето. Твърде много думи за проумяване.

— Интересно. В апартамента ти видях доста книги.

— Сигурно чистачката ги е оставила. — Словесната престрелка помежду им продължаваше, както обикновено. — Тъй като ти си единствената, която някога е изтъквала моя проблем, значи, е съвсем справедливо да ми помогнеш да го преодолея. Само като секс партньор, нали разбираш. Това няма нищо общо с професионалните ни отношения.

Тя го погледна, истинско въплъщение на престореното съжаление.

— Не ме разбирай погрешно, но някак си изгубих интерес.

Нямаше начин една жена, откликнала като нея на ласките му миналата нощ, да е изгубила интерес, но Куп само кимна.

— Разбирам.

 

 

Известно време двамата останаха мълчаливи. За да разсее напрежението, Пайпър позвъни на Джейда, за да разбере как върви играта с убийствата. Оказа се, че много добре. Момичето бе очистило още петима от съучениците си. Най-накрая спряха да хапнат набързо и след това Пайпър седна зад волана. Когато стигнаха до границата с Илинойс, раменете я боляха от усилието да изглежда спокойна. Опитваше се да намери тема за разговор, която да им помогне да издържат последния етап от това безкрайно пътуване.

— Установих, че ти си наистина много мек. Нямам предвид в сексуален аспект. Макар че…

Той се задави с ко̀лата си и Пайпър скришом се подсмихна.

— Онези посещения в педиатричната болница „Лури“…

— Нямам представа за какво говориш.

Разбира се, че знаеше. Въпреки че бе успявал да влиза и излиза от педиатричната болница „Лури“, без да привлича вниманието на пресата, тя бе открила интересния факт, че Куп отделя доста от времето си, за да посещава болни деца.

— Не си те представям край деца. — Поредната лъжа. От това, което бе видяла, той се чувстваше също така свойски и уверено сред децата, както и в компанията на красиви жени. — Можеш да ми кажеш. Заради готините сестри е, нали?

— Сега ме караш да се чувствам неудобно.

— Но има нещо, което не мога да разгадая. Въпреки удивителните ми детективски умения.

— Потресен съм.

— Докато те следях, понякога се размотаваше из доста опасни улици с най-различни съмнителни типове. За какво беше това?

Той пресуши ко̀лата си.

— Просто си бъбрех, за да убия времето си.

— Не ти вярвам. Кажи ми. Аз съм като свещеник.

— Изобщо не приличаш на свещеник. Ти си…

— Престани да шикалкавиш.

Куп се размърда на седалката, внезапно почувствал се неудобно.

— Не знам. Това е… нямам намерение да предприема нищо по въпроса, така че е безсмислено да го обсъждаме.

Ала нещо й подсказваше, че той иска да говори, и Пайпър се зарадва, че е изникнала тема, която не водеше отново към спалнята. Зачака търпеливо.

Спътникът й зарея поглед през прозореца.

— Хрумна ми една идея… Но изисква прекалено много време и усилия, без гаранция за печалба. — Извърна се към нея. — Всички онези пустеещи градски паркинги са чисто прахосване на земя. Само плевели и боклуци.

Пайпър започваше да сглобява мозайката.

— Би искал да направиш нещо повече по въпроса, не само да мяташ растителни бомби.

Куп сви рамене.

— Има толкова много хора без работа и перспективи за бъдещето. Цялата тази пустееща земя. Струва ми се, че някой би могъл да се възползва от нея.

— Но не и ти.

— По дяволите, не. В момента се интересувам единствено от новия ми бизнес. — Той извади мобилния си телефон и се обади на Тони.

Тя го слушаше, докато двамата разговаряха за новия охранител, който Тони бе назначил на мястото на уволнения преди четири дни Дел. Младата жена се запита дали Куп вече бе осъзнал, че работата й за него бе приключила.

След шест вечери в клуба, тя бе направила всичко, което беше по силите й. Персоналът му беше изряден, а двамата заедно с Тони бяха уговорили новите правила, които щяха да поддържат порядъка в заведението. Заплатата й от Куп и спечеленото като шофьор щяха да й помогнат да се закрепи за известно време. Колко дълго, щеше да зависи от плика с бакшишите, които собственикът на лимузината заделяше за нея, както и колко още можеше да проточи работата си в „Спирала“. Работа, която вече бе приключила.

Пайпър си заповяда да мисли повече като акула, отколкото като бойскаут. Заплатата, която Куп й плащаше, беше като спасителен пояс и тя не биваше да я изпуска. Само дето нямаше какво повече да свърши за работодателя си.

Само ако Дюк не я бе научил на почтеност — заедно с това, да стреля, да лови риба и да съжалява, че не се е родила мъж. Колкото и да имаше нужда да изцеди още малко пари от Куп, не можеше да го направи. Когато той приключи разговора с Тони, Пайпър стисна волана по-силно.

— Вече направих всичко каквото мога за теб.

Той остави телефона в празната поставка за чаши и я изгледа похотливо.

— Не съвсем всичко…

— Говоря за работата — побърза да уточни тя. — Свърших всичко, заради което ме нае. В момента най-големият ти проблем е малоумният ти отказ да те съпровожда бодигард.

— Не се нуждая от бавачка.

— Интересно как всички други известни спортисти, които идват в клуба, влачат подире си цяла свита от наемни мускули, но ти си прекалено корав и як мъжага.

— Мога да се грижа за себе си. — Нямаше накъде по-войнствено да го изрече. — Наистина ли ми казваш, че мислиш да напуснеш?

— Не е напускане. Клубът е чист. Остава ти единствено да наемеш жена охранител. Не е много разумно мъжете от охраната да докосват клиентките, без значение колко са пияни. Това би могло да завърши с голям, шумен процес за сексуално насилие.

— Имаш право. Наета си.

Би трябвало да го очаква и за миг си позволи да го обмисли. Но не можеше да работи до ранните часове четири нощи в седмицата и да развива бизнеса си, поне не за дълго. Преди да се усети, щеше да се превърне в бодигард в нощен клуб, а не детектив. Тя не бе стигнала толкова далеч, за да захвърли мечтата си.

— Не, благодаря. Аз съм детектив. Ще трябва да си намериш някоя друга.

— Всичко е заради снощи, нали? Ти напускаш, защото…

— Защото съм преспала с шефа? — Другата причина, поради която не можеше да остане.

Той й метна свиреп поглед.

— Това е напълно неетично от твоя страна! Също толкова неетично, колкото ако аз те бях уволнил.

— Докладвай ме в Агенцията за защита от дискриминация на работното място — тросна се тя.

— Престани да се правиш на много умна. Знаеш точно какво имам предвид.

Пайпър събра всичките си сили, за да прозвучи професионално.

— Куп, искам да се разделим като приятели. Надявам се, ще се съгласиш, че свърших добра работа за теб, и ще съм ти благодарна, ако ме препоръчаш на твои приятели.

— Да, ще го направя, добре. — Той спусна сенника с гневен жест и грабна мобилния си.

 

 

Куп се опита да се убеди, че така е по-добре. Тя бе свършила работата си — при това много добре — и той с нетърпение очакваше момента, когато Пайпър повече нямаше да работи за него, за да се впуснат в шеметна любовна авантюра. Но сега, когато този миг най-сетне бе настъпил, Куп не беше толкова уверен, че тя ще се съгласи.

Престори се, че проверява на мобилния последните спортни новини по канала ESPN. Да прекара няколко седмици с нея, бе станало за него много по-важно, отколкото би трябвало. Навярно бе свързано с оттеглянето му от спорта, с необходимостта да се увери, че нищо не се е променило и е същият, както някога.

За него тя беше нова територия. Лишена от сантименталност и непредсказуема. Една жена, която не го приемаше на сериозно — която не се интересуваше колко мача бе спечелил, колко беше богат и колко известен. Една жена, която, по дяволите, изобщо не го намираше за неустоим. Това го дразнеше. В сравнение с жените, с които обикновено излизаше, тя приличаше на мъж, за бога. Мъж, напъхан в невероятно секси, невероятно привлекателно, невероятно жилаво малко тяло. А това по принцип противоречеше на всичко, което той се опитваше да си внуши за нея.

И това беше причината, поради която не можеше да позволи на Пайпър Дъв да изчезне от живота му. Защото той я желаеше, а тя него — не. Не го ласкаеше, не флиртуваше с него и определено не беше влюбена в него.

А Куп искаше тя да бъде. Не искаше тя да се влюби истински. Това не го устройваше. А само да си падне по него.

— Искам да проведа прощално интервю — заяви той, когато паркира зад колата й, щом пристигнаха в града. — Утре вечер в клуба. — Подаде й свещите, които бе свалил от сонатата, без да й предложи да ги постави обратно. Тя навярно знаеше как да го направи и сама. Разбира се, че знаеше.

Тя беше водещ представител на новата цивилизация, която смяташе традиционните мъжки умения на бившите спортисти за отживелица.

Куп я остави, завряла глава под капака на колата, с навирено дупе, и се отправи към апартамента си. Вратата на гаража се отвори безшумно. Паркира до теслата, грабна сака и слезе. Прожекторите в задната част на гаража бяха изгорели и алеята бе потънала в мрак. Куп чу шумолене. Изневиделица някакъв мъж изскочи от храстите и замахна към главата му с нещо, което приличаше на гаечен ключ за смяна на гуми. Куп се извъртя и отскочи встрани. Адреналинът му забушува. Заби рамо в гърдите на нападателя си и сграбчи ръката му.

Мъжът изръмжа, но не падна. Опита се отново да замахне с гаечния ключ, но Куп не пускаше ръката му. Извия я. Мъжът го изрита силно в травмирането му коляно и той политна. Ударът беше невероятно силен и щеше да го запрати на земята, ако рефлексите му не бяха толкова светкавични. Мъжът беше едър. Истинска грамада. Куп не обърна внимание на острата болка в коляното и се нахвърли отгоре му.

Схватката беше кратка, но жестока и негодникът най-сетне се отказа. Изскубна се от хватката на Куп, изкрещя нещо насреща му и хукна по алеята. Куп понечи да го последва, но коляното му се огъна и когато отново възстанови равновесието си, мерзавецът беше изчезнал.

Челюстта му пулсираше. Остра болка раздираше коляното му, а кокалчетата му кървяха. Но вместо да се обади в полицията… вместо да влезе вътре и да наложи лицето си с лед… той закуцука обратно към гаража и се качи в колата.

 

 

— О, господи! Какво се е случило с теб? — Пайпър се вкопчи в ръба на вратата, с очи, разширени от ужас. Отново беше навлякла шибана тениска на „Беърс“. Колко още имаше от тези проклетии?

Той се шмугна покрай нея в апартамента й.

— Ти си супердетективът. Ти ми кажи!

Вместо да го скастри язвително, тя затръшна вратата и го последва, стиснала гневно устни.

— Кой ти причини това?

В очите й святкаха отмъстителни пламъци. Сякаш лично възнамеряваше да се впусне в преследване на виновника. Което тя и смяташе да направи, както след миг осъзна той.

Куп се насочи към хладилника, гневът й бе започнал да се уталожва.

— Някакъв бандит ме нападна от засада, когато излизах от гаража. — Той грабна кърпата за подсушаване на чинии и малко лед.

Изглежда, изобщо не й хрумна да се прави на грижовна медицинска сестра, за разлика от онзи път, когато го бе съборила на уличката. Вместо това се въоръжи с бележник.

— Започни от началото и ми разкажи точно какво се случи.

— Бях нападнат, това е всичко. — Той притисна импровизираната торбичка с лед към лицето си.

— Опиши ми как изглеждаше нападателят.

— Едър. Това е всичко, което знам. Беше тъмно.

— Как беше облечен?

— С костюм на „Брукс Брадърс“! Откъде, по дяволите, да знам? Казах ти, беше тъмно.

— Ами охранителните камери? Прожекторите?

Той поклати глава и тутакси съжали.

— Изгорели са.

— Колко удобно.

Тя го накара да започне от началото и да разкаже всичко, в най-малки подробности. Нямаше много за разказване и Куп съжали, че дойде тук. Вече не беше сигурен защо го е направил.

Пайпър го погледна над бележника.

— Ти каза, че мъжът изкрещял нещо, когато побягнал. Какво беше то?

— Не си спомням.

— Помисли.

Куп прокара пръсти през косата си.

— По дяволите, не знам. Някаква заплаха. „Ще те докопам.“ Нещо подобно.

— „Ще те докопам.“ Това ли каза?

— Да, мисля, че беше това. — Той премести кърпата с леда.

— Не ми звучи като обикновен кокошкар. Но защо не е имал огнестрелно оръжие? В този град да се снабдиш с пистолет е толкова лесно, колкото да си купиш бонбони. И е по-удобно, отколкото гаечен ключ за смяна на гуми.

— Гледала си прекалено много криминални сериали.

— Ако исках да отмъкна портфейла ти, щях да съм въоръжена с пистолет — не мирясваше тя. — Струва ми се, че той е искал да нападне точно теб. Но защо?

Той изгледа изпепеляващо тениската й.

— Защото е фен на „Беърс“.

— Не е смешно. — Пайпър размаха молива във въздуха. — Трябва да получиш медицинска помощ.

— Ожулена брадичка. Няколко натъртени ребра. Сам ще се погрижа. И преди да кажеш каквото и да било, няма да уведомя ченгетата.

Куп остана изненадан, когато тя не се опита да спори. Може би беше разбрала, че ако докладва за инцидента, историята ще се появи в националните новини, медиите ще го погнат, а без записите от охранителните камери полицаите щяха да бъдат с вързани ръце. Резултатът щеше да бъде единствено публичност, която той не желаеше.

Пайпър затъкна молива зад ухото си.

— В тази работа има нещо гнило и засега не желая да се прибираш в апартамента си. Тази нощ ще спиш тук.

Той я зяпна слисано. Сигурно се майтапеше. Захвърли леда.

— По-скоро адът ще замръзне, отколкото да се крия зад женска пола. Или в твоя случай зад грозна тениска. — Изхвръкна навън, преди тя да успее да му се разкрещи за сексизма и всякакви подобни дивотии.

Куп се прибра без проблем. Челюстта зверски го болеше и имаше нужда да се измие, но преди това прекоси кухнята и излезе в градината си. Както винаги, миризмата на пръстта и уханията на растенията му подействаха успокоително. Обичаше това място.

Върху тухлената ограда на градината пробягаха светлините на два фара откъм алеята зад сградата. Същите фарове, които го бяха последвали по пътя към дома му. Куп въздъхна примирено, извади мобилния си и натисна бутона за списъка с контактите.

— Върви да се наспиш, Шерлок. Никъде няма да ходя.