Павлина Михайлова
Следа от носорог (36) (Зимбабвийски етюди)

Песента на борсовия посредник

Той застава мирно пред всяка бала, поема дъх и запява. Мелодията се състои от 5–6 тона и наподобява молитва. Но за разлика от молитвата, пеенето е толкова бързо, че непривикналият слушател успява да различи само отделни цифри. Ако в църквата има време за всичко, дори и за задгробен живот, на една от най-големите тютюневи борси в света една минута за цяло изречение означава 3600 кг по-малко продаден тютюн.

Песента на тютюневия борсов посредник е толкова стара, колкото и тютюневата борса. За първи път този начин на търгуване започва да се практикува в Америка. За да се достигне една задоволителна бързина на произнасяне, са необходими месеци тренировка. Тя включва повторение на сричките ми-мей-мо-ме-мюй-ли-лей-льо-ле-люй-ни-ней-ньо-не-нюй, които впоследствие се смесват с цифри. В момента борсата в Зимбабве разполага с петнадесет професионалисти, които продават една бала средно за шест секунди.

Балите са подредени в една огромна зала, толкова голяма, че в едно и също време се провеждат пет търга. Между балите, водени от певците, се движат малки групички. Младите елегантни мъже срещу певеца са представители на осемте тютюневи компании, които единствени в страната имат право да изкупуват тютюна. Само две от тях са чисто зимбабвийски. Останалите шест са с американско участие.

За две-три секунди младите елегантни мъже са в състояние да преценят за кой от двете хиляди качества тютюн става дума. Те нямат време дори да отворят уста — по-лесно е да вдигнат вежди, да подръпнат крайчеца на ухото си или да намигнат. Един жест е допълнителен, за да бъдат разбрани от посредника. Той прекъсва песента, колкото да си поеме дъх, помощникът му записва цената, на която е продадена стокилограмовата бала. Вървящите след тях работници зашиват за няколко минути двадесетте бали. Които мотокарът откарва в склада с името на новия собственик, а в същия момент тяхното място вече е заето от нови двадесет.

И така всеки ден от 7.30 до 13 ч. в продължение на шест месеца с песни се продават по един милион килограма тютюн. Всеки от 1800 тютюнопроизводители получава същия следобед парите си и бърза да ги вложи в напиращата реколта.

Зимбабве произвежда по 200 000 т тютюн годишно като изнася 96% от тях. Страната е на трето място по производство на тютюн в света и на второ по износ. Тя сама задоволява нуждите си от цигари, а две от големите международни компании „Ротманс“ и „БАТ“ имат тук свои филиали. Тютюневата промишленост дава хляб на близо един милион души. Първият търг е бил проведен през 1920 г. Оттогава постройките на борсата се разширяват и модернизират непрекъснато. Огромните помещения приемат балите, които се претеглят, определя се тяхното качество и първоначална цена. И всяка една се продава индивидуално.

Песните затихват едва през октомври, когато новият тютюн е набрал вече скорост и е достигнал двадесетина сантиметра, складовете се изпразват, туристите се разотиват. От октомври до декември тютюневите листа растат под обилните дъждове и топлото зимбабвийско слънце, след което черните ръце на сезонните работници ще ги откъснат и приберат за изсушаване.

Докато певците възстановят гласовете за новия сезон.